Определение № 851 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. София, 17.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500707 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 7749 от 21.01.2026 г., подадена от КОНПИ, ищец в първоинстанционното производство, срещу определение № 174 от 06.01.2026 г. по гр.д.№ 13345 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, І-20 състав, с което е оставено искането за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 17987 от 08.11.2024 г., постановено по делото, в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати в полза на СГС държавната таскса по делото, в размер на 5569,70 лв.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение.

Същото не било съобразено с актуалната практика на ВКС, която приемала, че при прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл.232 и чл.233 ГПК, КОНПИ не дължи разноски. Сочи се и, че държавна такса се дължала за услуга и след като делото било прекратено, то услугата не била извършена. По арг. от чл.157, ал.2 ЗОНПИ държавна такса се дължала само при решаване на делото по същество. Ако се дължала държавна такса в хипотезата на чл.232 и чл.233 ГПК, то това би било несъразмерно и неоправдано с оглед извършената услуга от съда. В този смисъл, от първоинстанционният съд не били обсъдени правнорелевантните факти във връзка с определяне на държавната такса.

Позовава се на приетото в определение № 2226/08.05.2024 г. по гр.д.№ 1386 по описа за 2024 г. на ВКС, Трето ГО.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба – А. В. Б., ответник в първоинстанционното производство, депозира отговор в който се излага становище за неоснователност на частната жалба и правилност на така постановеното определение. Счита, че съдебната практика на която се 1 позовава КОНПИ е неприложима, тъй като Комисията не била лице, което е освободено от заплащане на държавна такса. Определение № 5285/19.11.2024 г. по ч.гр.д.№ 3651/2024 г. било съдебна грешка и противоречало на закона.

Разпоредбата на чл.84 ГПК не намирала приложение. Не следвало КОНПИ да се поощрява по предявените от нея без правно основание и доказателства, бомбастични цени на исковете.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното пред настоящата инстанция определение е връчено на жалбоподателя на 19. 01. 2026 г.

Частната жалба е подадена на 21. 01. 2026 г.

Срокът за обжалване по чл.275, ал.1 ГПКе спазен.

Налице е правен интерес от обжалване.

Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение СГС е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК – КОНПИ за изменение на определение № 17987 от 08.11.2024 г., в частта в която Комисията е осъдена да заплати в полза на СГС държавната такса по делото, в размер на 5569,70 лв.

Позовал се е на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ вр. с чл. 75, ал. 3 от ЗОПДНПИ; чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ вр. чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ, които текстове били специални спрямо разпоредбите на ГПК и ДОПК. Приел е, че страната /КОНПИ/ дължи разноски и в хипотезата, когато делото се прекратява при условията на чл. 233 ГПК. Аргумент в подкрепа на този извод било обстоятелството, че предварително внесена държавна такса /каквато била общата законова хипотеза – извън изключението по чл. 75, ал. 3 от ЗОПДНПИ; чл. 154, ал. 3 от 1 ЗОНПИ/ не подлежала на връщане при оттегляне или отказ от иска /освен в конкретните хипотези по чл. 78, ал. 9 ГПК/. В този смисъл била и актуалната практика на ВКС /определение № 2833/4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 2810/3.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 50257/7.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на ВКС, ІV г. о. и др./ В посочената практика било прието, че схващането, че Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм.

19.11.2012г./ с аргумента, че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължала държавна такса, защото чрез производството се реализирало публично държавно вземане, за което съдилищата не събирали държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК /така решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм. 23.01.2018г./ и в сега 2 действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържали норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби била формирана практика, според която Комисията дължала заплащане на държавна такса, когато иска бил отхвърлен или производството било прекратено /в т. см. определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО/.

При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от КОНПИ, е неоснователна и като такава е оставена без уважение.

Апелативен съд-София като взе предвид данните по делото доводите на жалбоподателя и възраженията на ответника по жалбата, приема следното:

Не се спори по делото, а и от данните се установява, че с определение № 17987 от 08.11.2024 г. по искане на ищеца в хипотезата на чл.232 ГПКчастично оттегляне на исковете, е било частично прекратено производството по делото. Със същото определение на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ вр. с пар.5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, съдът е осъдил ищеца да заплати на СГС сумата в размер на 5569,70 лв.-държавна такса.

По въпроса дължи ли се от КОНПИ държавна такса в хипотезата на оттегляне на иска по чл.232 ГПК, респ. отказ от иска и съответно прекратяване на делото, е налице многобройна съдебна практика на ВКС, според която Комисията дължи държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В тази практика /определение № 148 от 15.01.2025 по ч. гр. дело № 4847 по описа за 2024 година на ВКС, III г. о., определение № 6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4863/2024 г. на III г. о., определение № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. , определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г. на III г.о., определение № 2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1386/2024 г. на III г.о., определение № 5079/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4020/2024 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г.о., определение № 2810/03.10.2023 г. по ч. гр. д.

№ 3705/2013 г. на IV г.о., определение № 2833/04.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III г.о., определение № 50293/27.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1278/2022 г. на IV г. о и др./ е разяснено, че една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите закони - ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл. 28 от отменения ЗОПДИППД, а по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и по иска по чл. 153 ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото /чл. 75, ал. 3 вр. чл. 78 от отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3 вр. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ /. Прието е, че в ЗПКОНПИ не се съдържат разпоредби за освобождаване от дължимата държавна такса на някоя от страните в производството, поради което същата 3 следва да бъде присъдена в полза на държавния бюджет според изхода на спора, както и че Комисията не е освободена от заплащане на такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК , тъй като вземанията, предмет на делото са частноправни, а Комисията има качеството на процесуален субституент на държавата. При действието на тези разпоредби /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/ е формирана актуалната към настоящия момент съдебна практика, според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено.

Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. В актуалната съдебна практика, така например ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1133 ОТ 10.03.2025 Г.

ПО Ч. ГР. Д. № 666/2025 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, се потвърждава тази позиция като същевременно се приема, че Определение № 5285 от 19.11.2024 г. по частно касационно гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, 4-то гражданско отделение се явява изолиран случай от така посочената по-горе практика.

Размерът на дължимата от КОНПИ държавна такса е определена от първоинстанционният съд в съответствие с цената на иска, в частта в която производството е прекратено. Безспорно, държавната такса е публично вземане, арг. от чл.162, ал.2, т.3 ДОПК; същата е изначално определена. По отношение на дължимата държавна такса не намира приложение разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и съдът не може в образуваното пред него производство да приеме /и въобще да обсъжда/ дали държавната такса е прекомерна.

Налага се извод, че обжалваното определение четеното по реда на чл.248 ГПК, е постановено в съответствие със закона и съдебната практика на ВКС. Определението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно трайната съдебна практика, вкл. на ВКС, разноски в производство по разноски /по чл.248 ГПК/ не се присъждат и същите остават за тяхна сметка по начина по който са направени /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 174 от 06.01.2026 г. по гр.д.№ 13345 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, І-20 състав, като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5