Решение № 48 от 14.04.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Търговище, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500078 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Въззивникът Г. Д. от гр. Опака, е останал недоволен от действията на частен съдебен изпълнител А. З. от гр. Търговище, по изп. дело № 42/2026 г.

Като цяло в жалбата се излагат съображения, свързани с това какви съдебни актове са подлежали на изпълнение, какви прихващания са били направени и какви разноски са били определени от ЧСИ в постановлението й от 13.02.2026 г., свързано с определяне на разноски по делото. В петитума на жалбата се иска да се измени постановлението като се отмени като неправилно присъденото възнаграждение за юрисконсулт на фирмата взискател, да се укаже на ЧСИ, че следва да бъде извършено прихващане между двете страни на всички присъдени суми от съдилищата, а не само да се приспада сумата от доброволно изпълнение от 01.12.2025 г. в размер на 398 лв.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Х. К.“ ЕООД. Постъпил е отговор от чрез адвокат С. Я. от гр. С.. Той счита, че жалбата е неоснователна.

Твърденията на жалбоподателя не отговаряли на истината. Все още нямало влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 294/2022 г. на РС – Попово. Лишено от 1 всякакво законово основание е възражението, че на взискателя не следвало да се присъждат разноски по изпълнението. Длъжникът многократно бил приканван да заплати доброволно присъдените суми, но не го е направил. С оглед на това се иска жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените по делото разноски.

В обясненията си ЧСИ З. описва всички действия, които са били извършени по изпълнителното дело и счита, че няма основания за отмяна или изменение на което и да е от тях.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е частично допустима, относно обжалването на постановлението за разноските.

В останалата част е недопустима. Както неведнъж съдът е имал възможност да посочи, страните в изпълнителния процес имат право да обжалват само определени и изчерпателно посочени в закона действия на съдебния изпълнител. В чл. 435, ал. 2 от ГПК са изброени действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.

Възраженията, свързани с това какви прихващания следва да бъдат направени и искането да се дадат указания на ЧСИ в тази насока не са сред изброените и са недопустими.

Видно от доказателствата по изпълнителното дело, то е образувано по изпълнителен лист, издаден на 19.01.2026 г. от РС – София, на основание съдебно решение по гр.д. № 111104 от 2022 г., с взискател „Х. К.“ ЕООД, с ЕИК ********* и длъжник Г. М. Д. от гр. О.. Изпълнителното производство при ЧСИ е образувано на 28.01.2026г. (след извършено прихващане от взискателя на насрещни изискуеми и ликвидни вземания, за което длъжникът е уведомен по електронна поща от 28.11.2025 г.), като взискателят е заявил това и в молбата си за образуване на ИД, като е посочил, че претендира сумата от 2 869,66 € , от които: 2125,95 € присъдени разноски, 400,00 € разноски по изпълнителното дело, 343,71 € такси по Тарифата към ЗЧСИ. С образуването на ИД, взискателят е поискал проучване имущественото състояние на длъжника, като принудителното изпълнение да се насочи към запор на вземания на длъжника по банкови сметки и имущество му. С молбата за образуване на ИД, взискателят е поискал да се съберат и направените разноски, като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 €.

2

Поканата за доброволно изпълнение е получена на 04.02.2026 г., като длъжникът е уведомен и за дължимите се разноски и такси по ИД. Наложен е запор на банкови сметки и възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

С молба от 12.02.2026 г., депозирана от пълномощника на длъжника, се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение изцяло, тъй като длъжникът нямал виновно поведение за завеждане на изпълнителното дело, както и твърди, че е заплатил сумата от 398,00лв. по сметка на взискателя на 01.12.2025 г. С разпореждане от 13.02.2026 г. ЧСИ е разпоредил да се приспадне сумата, платена доброволно преди образуване на ИД и с постановление от 13.02.2026г. искането за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение е уважено, като същото е намалено до размера на 228,34 € (446.60лв., от които: 200.00 лв. за образуване на ИД и 246.60лв. за представителство по ИД), за което длъжникът е уведомен чрез пълномощника си със съобщение изх.№3044/13.02.2026 г.

По отношение искането на пълномощника на взискателя в жалбата си за извършване на прихващане от ЧСИ, следва да се отбележи, че в депозираните молби по изпълнителното дело не са представени доказателства за дължими суми от взискателя към длъжника.

При така установените факти, съдът намира, че жалбата, в допустимата й част, е неоснователна. Няма каквито и да било основания за това ЧСИ да отказва изцяло присъждането на разноски по изпълнителното дело.

Длъжникът по начало не оспорва това, че има да плаща на взискателя парични суми, които не е заплатил доброволно. Това, което е платено, е признато от взискателя и е било приспаднато от ЧСИ. Дори и ЧСИ да е разполагал с доказателства за насрещно дължими суми на длъжника, от страна на взискателя, то сам длъжникът посочва в становището си, че остава да плаща още суми. Т.е. налице е бил правен интерес от завеждане на изпълнителното дело. Дължимите по изпълнението разноски следва да бъдат заплатени от длъжника.

Няма основания за изменение на постановлението за намаляване на адвокатския хонорар, защото определената сума е малка и не е несъразмерна спрямо извършените от адвоката действия по образуване на делото и процесуалното представителство.

3

С оглед на това жалбата в тази част е неоснователна.

В останалата част, както беше посочено, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По разноските в настоящото производство. С оглед резултата от обжалването разноски следва да бъдат заплатени на въззиваемата страна.

Представени са доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 евро. На този етап съдът няма основания да намалява този размер, тъй като другата страна не е направила възражение за прекомерност.

Затова разноските следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата, в частта, в която се иска изменение на постановлението на ЧСИ А. З., по изп.д. № 42/2026 г., за определяне на разноски, с дата 13.02.2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. М. Д. в останалата част, в която се иска съдът да даде указания на ЧСИ да извършва прихващания по изпълнителното дело, като

НЕДОПУСТИМА

И

ПРЕКРАТЯВА

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.

ОСЪЖДА Г. М. Д. от гр. Оп., ЕГН **********, ул. „Б.“ **, да заплати на „Х. к.“ ЕООД гр. София, ЕИН *********, сумата от 400 евро, направени разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в частта, В КОЯТО СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНАСЯ ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ. В частта, в която съдът прекратява производството, решението, имащо характер на определение, може да се обжалва, в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, от съобщаването му на жалбоподателя, пред АС – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5