Решение № 475 от 18.09.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 139/2025
- Вид
- Решение № 475
- Подписан
- 18.09.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 294 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 475 гр. Благоевград, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК 811047831, подадена чрез адв.
Т. Н., срещу Решение № 857 от 16.11.2024 г. по гр. д. № 548/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград срещу "ЗЕМЕКС" ООД, ЕИК 811175731, искове по чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 410 ГПК, във вр. с чл. 288, вр. с чл. 286 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 294 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на "ЗЕМЕКС" ООД, че дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград сумата от 7259,53 лв., представляваща главница за предоставяне на В и К услуги за периода от 31.05.2020 г. до 30.08.2022 г. и сумата от 971,22 лв., представляваща лихва за забава от 08.10.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1303 от 18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2819/2023 г. по описа на РС Благоевград. Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград да заплати на ответното дружество сумата от 1520 лв., представляваща разноски, които са били сторени в исковото производство.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно са били отхвърлени предявените искове. Намира, че по делото се е установило наличието на облигационно отношение между 1 страните. Сочи, че съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Земекс“ ООД е собственик на водоснабдения имот. Навежда, че партидата с абонатен № *** е била открита на името на ответника по негово изрично искане, което той е депозирал на 05.11.2015 г. във „В и К“ ЕООД – гр. Благоевград – Заявление за откриване на партида за имот, находящ се в ***. Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е сключен Договор за предоставяне на В и К услуги № 960 от 04.11.2015 г. Счита, че отношенията между В и К оператора и „Земекс“ ООД се уреждат от Общите условия (ОУ) на доставчика и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от сключения между страните и действащ договор за доставка на вода.
Жалбоподателят посочва, че районният съд е приел за неоснователни доводите на ответника, че сключеният между страните договор е прекратен.
Навежда, че от чл. 4 от представения Договор № 960/2015 г. е видно, че договорът се прекратява с едномесечно писмено предизвестие. Сочи, че в чл.
4.5 е изрично уговорено, че във всички случаи на прекратяване на договора, двете страни подписват двустранен протокол, отчитащ изпълнението на договора до момента на неговото прекратяване и уреждат финансовите си отношения в съответствие с Общите условия и разпоредбите на действащата нормативна уредба. Според въззивникът в случая не е отправяно писмено предизвестие за прекратяване на договора и между страните не е пописан двустранен протокол. Посочва, че е прието, че и към настоящия момент „Земекс“ ООД е потребител на В и К услуги, като заплаща издадените след Фактура № № 6000534307 от 07.09.2022 г. фактури за задължения по партидата.
Жалбоподателят намира за неоснователни доводите на първоинстанционния съд, че „Земекс“ ООД не дължи заплащане на доставените количества вода, обективирани във Фактура № 6000534307 от 07.09.2022 г. поради недоказване на количеството вода, потребено от потребителя. Счита, че неправилно е прието, че ищецът не е представил доказателства, че ОУ са сведени до знанието на потребителите. Поддържа, че ОУ са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и са оповестени съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като счита, че този факт е общоизвестен и е ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл.
155 от ГПК. Навежда, че запознаването и приемането на ОУ от ответника се доказва и от сключения между страните договор, като в чл. 5.8. е изрично уговорено, че „Земекс“ ООД се е запознал с общите условия и приема същите.
Оспорва изводите на районния съд, че не се доказва, че за ответника е възникнало задължението, претендирано в заявлението по чл. 410 ГПК и че е налице невярност на данните в счетоводството на В и К оператора. Поддържа, че по делото са представени доказателства за отчитането на потребените количества вода и е било кредитирано от съда заключението по съдебнотехническата и счетоводна експертиза.
Счита, че не е налице нарушение на чл. 7, т. 1 от ОУ за ежемесечно отчитане на показанията на измервателното устройство. Сочи, че по делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-06-109/01.04.2020 г. от Управителя на „В и К“ ЕООД – гр. Благоевград. Навежда, че през процесния период не е правен редовен отчет на показанията на измервателното устройство поради извънредната епидемична обстановка в 2 страната. Счита, че съдът неоснователно не е кредитирал заповедта на управителя на В и К оператора, с аргумента, че въпреки ковид пандемията институциите са работели. Намира за неоснователно и изложеното относно отчитането на потребените количества при отказ на потребителя да осигури достъп до имота. Поддържа, че в случая е направен реален отчет на показанията на измервателното устройство, като показанията са били потвърдени от експертното заключение. Счита, че заключението на вещото лице изцяло потвърждава дължимостта на претендираните суми, както и годността на измервателното устройство.
Счита, че с писмените доказателства и заключението на вещото лице се доказва, че ищецът е предоставял В и К услуги за водоснабдения имот и че ответникът дължи тяхното заплащане. Сочи, че размерът на задължението му е видно и от представената Справка за консумация на абонат, която съдържа имената на титуляря на партидата на процесния имот, консумацията по отчетни периоди, дължимата сума за съответния период, номер и дата на издадената фактура, както и информация за наличието/липсата на плащане по фактурите. Посочва, че справката за консумация на абонат е извлечена от специализираната софтуерна система на водоснабдителното дружество и отговаря на нормативните изисквания. Навежда, че ответникът не е оспорил справката за консумация на абонат.
Сочи, че приетото по делото заключение на вещото лице е било изготвено след проверка в имота, констатиране на показанията на водомера, проверка на документите във В и К дружеството, запознаване със Справката за консумация на абонат, като вещото лице след съобразяване на отчетените количества вода от измервателното устройство е направило заключение, че сумите са изчислени съобразно нормативните изисквания и отговорят на издадената фактура и на тези предявени с исковата молба.
Жалбоподателят счита, че доставките на вода се доказват и от факта, че след процесната фактура № 6000534307 от 07.09.2022 г. на името на дружество са издавани последващи фактури за доставка на вода след процесния период, които са били заплатени от ответното дружество, като не са били оспорени показанията отчетени от инкасатора, които отговаряли на данните посочени в справката за консумация на абонат. Намира, че това доказва, че измервателното устройство показва реално потребеното количество вода.
Навежда, че в заключението на вещото лице, както и в откритото съдебно заседание на 02.10.2024 г., експертът декларира, че при огледа на мястото водомера е с показание 4980 куб. метра отчетена стойност. Сочи, че показанията на водомера отговарят на записаното в Справката за консумация за абонат. Счита, че видно от нея показанията отговарят на издадената и платена от „Земекс“ ООД фактура № 60005600473/02.05.2023 г., като така данните от измервателното устройство са били констатирани и от вещото лице.
Намира за неоснователен и неотносим извода на съда, че доставката на услугите не е доказана поради това, че ищецът не е доказал отчитането на В и К услугите в имота на ответника да е извършвано от разстояние. Ищецът изразява становище, че записите от монтираното в имота измервателно устройство са се водили на таблетно устройство, каквато е практиката на отчитане на по-голямата част от В и К дружествата в страната към момента, от което устройство се въвеждат автоматично в системата на В и К оператора.
3
Поддържа, че това не е отчитане от разстояние, а на място/физически при проверка от инкасатор на измервателното устройство, само начинът на записване на показанията е електронен, т. е не на хартиен карнет.
Сочи, че изрично в становище с вх. № 15559/02.07.2024 г. е посочил по отношение на отчитането в имота, че то е водено електронно съгласно чл. 34, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в случая отчитането е чрез нанасяне на данните в електронно устройство, като счита, че това се потвърждава от останалите писмени доказателства. С оглед на това намира за неоснователни твърденията, че отчитането не е станало в присъствието на представител на ответника, както и че не е положен подпис на представител на „Земекс“ ООД, който да удостовери съответствието на показанията на водомера.
Жалбоподателят счита, че не са основателни твърденията, че счетоводството не е водено редовно съобразно чл. 55 от ТЗ. Навежда, че причината за липса на ежемесечни фактури е била доказана в производството, като тя е била общоизвестното обстоятелство, че мерките във връзка с ковид пандемията са били прилагани на територията на цялата страна.
Изразява становище, че като ищец е доказал в условията на пълно и главно доказване доставката на отчетените количества вода и основателността и размера на предявените искове. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от „Земекс“ ООД, чрез адв. Б. Ю., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Въззиваемият изразява съгласие с доводите на районния съд, че процесната фактура не е подписана от получателя, както и че вписванията в счетоводните книги не се ползват със обвързваща доказателствена сила, поради което при оценяването им те следва да се преценяват с оглед всички доказателства по делото. Сочи, че първичния счетоводен документ в случая е карнета, в който се записват отчетените изразходвани количества вода. Поддържа, че при направена справка от вещото лице в счетоводството на оператора не са били представени карнети, нито други първични документи за отчитане на изразходваната вода от потребителя през процесния период. Намира за неоснователно и недоказано твърдението, че отчитането е водено електронно съгласно чл. 34, ал. 4 от Наредбата. Счита, че подобно твърдение не е било наведено в исковата молба. Намира, че от писмените доказателства и заключението на допуснатата комплексна експертиза се установява по безспорен начин, че не е спазена предвидената в ОУ и в Наредба № 4/2004 г. процедура по отчет и измерване на изразходваното количество вода. Счита, че с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 22 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, услугите на В и К се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Поддържа, че отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител. Въззиваемият счита, че съгласно посочената разпоредба карнетът е единствения документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги, 4 като той е частен удостоверителен документ и ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените неизгодни за него обстоятелства, каквито са именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
Разпечатката съдържа 33 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6973c93f-821f-4f42-8e31-959dd6eef39b