Определение № 480 от 12.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Кюстендил, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500227 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.248 ал.3 от ГПК.

Делото има за предмет разглеждане на частна жалба, подадена от М. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес в *****, против определение с №235 от 21.02.2023г. на Районен съд (РС)– Кюстендил, постановено по гр.д.№1478/2022г. по описа на този съд.

С обжалваното определение по реда на чл.248 от ГПК, РС-Кюстендил е отхвърлил като неоснователно искането, заявено с молба с вх.№919 от 30.01.2023г., подадена от М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в *****, в качеството й на ответник по делото, за допълване на решение с №57 от 18.01.2023г., постановено по гр.д.№1478/2022г. в частта за разноските.

Съдът е обосновал извода си за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК с факта, че до подаването на молбата за изменение на решението, посредством допълването му с присъждане в полза на ответницата на разноски, подобно искане от страната по делото не е било заявявано нито в писмена, нито в устна форма, поради което при спазване на принципа за диспозитивното начало не би могло да се приеме, че е било заявено надлежно искане, по което съдът да е пропуснал да се произнесе.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, считайки, че при прекратяването на брака с развод по вина на ищеца, съдът е следвало да присъди на добросъвестната страна сторените от същата разноски, в какъвто смисъл сочи, че е било направено искане в хода на съдебните прения. Моли се отмяна на определението и постановяване на такова, с което първоинстанционното решение да бъде изменено и в полза на жалбоподателката да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Б. Й. Д., не е депозирал отговор по реда на чл.276 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Гр.д.№1478 по описа за 2022г. на РС-Кюстендил е било образувано по исковата 1 молба на Б. Й. Д. против М. Д. Д. за прекратяване на сключения между двамата граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнесе и по въпроса за мерките относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, както и относно ползването на семейното жилище.

В съдебно заседание, проведено на 04.01.2023г., страните – съпрузи, са представили споразумение относно някои от последиците от развода, в това число – упражняване на родителските права, местоживеене на детето, издръжка, лични отношения, ползване на семейното жилище, някои имуществени отношения, издръжка между съпрузите и фамилно име на съпругата след развода. Съдът е одобрил спогодбата с определение, постановено в съдебното заседание и е прекратил производството по делото в частта относно доброволно уредените въпроси и е дал ход на устните състезания по иска за развод.

Пълномощникът на ищеца е пледирал да се прекрати брака без съда да се произнася по въпроса за вината за разстройството му, считайки, че подобна претенция не е била предявена от никоя от страните, както и е заявил, че не претендира разноски, а пълномощникът на ответницата е пледирал за постановяване на решение, с което бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга – ищец. Искане за присъждане на разноски не е било заявено от ответната страна в хода на устните състезания. Такова искане липсва в подадения отговор на исковата молба, както и в последващи писмени или устни изявления, правени от страната.

С решение №57/18.01.2023г. съдът е прекратил гражданския брак, сключен между Б. Й. Д. и М. Д. Д., поради дълбокото му и непоправимо разстройство и приемайки, че е бил сезиран с искане от страна на ответницата за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, е постановил, че такава вина в случая има съпругът Б. Й. Д..

С посоченото решение районният съд не е присъждал в полза на някоя от страните разноски.

В срока за въззивно обжалване на решението е постъпила молба от М. Д., в която е поискано предвид постановената вина за разстройството на брака, в нейна полза да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, съгласно минималния предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

При така изложеното, съдът намира обжалваното определение за валиден и допустим съдебен акт. По същество определението е правилно и следва да се потвърди, поради следното:

Производството по брачни дела е особено исково производство, което се подчинява на специални правила, уредени в Част „Трета“, Глава „Двадесет и шеста“, чл.318 и сл. от ГПК. Тези правила включват и уредбата на отговорността за разноски, която се различава от общата такава и се основава на идеята съдебните разноски по брачни дела да се възлагат върху виновния за разстройството на брака или върху недобросъвестния съпруг.

Именно в този смисъл е разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК, според която съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

В конкретния случай районният съд е допуснал прекратяване на брака между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга Б. Д.. В съдебното решение не е разпределяна отговорността за разноски, поради което, както правилно е отбелязал и районния съд, за допустимостта на искането по чл.248 ал.1 от ГПК не е било потребно да е бил представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За да са налице основанията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на някоя от страните, е потребно такива разноски да са били сторени 2 реално (по този въпрос са относими разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК ), както и да е било поискано тяхното присъждане. Последното е изводимо от разпоредбата на чл. чл.81 от ГПК, според която във всеки акт, с който приключва делото, съдът се произнася и по искането за разноски.

В конкретния случай от материалите по делото е несъмнено, че до момента на подаване на молбата по чл.248 от ГПК ответницата в нито един момент от производството не е правила лично или чрез пълномощника си, писмено или устно искане да й се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Трябва да се има предвид принципното положение, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва своевременно да поиска това и да представи по делото доказателства за извършването им. Както искането за присъждане на разноски, така и представянето на документите, удостоверяващи, че са сторени, следва да бъдат въведени по делото и ценени само ако са направени и представени до приключване на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище.

Следователно, с писмена защита или с молба за изменение на решението в частта за разноските, не могат да бъдат предявени валидно нито искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, нито да се представят доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски (в т.см.вж. напр. определение №17 от 11.01.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№6306/2015г., III г.о., ГК).

От посоченото следва изводът, че независимо от факта, че съдът е постановил, че вината за разстройството на брака е на съпруга, не са били налице основания в полза на съпругата – ответница да се присъдят разноски, тъй като същата не е поискала това своевременно – до приключване на устните състезания пред тази инстанция. Изявлението за противното, съдържащо се в частната жалба, а именно – че в хода на съдебните прения е било направено искане за присъждане на разноски, не се подкрепя от данните, съдържащи се в наличния по делото протокол от съдебно заседание, в който подобно искане не фигурира, като следва да се отбележи, че съгласно чл.152 от ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а неудостоверените в протокола такива се смятат за неизвършени. Посоченото важи и за протокола от проведеното на 23.11.2022г. съдебно заседание, в което е бил даден ход на устните състезания, който в последствие е бил отменен, като в изявленията на адв.А., като пълномощник на ответницата, липсва отправено искане за присъждане на разноски.

Така изложените доводи очертават неоснователността на подадената частна жалба, респ. правилността на обжалваното определение, което следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с №235 от 21.02.2023г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1478/2022г. по описа на този съд, с което по реда на чл.248 от ГПК, РС-Кюстендил е отхвърлил като неоснователно искането, заявено с молба с вх.№919 от 30.01.2023г., подадена от М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес в *****, в качеството й на ответник по делото, за допълване на решение с №57 от 18.01.2023г., постановено по гр.д.№1478/2022г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4