Решение № 1016 от 24.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка И.

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260014 от 08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на Окръжен съд - София, са осъдени „МБАЛ Самоков“ ЕООД, с ЕИК:000770086 и Д. Н. К., с ЕГН:**********, да заплатят солидарно на Д. С.

Д., с ЕГН:**********, сумата от 30 000 лева на основание чл. 45 и чл. 49 вр. с чл. 52 ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди — отстраняване на матката, болки, дискомфорт и емоционални страдания, причинени поради лекарска небрежност при извършване на „Цезарово сечение“ на 21.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 21.01.2013 г. до 21.01.2016 г., като е отхвърлил исковете за разликата до предявения размер като неоснователни.

Посоченото решение се обжалва от ищцата в първоинстанционното производство - Д. С. Д., действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодната за нея отхвърлителна част за сумата над присъдените 30 000 лв. за обезщетение до претендираната сума от 70 000 лв. Във въззивната жалба от 29.01.2024 г. се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в разглеждания случай не е налице причИ. връзка между увреждания на уретера и чревната проходимост, и неадекватното лечение в 1 ответната болница и от ответния лекар. Поддържа се, че съдът е игнорирал безспорно доказаните по делото факти, от които не се установява своевременно диагностициране и изследване на причината за инфекцията по време на лечението при ответниците, респ. за наличието на микроб. Заявява се, че процесуално незаконосъобразно съдът пренебрегва медицинската документация на СБАЛАГ „Майчин дом" ЕАД, установяваща останали плацентарни части по матката като причина за нейното възпаление, некроза и тотално отстраняване. Заявява се също, че опериращият хирург не е положил дължимата грижа, за да сведе до минимум опасността от неизбежни инфекции, не е положил дължимата грижа и мерки за преустановяването на последвалите възпалителни процеси, довели до животозастрашаващо влошаване на състоянието на пациента. Твърди се също така, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определен в решението в противоречие с чл. 52 ЗЗД. Оспорват се съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията за законна лихва върху главницата за част от процесния период. Моли се решението да бъде отменено в отхвърлителната част до сумата от 70 000 лв., а предявеният иск да бъде уважен до кази сума, като се присъди закона лихва върху размера на обезщетението, считано от 15.01.2015 г. до окончателното му изплащане.

Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „МБАЛ Самоков“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба от 29.01.2024 г. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение, да бъде потвърдено в обжалваната от Д. С. Д. отхвърлителна част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, другият ответник в първоинстанционното производство - Д. Н. К., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба на Д. С. Д.. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Решение № 260014 от 08.12.2023 г. на Окръжен съд – София е обжалвано в неизгодната уважителна част и от Д. Н. К., действащ чрез процесуалния си представител, с въззивна жалба от 24.01.2024 г. В нея се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната уважителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че единственият довод на първата инстанция, за да ангажира деликната му отговорност, че „попадането на бактерии в оперираната матка може да бъде в резултат на недостаъчна 2 дезинфекция при оперативната интервенция“, противоречи на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се, че при пълно разкритие и започнала родова дейност е напълно възможно попадане в матката на бактерии с обичайно местоположение в долните отдели на чревния тракт.

Заявява се, че в случая липсва противоправност на действията на д-р Д. К., а освен това не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на д-р К. и претендираните от ищцата вреди. Посочва се, че необосновано се оспорва от страна на ищцата приетата от първата инстанция комплексна съдебно-медицинска експертиза. Моли се решението да бъде отменено в уважителната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, ищцата в първоинстанционното производство - Д. С. Д., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба на Д. Н. К.. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната уважителна част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Предмет на въззивното производство е и решение № 260004 от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на Окръжен съд – София, което се обжалва от Д. С. Д., действаща чрез процесуалния си представител, с въззивна жалба от 04.04.2024 г. С това решение съдът е: оставил без уважение молбата на Д. С. Д., подадена чрез адв. И. И. - С., за допускане на основание чл. 247 ГПК, на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260014 от 08.12. 2023 г., с изписване на трите имена и ЕГН на адвоката, в чиято полза е присъдено адвокатско възнаграждение; оставил без уважение молбата на Д. С. Д. на основание чл.

248 ГПК за изменение на решение № 260014 от 08. 12. 2023 г. в частта, с която на ответниците „МБАЛ Самоков“ ЕООД и Д. Н. К. са присъдени разноски за настоящото производство, съответно в размер на 3 337,50 лева и 4 263,50 лева; допълнил на основание чл. 248 ГПК решение № 260014 от 08. 12.

2023 г. в частта, с която на пълномощника на ищцата - адв. И. И. - С. е присъдено адвокатско възнаграждение, като са осъдени „МБАЛ - Самоков“ ЕООД и Д. Н. К. да заплатят на адв. И. И. - С. от САК, с личен номер при ВАС 1700555210, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лева. Във въззивната жалба 04.04.2024 г. се излагат подробни съображения за незаконосъобразно на решение № 260004 от 16.02.2024 г. във всички негови части. Моли се да бъде отменено това решение, като молбата на адв. И. И. - С. от 29.01.2024 г. бъде уважена изцяло.

В установения от закона срок, ответниците в първоинстанционното производство - „МБАЛ Самоков“ ЕООД и Д. Н. К., действащи чрез процесуалните си представители, са депозирали отговори на въззивната жалба от 04.04.2024 г., с които я оспорват като неоснователна.

3

Въззивните жалби на Д. С. Д. и на Д. Н. К. са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционните решения (решение № 260014 от 08.12.2023 г. и решение № 260004 от 16.02.2024 г.) са валидни и допустими.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с искова молба вх.№ 289/15.01.2018 г. от Д. С. Д., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД против „МБАЛ Самоков“ЕООД и солидарно на основание чл. 45 вр. чл.

52 ЗЗД против Д. Н. К., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., настъпила в резултат на лечение, извършено по възлагане на ответника, осъществено при неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 21.01.2013 г. до окончателното заплащане на сумата

Въззивният съд констатира, че с влязло в сила определение №1768 от 11.07.2024 г. по ч. в. гр. д. №1759/2024 г. по описа на САС е потвърдено разпореждане № 260026/22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 38/2018 г. по описа на Окръжен съд - София,с което е върната въззивна жалба вх.№ 2601115/25.01.2024 г. на „МБАЛ Самоков“ ЕООД против птоцесното в настоящото производство решение № 260014/08.12.2023 г. на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК. Освен това в установения срок съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК „МБАЛ Самоков“ ЕООД, като обикновен другар на другия ответник и въззивник в настоящото производство - Д. Н. К., не се е възползвало от правото си да се присъедини към неговата въззивна жалба. Изложеното налага извод, че процесното решение № 260014 от 08.12.2023 г. е влязло в законна сила в осъдителната си част по отношение на „МБАЛ Самоков“ ЕООД.

Съответно предмет на настоящото възззивно производство са частите от това решение, с които е осъден обикновения другар Д. Н. К. да заплати на Д. С. Д. сумата от 30 000 лева на основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2013 г. до 21.01.2016 г., съответното отхвърлителната му част, с която са отхвърлени субективно съединените искове срещу „МБАЛ Самоков“ ЕООД и Д. Н. К. за солидарно заплащане на ищцата на деликтно обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева до сумата от 70 000 лева, ведно със съответната законна лихва.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба 4 доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и от приетата като доказателство медицинска документация се установява, че ищцата Д. С. Д., с вероятен термин за раждане на *** г., е постъпила три дни след термина на 21.01.2013 г. в 6.20 ч. в „МБАЛ Самоков“ ЕООД със спонтоанно отворил се околоплоден мехур и наличие на родова дейност, без особенности в здравния й статус.

Преценено е, поради начална асфиксия на плода интрапартум и пелвифетална диспропорция при Д. С. Д. в 10.55 ч. на 21.01.2013г., че се налага родоразрешение чрез цезарово сечение - размери на родови пътища и костен таз дистанция Спинарум - 25см, дистанция кристарум - 27см, дистанция Трохантерика - 32см и конюгата вера - 20 см., едър плод 4450 гр. и дължина 54см. Безспорно е между страните, а и се установява от приетите в първоинстанционното и въззивното производства медицински експертизи, че в конкретния случай не е било възможно нормално раждане, без Цезарово сечение. Операцията е извършена от хирурга д-р Д. Н. К., видно от оперативен протокол за Секцио ИЗ 13/513 от 21.01.2013 г., с начало на операцията 10:50 ч. и край 11:30 ч., приключила успешно и без установени усложнения.