Определение № 446 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. София, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600374 по описа за 2024 година прие следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Д., повереник на Н. С., майка на починалия И.

С., срещу определение № 358 от 30.01.2024г. по нчд № 6269/2023 на СГС, НО, 4 –ти състав, с което съдът отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 16.10.2023г. по описа на СГП, за прекратяване на основание чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл.

24, ал.1, т. 4 НПК на наказателното производство по ДП № 11064/2019 по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 7245/2019 по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1, т. 3 НК, и върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията в мотивната част на определението по прилагането на закона.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението. Прави се анализ на събраните доказателства, от които следвал еднозначен извод, че водачът Г. Ш. е причинил настъпилото пътнотранспортно произшествие и смъртта на И. С., дължащи се и на употребата на алкохол от водача. Изразява се несъгласие с оценката на съда, че изводът на прокурора за причината за произшествието почива на предположения. Релевира се, че по делото няма доказателства за техническа неизправност на автомобила и по този въпрос е налице заключение на авто-техническа експертиза. Прави се искане за отмяна на определението.

Срещу жалбата е постъпило възражение от адв. Р. Ш. и адв. А. Г., законни наследници на починалия Г. Ш., с което ос порват всички доводи в жалбата. Правят искане въззивният съд да я остави без уважение и потвърди определението.

Софийски апелативен съд като разгледа доводите на жалбата и 1 постъпилото срещу нея възражение, и сам подложи на служебна проверка определението, намери следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран субект – пострадал, и е допустима за разглеждане. По същество е основателна.

Досъдебното производство е започнало на 04.03.2019г. по данни за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за това, че на 04.03.2019г., в гр. София, Г. Ш. управлявал МПС - лек автомобил Мерцедес с рег. № ******** по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от гр. Пловдив към гр.

София и в района на 1- ви км. самокатастрофирал вляво в метална еластична ограда, разделяща двете посоки на движение и по непредпазливост е причинена смъртта на самия водач Г. Ш. и на пътника в автомобила – И. С..

По данни от делото пострадал е и вторият пътник в автомобила С. К., получил телесни повреди.

Следва да се отбележи, че независимо от смъртта на водача Г. Ш. и без произшествието да е причинено поради участие на други лица в движението – други водачи на МПС или пешеходци, наказателното разследване е протекло и се е развило за изясняване на въпроса за виновността на водача за причиняване на произшествието.

Изясняването на този въпрос е от значение за приложението на един от възможните два вида основания за прекратяване на производството - такова по чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление или по чл. 243, ал.1, т. 2 НПК - обвинението не е доказано, като реабилитиращи основания, макар и с различна степен на реабилитиране, или това по чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НК – изцяло нереабилитиращо основание – настъпила смърт на дееца. При конкуренция на двата вида основания за прекратяване – реабилитиращо и нереабилитиращо, какъвто е настоящият случай, превес има винаги реабилитиращото основание. Без значение е и това дали лицето, чиято смърт е настъпила и чиято вина се разследва е било привлечено като обвиняемо или не. Ето защо, правилно първостепенният съд е приел да разгледа делото по същество, независимо от смъртта на водача на МПС, и на пръв поглед причинил напълно самостоятелно произшествието, делото по същество, респективно и да разгледа въпроса за реабилитиращо основание за прекратяване и изчерпани ли са всички средства за доказване и изясняване на обективна истина, така че този въпрос да се реши правилно.

По-натам, правилно градският съд е приел, че по делото са събрани доказателства, подробно изброени от него и което прави ненужно повтарянето им, и които позволяват съставяне на обосновани изводи по голяма част от релевантните факти, както и че съответните фактически изводи на прокурора са верни. В допълнение към тези доводи, въззивната инстанция ще отбележи, че е проведено обективно, пълно и всестранно разследване, довело до правилно изясняване не само на част, а на всички релевантни факти.

Установено е от фактическа страна, че на 04.03.2019 г., около 00.50 часа, Г. Ш. и И. С. пътували в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“ с peг. № ********, управляван от Г. Ш.. И. С. се возел на предната дясна седалка. В автомобила се намирал втори пътник - св. С. К., който се возел на задната седалка, зад пострадалия 2

С..

Управляваният от Г. Ш. автомобил се движел в средната пътна лента на автомагистрала „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, със скорост над 135 км/ч, въпреки наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение до 80 км/ч. Платното за движение в посоката на водача се състояло от три пътни ленти. В района на 1-ви километър на магистралата, автомобилът застигнал движещ се с около 90 км/ч в същата лента лек автомобил марка „Опел“ с per. № ********, управляван от св. В. П. - С..

Виждайки автомобила пред себе си, Г. Ш. предприел изпреварване, при което навлязъл в лявата лента за движение. При изправянето на автомобила, отклонявайки волана надясно, вкарал автомобила в траектория със завой надясно, в който скоростта на странично плъзгане била по-ниска от скоростта му от 135 км/ч., довело до изгубване на контрол над управлението. Автомобилът се отклонил наляво и се ударил в еластичната ограда /мантинела/.

След първоначалния удар с предната лява зона и завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка, автомобилът навлязъл с предна дясна зона под еластичната ограда, деформирайки и късайки я, продължил движението си между двете мантинели и се установил на мястото, намерен при огледа на ПТП.

Вследствие движението на автомобила след загубване на контрола, както и вследствие на последвалото от това съприкосновение с вътрешните му елементи и придадената на телата кинетична енергия, на водача Ш. и на пътника С. били причинени множество травми (черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна), в резултат на които настъпила смъртта им. Налице е причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и смъртта на Ш. и С..

При така установените факти, прокурорът приел, че причината за настъпването на произшествието са субективните действия на водача Г. Ш., който при боравене с уредите на автомобила предприел маневра, при която, поради превишената скорост изгубил контрол над управлението. Приел е, че Г. Ш. е бил алкохолно повлиян, с концентрация на алкохол в кръвта 2.0 промила. Съобразил е заключенията на вещите лица, изготвили авто-техническите експертизи, че поради наличието само на остатъци на автомобила, от техническа гледна точка не може да се установи с категоричност състоянието му преди произшествието, за да бъдат изследвани други данни. Макар вещите лица да допускат и техническа причина за произшествието, нямало категорични данни за такава.

Отчитайки всичко изложено, прокурорът е съставил извод, че водачът Ш. след употреба на алкохол, нарушил правила за движение – чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Й. С., с което е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

След като е решил отрицателно въпроса за реабилитиращото основание и е приел, че такова няма, е съобразил другото основание за прекратяване – нереабилитиращо, а именно смъртта на водача Ш. - основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради което прекратил производството.

3

С извода именно за вината на водача първостепенният съд е изразил несъгласие, като е приел, че той е необоснован и почиващ на предположения и че този въпрос е решен преждевременно - преди да са изяснени в пълнота всички относими по този въпрос факти. Съдът не се съгласил с това, че въпросът за една от двете възможни причини за произшествието, а именно - техническа неизправност на автомобила е решен дефинитивно и че такава причина е изключена напълно от доказателствата по делото.

За изясняване на този именно въпрос съдът е указал да се проведе допълнително разследване, като: се разпита лицето, от което е закупен автомобилът се разпита допълнително св. С. К. – относно състоянието на автомобила непосредствено преди произшествието, във времевия интервал от около 20.00 часа на 03.03.2019г. се назначи допълнителна тройна авто-техническа експертиза, която да даде заключение относно причината за настъпване на произшествието и механизма на същото, както и предотвратимо ли е било произшествието от страна на водача Ш. при скорост на движение в рамките на позволената в района на произшествието, при всеки от вариантите относно причината за настъпването му, който се приема от вещите лица.

Въззивната инстанция не се съгласява с тези доводи. Не намира, че въпросът за техническата изправност на автомобила не е изследван пълно и всестранно.

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че поначало евентуална техническа неизправност на автомобила, и то като внезапно възникнала, за която водачът не знае /тъй като, ако знае, той не следва да управлява такъв автомобил/, е въпрос изискващ специални знания, т.е. от стриктно експертно естество, поради което не може да се изяснява достоверно чрез свидетелски показания. По технически въпроси от рода на изследваните показанията са доказателствени средства, съдържащи при всички положения несигурни, общи, непрофесионални и чисто субективни възприятия. Те, както могат да фиксират реални технически проблеми, така могат и да ги пропуснат, а такива реално да е имало, или пък като технически проблеми могат да се посочат несъществуващи такива. Подобни субективни възприятия поначало са некоректни и за спецификите на техническата неизправност. Чрез субективни възприятия не би могло да се отговори и намират ли се техническите проблеми в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

По тези въпроси достоверен и обоснован отговор може да даде единствено съответна експертиза, владееща и прилагаща специални знания.

Независимо от това, по делото са разпитвани свидетели и по тези въпроси. Това са св. Д. К. и св. Ц. Р. даващи показания за претърпени от автомобила други ПТП и извършвани ремонтни дейности в предната му ходова част. По обстоятелствата на техническото състояние на автомобила е разпитван и св. Д. С., брат на ползвателя на автомобила и пострадал от произшествието И. С. - че не знае за технически проблеми с автомобила, не знае да са извършвани никакви ремонтни дейности, че колата била нова за брат му и той полагал много грижи за нея, не е чул от брат си за технически 4 неизправности, колата била здрава и брат му не е имал други ПТП преди процесния инцидент. /показания на л. 7, т. 2 ДП/ Видно е, в частния случай, че по едни и същи въпроси са налице доказателства в напълно противоположен смисъл.

Изложеното само показва несигурната основа, която биха представлявали каквито да е свидетелски показания по тези въпроси и отсъстваща в тях доказателствена полезност за правилно изясняване на проблематиката.

В същото време, напълно достоверен източник е приложено по делото писмено доказателство - удостоверение за техническа изправност на ППС /л. 9 т. 2 ДП/, че автомобилът е технически изправен и се допуска да се движи по пътищата.

Удостоверението е относимо и към момента на произшествието, тъй като прегледът е извършен пет месеца преди него - на 17.10.2018г.