Решение № 611 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000759 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 16.07.2025 г. на ответника „Пулсар Груп“ ООД срещу решение № 888/19.06.2025 г. по т. д. № 1973/2024 на Софийския градски съд, VІ-26 състав, с което на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ са отменени приетите на 18.09.2024 г. от общото събрание на съдружниците в „Пулсар Груп“ ООД решения за освобождаване на Р. Г. Р. като управител; за избор като нов управител на Е. С. Г.; за приемане на нов дружествен договор, с оглед отбелязване името на новоизбрания управител на дружеството; за овластяване на Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви за вписване в търговския регистър на приетите промени.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е нарушена процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ, а именно – че е свикано от нелегитимен субект. Твърди се, че то е свикано в хипотезата на чл. 138, ал. 2 ТЗ и чл. 12 от дружествения договор от съдружник, притежаващ над 1/10 от капитала – Р. Р., който към този момент е бил вписан и за управител. Сочи се, че ищецът е бил редовно уведомен за общото събрание чрез връчена нотариална покана в законния срок, като събранието е проведено по установения ред, а решенията са приети при нужния кворум и мнозинство.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Л. С. Л. – ищец по исковете – в писмен отговор оспорва жалбата. Изразява несъгласие с част от констатациите и изводите в мотивите на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. С. Л. с искова молба от 3.10.2024 г., уточнена с молба от 11.10.2024 г., с която срещу „Пулсар Груп“ ООД са били предявени 1 обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията от 18.09.2024 г. на общото събрание на съдружниците по т. 2, 3 и 4 от дневния ред – за освобождаване на Р. Г. Р. като управител; за избор като нов управител на Е. С. Г.; за приемане на нов дружествен договор, с оглед отбелязване името на новоизбрания управител на дружеството; за овластяване на Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви за вписване в търговския регистър на приетите промени.

В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество. Твърди, че решенията на ОС от 18.09.2024 г. били незаконосъобразни, защото: 1) била нарушена процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ – ОС не било свикано от оправомощено лице, тъй като било свикано от съдружника Р. Г. Р., който към този момент нямал качеството управител, доколкото избирането му за такъв е било предходно отменено с влязло в сила на 6.02.2023 г. решение по т.д. № 557/2020 г. на СГС, а до ищеца като единствен управител не било отправяно искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ; 2) в нарушение на чл. 139 ТЗ ищецът не бил надлежно поканен – покана не му била връчвана, като оспорва извършеното удостоверяване от длъжностното лице при нотариуса, извършило действията по връчване; 3) решението за изменение на дружествения договор не било прието с нужното мнозинство – с единодушие от всички съдружници.

Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд служебно провери, е видно, че ответното дружество „Пулсар Груп“ ООД с ЕИК – 204806546 е било първоначално регистрирано на 13.10.2017 г. с капитал от 3 лв., разпределен по равно между съдружниците Л. С. Л., П. П. Н. и Р. Г. Р.. При учредяването за съуправители са вписани съдружниците Л. Л. и П. Н. при начин на представляване – поотделно. На 23.04.2019 г. е заличен съуправителят П. Н., като единствен такъв е останал Л. Л.. На 13.03.2020 г. е заличен като управител Л. Л., а за нов такъв е вписан Р. Г. Р. въз основа на решения по протокол от 4.03.2020 г. на общото събрание на съдружниците за „оттегляне на овластяването на управителя Л. Л.“ и избор за нов управител – Р. Р..

На 30.09.2024 г. е вписано заличаване на Р. Р. като управител, а за нов такъв е вписана Е.

С. Г.. Промените са извършени по заявление № 20240924114625 въз основа на решения по протокол от 18.09.2024 г. на ОС на съдружниците за освобождаване като управител на Р. Р. и за избор на нов – Е. Г. /предмет на настоящия иск/.

Впоследствие, на 28.04.2025 г. за съуправител е вписан съдружникът Л. Л., което вписване е постановено с решение № 232/28.04.2025 г. по т.д. № 273/2025 г. на САС на осн. чл. 25, ал.

5 и чл. 30, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с влязлото в сила на 6.02.2023 г. решение от 15.03.2021 г. по т.д. № 557/2020 г. на СГС, потвърдено с решение № 738/30.11.2021 г. по в.т.д.

№ 635/2021 г. на САС и определение № 50076/6.02.2023 г. по т.д. № 741/2022 г. на ВКС, с което на осн. чл. 74 ТЗ са отменени решенията от 4.03.2020 г. на ОС на дружеството по т. 2, 3, 4 и 6 от дневния ред, измежду които и за оттегляне на овластяването на управителя Л. Л. и за избор на нов управител – Р. Р..

По делото е представен препис от протокол за проведено на 18.09.2024 г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество, приложен и към заявление № 20240924114625 в АВ, на което са присъствали съдружниците П. П. Н. и Р. Г. Р., които са подписали протокола, а същият е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В протокола е посочено, че събранието е свикано на осн. чл. 138, ал. 2 ТЗ и чл. 12 от дружествения договор от съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала, а именно – от съдружника Р. Р., който е отправил до ищеца Л. Л. нотариална покана с рег. № 20954 на нотариус С. М., която е била връчена редовно чрез залепено на 19.08.2024 г. уведомление на постоянния адрес на ищеца, като поканата е връчена при спазване на чл. 13 от дружествения договор – най-малко 7 дни преди събранието. Посочено е, че събранието е започнало в 14 ч., въпреки че е свикано за 13 ч., поради неявяване на съдружника Л. Л.. Събранието е проведено при дневен ред – приемане на ГФО на дружеството за 2023 г., избор и овластяване на нов управител, приемане на нов дружествен договор и разни. С гласовете на присъстващите двама съдружници са приети следните решения: 1) приет е ГФО за 2023 г.; 2) освободен е Р. Г. Р. като управител, а за нов управител е вписана Е. С. Г.; 3) приет е нов дружествен договор, с 2 оглед отбелязване името на новоизбрания управител в чл. 16, ал. 1; и 4) овластена е Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви приетите промени за вписване в търговския регистър.

Представена е нотариалната покана с рег. № 20954/19.07.2024 г. на нотариус С. М., отправена от Р. Г. Р. в качеството на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала, до ищеца Л. Л. за свикване на общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 18.09.2024 г. в 13:00 ч. в нотариалната кантора на нотариус С. Т. на адрес – гр. София, ул.

„Княз Борис І“ № 85, ет. 1, при следния дневен ред: 1) приемане на ГФО на дружеството за 2023 г.; 2) избор и овластяване на нов управител; 3) приемане на нов дружествен договор, и 4) разни. Удостоверено е връчване на поканата по реда на чл. 47 ГПК на 2.09.2024 г., когато е изтекъл 14-дневния срок от залепване на уведомление на входната врата на сградата на 19.08.2024 г., тъй като адресатът не е намерен, нито лице, което да е съгласно да получи поканата, при три посещения на връчителя – на 19.07.2024 г., 27.07.2024 г. и 19.08.2024 г.

Приложена е и съставената разписка от връчителя И. К., в който е посочено, че действията по връчване са осъществени на адреса, посочен в поканата – гр. ***.

Във връзка с оспорване на верността на удостовереното в разписката за връчване в първата инстанция е разпитан свидетелят И. К. – връчител. Същият заявява, че работи като призовкар при нотариус С. М. по граждански договор – представен и по делото. През м. юли и август 2024 г. следвало да връчи нотариална покана на ищеца Л. Л. на адрес – ***. Посетил е три пъти адреса като между първото и второто посещение имало една седмица, а между първото и третото – един месец, като на третото посещение е залепил уведомление и е пуснал такова и в единствената пощенска кутия на адреса. Уведомлението също залепил на пощенската кутия, тъй като нямало къде другаде. Адресът се намирал в сграда, която имала желязна ограда отвън и вратата на нея била заключена. На оградата имало ненадписани звънци, на които свидетелят всеки път звънял, но никой не се появявал. Само веднъж се появил един човек, който казал, че не познава адресата на поканата и отказал да я получи.

Заявява, че пощенската кутия, в която пуснал и на която залепил уведомление не била надписана, а била обща за сградата.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

І. По исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ

Предмет на разглеждане във въззивното производство са уважените от СГС конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество от 18.09.2024 г. по т. 2, 3 и 4 от дневния ред – за освобождаване на Р. Г.

Р. като управител; за избор като нов управител на Е. С. Г.; за приемане на нов дружествен договор, с оглед отбелязване името на новоизбрания управител на дружеството; за овластяване на Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви за вписване в търговския регистър на приетите промени.

Според чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява срещу дружеството в 14дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание – ал. 2 на чл. 74 ТЗ. Несъмнено ищецът е процесуално легитимиран да атакува процесните решения на ОС в качеството на съдружник към датата на приемане на същите решения, като исковата молба е подадена в преклузивния срок.

Както е изяснено и в задължителното за съдилищата ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС 3 искът е конститутивен, като различните наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на оспорваното решение на ОС водят до обективно съединяване на конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ /мотивите към т. 6/, а произнасянето на съда по пороци които не са релевирани в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е недопустимо – т. 6 и т. 8 от ТР № 1/6.12.2002 г. В конкретния случай ищецът е изтъкнала в исковата молба следните основания, които според него водят до незаконосъобразност на оспорваните процесни решения от 18.09.2024 г. на ОС на ответното дружество: 1) била нарушена процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ – ОС не било свикано от оправомощено лице, тъй като било свикано от съдружника Р. Р., който към този момент нямал качеството управител, доколкото избирането му за такъв е било предходно отменено с влязло в сила на 6.02.2023 г. решение по т.д. № 557/2020 г. на СГС, а до ищеца като единствен управител не било отправяно искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ; 2) в нарушение на чл. 139 ТЗ ищецът не бил надлежно поканен – покана не му била връчвана; 3) решението за изменение на дружествения договор не било прието с нужното мнозинство – с единодушие от всички съдружници. По така наведените основания въззивният съд намира следното: