Решение № 1128 от 12.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Варна, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.нова като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело № 20233100501592 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по две жалби, както следва:

1.По въззивна жалба на В. Р. И. , чрез адв.Й. против Решение № 2129 от 14.06.2023 година, постановено по гр.дело № 10 458/2022 година по описа на В Р С , в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД за горницата над сумата от 3 120 лева до претендираните 15 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането - 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която В. Р. И., ЕГН **** да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 657.36 лева представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.

В тази жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на наличните по делото доказателства.Твърди се, че съдът неправилно е преценил състоянието на пострадалия и категорично се отрича „алкохолното му опиянение“; според жалбата доказателства, че при настъпването на инцидента И. е употребил алкохол няма, следователно не е налице възприетата от съда „Груба небрежност“, която да обуслови 75% съпричиняване от страна на пострадалия.Според жалбата също така, неправилно решаващия съд е намалил размера на обезщетението с 1 получената сума по застраховката. В заключение се настоява ВОС да отмени решението в обжалваната му част и да присъди разноски.

По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззивното дружество – „Пристанище Варна“ ЕАД.С него се оспорва въззивната жалба и се настоява съдът да потвърди решението.

2.Постъпила е и въззивна жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, в частта на първоинстанционното решение, с която „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на В. И. сумата от 3 120 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането - 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД да заплати разноски по делото.

В жалбата се излага, че решението в осъдителната му част противоречи на закона.Твърди се, че първата съдебна инстанция е допуснала нарушение на процесуалния закон, като е ограничила възможността да бъдат събирани доказателства.Излага се още, че с поведението си ищцовата страна не е изпълнила пряко свое задължение - а именно да се яви на работа в състояние, което му позволява да изпълнява трудовите си задължения.Твърди се още, че присъденото обезщетение се явява прекомерно и не е съобразено със степента на увреждането.По същество се иска отмяна на решението и отхвърляне на претенцията.

Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран и отговор от насрещната страна.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Й., които поддържа въззивната жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззиваемата страна, в лицето на „Пристанище Варна“ ЕАД, се представлява от ю.к.А., която оспорва жалбата, подвържа своята и моли съдът да уважи последната.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващия съд, съдебното производство е образувано по постъпила искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, с която той моли да бъде осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, седалище, представлявано от Изп. директор И.С.Г., да му заплати сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, 2 изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 15000 лв. от датата на увреждането- 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Също в молбата си ищцовата страна твърди и излага, че към 30.12.2021 година е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е бил назначен на длъжност „Кранист-пристанищен работник“. На 30.12.2021 година, около 00.30 часа изпълнявал задълженията си работа нощна смяна в пристанищен терминал Варна - Запад, когато при качване към кабината на крана се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал от височина около 3-4м.

След падането останал да лежи безпомощен в продължение на 15-20 мин., след което с помощта на свои колеги бил пренесен в работните помещения, а от там бил откаран в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД. Там били установени следните увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясната област (счупване на L1 и L2), охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, като пострадалият е бил приет в болницата за лечение. След изписването му, било назначено домашно лечение при условия на пълен покой, като ищецът прекарал следващите три месеца почти изцяло на легло. Движенията на тялото му били ограничени и затруднени, измъчвали го постоянни силни болки. Вследствие на падането получил и психическа травма, довела до нарушаване на съня му, сънуване на кошмари, станал изнервен и подтиснат. Не можел да се обслужва сам, за осигуряване на личната му хигиена разчитал на помощта на своите родители.

Сочи още, че на 15.02.2022 година ортопедичната ЛКК констатирала, че няма промяна в състоянието на пострадалия, възстановителният период протичал бавно. За периода 30.12.2021г. - 13.03.2022г. ищецът бил временно неработоспособен. В исковата молба е посочено, че и към момента ищецът продължава да изпитва болки и страдания, като възстановяването му не е приключило.С влязло в сила разпореждане №5104-03-7/20.01.2022г. на НОИТП Варна претърпяната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че от Трудов договор № 109 от 20.03.2017 година ищеца изпълнява „Кранист пристанищен работник“, в отдел „Кейова механизация“, пристанище Варна-запад.Не е спорно още, че е бил запознат с Инструкцията за безопасност на труда и експлоатация на портални кранове, както и с Инструкция за безопасност при работа на ел. кранове при зимни условия – за целта е налична Служебна бележка от 20.03.2017г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; инструктажен лист смяна 19.00- 07.00ч. от 29.12.2021г.; застрахователна полица за задължителна застраховка „Трудова злополука“ и извлечение от Списък на работниците, подлежащ на задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“.

Приложени са още Разпореждане № 5104-03-7 от 20.01.2022г.; декларация за трудова злополука от 05.01.2022г.; протокол № 8/05.01.2022г. за разследване на трудова злополука; писмо с рег. № 131/06.01.2022г.; обяснение от пострадал при трудова злополука от 04.01.2022г.; обяснения от свидетели на трудова злополука- Д.К., Г.Г.; Ц.н Д.; лист за преглед на 3 пациент МБАЛ ,,Света Анна-Варна“ АД от 30.12.2021г. (напуснал самоволно отделението); искане за рентгенологично изследване и резултат от 30.12.2021г.; допълнителен лист за преглед на пациент от 30.12.2021г.; протокол за ултразвуково изследване от 30.12.2021г.; протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1223/30.12.2021г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози; болнични листи № Е20210291938; № Е20220196461; № Е20213645750; амбулаторни листи № 000005; № 0000053;

№ 010032; № 000295; заключение на ортопедична ЛКК; заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа след проведен задължителен периодичен медицински преглед на 18.11.2021г.; писмо рег. № 30/10.03.2022г. на Доц. Д-р Л. Х.; медицински протокол 2 на ЛКК № 795/29.03.2022г.; становище от ,,Служба по трудова медицина“ – ЛТМ“ ООД; справка от регистър на НОИ за изплатени обезщетения за болнични; електронна поща от застрахователното дружество за изплатено обезщетение; фиш за заплата за месец декември 2021- януари 2022 година.

От Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1223/30.12.2021год. е видно, че в 03.20 часа на 30.12.2021год. е взета проба кръв от В. Р. И., установена концентрация на етилов алкохол 0,46%о. От зависимостта на Видмарк: C=Co+b.t, където С е търсената концентрация на етилов алкохол към времето на предварителното изпробване, Co е концентрацията на етилов алкохол, установена по метода на газова хроматография, b[1]фактор илюстриращ възможностите на организма за метаболизъм и излъчване на етилов алкохол за средните човешки възможности - 0.15%о, t - около 8 часа, може да се определи, че към времето 19.00 часа на 29.12.2021год. концентрацията на етилов алкохол е била в порядък на 1,66%о. Същата съответства на средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в: координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки, околната действителност, надценяване на собствените възможности и други - видно от Съдебномедицинската експертиза.

Също СМЕ показва наличието на счупване на първи поясен прешлен , което е довело до затруднено движение на снагата за срок от 3 месеца; че са този период са били характерни болки, затруднено придвижване, болки при лягане ставане и други.Експерта сочи обаче, че към момента няма данни за възникнали затруднения / усложнения от травмата.

По делото е била проведена Съдебно счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че по издадени болнични листи във връзка с настъпилата трудова злополука като обезщетение от НОИ на ищеца е изплатена сума в общ размер на 2 528.74 лева. Начислените и изплатени обезщетения от работодателя във връзка с трудовата злополука са в брутен размер 259.50 лева, а в нетен размер (след приспадане на дължимите осигуровки за сметка на осигуреното лице), сумата е 223.74 лева.

Във връзка с трудовата злополука е заведена щета №10022010900034 по договор - Застрахователна полица за задължителна застраховка „Трудова 4 злополука“, сключен от работодателя със ЗАД „Армеец“, по която на 17.06.2022 г. на ищеца са изплатени 630 лева.

От показанията на разпитания пред ВОС свидетел – Р. И. В. – майка на ищеца, става ясно, че състоянието му след травмата е било тежко, не е бил в състояние да се обслужва сам, търпял е болки и страдания.Че болнично лечение е нямало, поради липса на адекватни медицински грижи, нито е имало оперативна интервенция.В процеса на лечението ищеца е бил подтиснат, нервен, пред семейството си е обяснил, че въпросната вечер е била дъждовна и това е причината за падането му.

От своя страна свидетелката Ц. И. К. – служител на „Пристанище Варна“ ЕАД сочи, че е изслушала лично обясненията на ищеца, дадени непосредствено пред нея в кабинета й в първия работен ден на Новата година.Твърди, че не е стоял прав, но нито е охкал, нито е показвал по друг начин наличие на болка.Също тя сочи, че е абсолютно забранена употребата на алкохол по време на работа или преди нея.