Определение № 15140 от 14.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15140 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506915 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрк. Г., срещу определение № 21668/11.06.2026 г. по гр. д. № 13631/2026 г. по описа на СРС, ГО, 157-ми състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят намира първоинстанционното определение за неправилно. В жалбата си излага аргументи за наличие на правен интерес от предявения иск, който обосновава с намерения на страните да сключат извънсъдебно споразумение за уреждане на финансовите отношения помежду им и евентуално бъдещо прихващане на насрещните им вземания. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, изр. второ, не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна, поради което последната не е подала отговор.

Въззивният съд, като се запозна в изложените от жалбоподателя доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:

Частната жалба е редовна от формална страна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 275 ГПК едноседмичен срок от съобщаване на определението и е насочена срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване съгласно чл. 130, изр. второ ГПК, поради което е 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по установителен иск, предявен от „Изи Финанс“ ЕООД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяване на сключения между ищеца „Изи Финанс“ ЕООД и ответника И.П.И. договор за кредит № 506610 от 10.09.2024 г. за недействителен.

След указания на съда, ищецът е депозирал молба, в която излага твъдения, че в качеството си на кредитор по атакувания договор не може да направи отказ от събиране на вземането си, доколкото същото е погасено.

Обосновава правния си интерес от предявяването на иска с получено от ответника предложение за сключване на споразумение за уреждане на отношенията помежду им чрез прихващане на платените от ответника суми по процесния договор с такива, дължими по друг договор, сключен между страните. Изложил е и съображения, свързани с недоверие в насрещната страна и нейния процесуален представител, поради което желае защита по съдебен ред чрез установяване на недействителността на процесния договор за кредит.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че с оглед на твърденията на ищеца за целта, която преследва чрез предявяване на претенцията си по съдебен ред, за него не може да се изведе правен интерес, който да защити чрез водене на делото по предявения от него иск, с оглед на което същият е недопустим.

Въззивният съд намира така постановеното от първата инстанция определение за правилно.

Предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД иск е установителен – за прогласяване на недействителност на сключен между него и ответника договор за кредит, по който ищецът е кредитодател.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК установителният иск е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. Такъв би бил налице, ако чрез предявяването на иска би се постигнала защита на съществуващо право на ищеца. Поради това правният интерес винаги предполага твърдения за съществуването на такова право, като изборът на начина на защита на същото и обемът на търсената защита са предоставени на волята на ищеца. Достатъчно е чрез избрания начин да може да се постигне защита на нарушеното право на ищеца и да се преустанови противоправното му нарушаване. Правен интерес винаги е налице, когато съществува правен спор между страните и следователно наличието на такъв е повод за завеждане на делото. Такъв е налице при външно обективирано противоречие (несъвпадане) на правните убеждения (твърдения) на насрещните страни по 2 правоотношението относно неговото възникване, съдържание или съществуване. При всяко положение, когато между две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, за която сезираният съд следи служебно и за наличието на която следва да се преценява конкретно във всеки отделен случай с оглед на въведените от ищеца твърдения. При отрицателен извод, когато приеме, че такъв интерес от защита на страната по предявения от нея установителен иск отсъства, съдът, на основание чл. 130 ГПК, следва да остави исковата молба без разглеждане, респективно да я върне, а делото следва да бъде прекратено.

В конкретния случай ищецът излага твърдения, че е изпълнил задължението по сключения между него и ответника договор за кредит, като е предоставил сумата, предмет на договора, на насрещната страна, в следствие на което за ищеца са възникнали единствено права по този договор – за него са възникнали вземания. В допълнение ищецът излага твърдения, че тези негови вземания са били погасени, поради което притезанията му по договора за кредит се явяват удовлетворени. В контекста на изложеното, прогласяването на недействителността на процесния договор би имало като резултат евентуално възникване на право за насрещната страна да иска връщане на недължимо платеното по договора, в случай, че то надхвърля чистата стойност по кредита. В този смисъл плащанията, които се твърди да са извършени от ответника по договора и които не са конкретизирани по размер, в случай, че не надвишават главницата, не биха се считали като дадени без основание, доколкото същите все пак се дължат на ищеца с оглед на предходно осъщественото разместване на блага в правните сфери на страните при предоставяне на сумата по договора от кредитодателя на кредитополучателя.

В случай, че твърдените от ищеца плащания, извършени от ответника, надхвърлят чистата стойност по договора, то за страните съществува възможност да третират горницата като платена без основание при съвпадение на волите им за нищожност на процесния договор и да уредят отношенията си извънсъдебно, като разполагат със свободата да се разпоредят с това право на ищеца и корелиращото му задължение на ответника по свое усмотрение, без да е необходима съдебна санкция за това. Ето защо предявяването на настоящия иск се явява безпредметно, тъй като неговото уважаване няма да доведе до никакъв по-различен резултат за която и да е от страните, с оглед на което за ищеца и настоящ жалбоподател липсва правен интерес от водене на делото.

В предявената искова молба не се съдържат никакви твърдения за спор между страните относно валидността на процесния договор, а напротив – застъпва се позиция, че страните имат облигационни отношения и по друг договор за кредит, с вземанията на кредитодателя по който страните имат 3 намерения да извършат прихващане с платеното от кредитополучателя по договора, валидността на който е предмет на предявения иск. Независимо от изказаните от ищеца съмнения в коректността на насрещната страна и опасения от последващи нейни недобросъвестни действия, то становището на съда относно това, че целеният от страните правен резултат – да се разпоредят с вземанията си по договорите чрез извършване на прихващане или по друг избран от тях начин, не се нуждае от прогласяването на процесния договор за недействителен по съдебен ред, тъй като, както вече беше изложено, по този въпрос не се установява противоречие (правен спор) между страните. Пред последните няма съществуваща пречка за уреждане на техните правоотношения извънсъдебно, още повече, че в исковата молба се съдържат данни за готовност и на двете страни по договора да сключат споразумение, чрез което да извършват прихващане на вземанията си и пред което не се установяват възпрепятстващи ги обстоятелства.

Предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД иск е лишен от правен интерес не само защото от исковата молба не могат да се изведат застрашени субективни права на кредитодателя, чието съществуване да е оспорено, а и защото успешното му провеждане не би довело до целения от ищеца резултат – предотвратяване предявяването на последващи искове от потребителя и приключване на отношенията с него. Интересът от прогласяването на недействителността на договора е обусловен от хипотетични опасения на ищеца, свързани с евентуалното предявяване на последващи искове от ответника по това правоотношение. На първо място, дори и при положително за ищеца решение по предявения иск, не се препятства възможността ответникът-кредитополучател да търси по съдебен ред с осъдителен иск връщане на даденото, в случай, че същото надхвърля чистата стойност на договора. На следващо място, последващата възможност за предявяване на съдебни претенции от другата страна е едно евентуално бъдещо несигурно събитие, тъй като докато между страните не е налице обективиран правен спор и между тях няма повод за завеждане на други дела, то към настоящия момент няма неяснота и несигурност в правните им отношения.

С оглед на всичко дотук изложено, въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за ищеца от търсената с предявения от него установителен иск защита, поради което последният се явява недопустим, още повече, че с оглед на изложените от самия ищец фактическти твърдения за погасяване на вземанията му по договора, то за него изобщо липсва субективно право, което да защити. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски въззивният съд намира, че такива в текущото производство на страната не се дължат, предвид възприетия в настоящото определение извод на съда за неоснователност на частната жалба.

Размерът на цената на предявения иск за нищожност на договора за 4 банков кредит се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – съобразно стойността на договора, която в случая е 1 500 лева (сумата по кредита). С оглед на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, доколкото цената на иска е под 5 000 лв., то в случая настоящото определение на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21668/11.06.2026 г. по гр. д. № 13631/2026 г. по описа на СРС, ГО, 157-ми състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5