Решение № 389 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602748 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 05.12.2022 г. по нчхд № 20712/2023г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, е признал подсъдимия В. И. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 10.08.2018г. в гр. София, в писмено сведение, депозирано пред Софийска районна прокуратура по пр.пр. №22238/2018 г. по описа на СРП е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител В. А. като е написал, че А. „е извършил тежко престъпление и е отървал затвора“ ,че „трябва да бъде поставен под ограничено запрещение“ и „че съдел неговия доверител за три броя имоти“, като по този начин приписал престъпление на В. А. и е разгласил позорни обстоятелства за него, поради което и на основание чл. 304 НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от встъпилия в производството наследник на частния тъжител чрез адв.

Г. З., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че СРС е постановил присъда, която не отговаря на изискванията на чл. 339, ал.3 НПК, вр.чл. 305 НПК като съдът не е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за постановяване на присъдата. Според защитата приетата фактическа обстановка възпроизвежда поддържаната от подсъдимия защитна теза в процеса като не e извършен анализ на доказателствената 1 съвкупност. Възпроизведени били произволни факти, които не почивали на доказателствена основа, не било извършено обективно, пълно и всестранно изследване на всички правно значими обстоятелства по делото като отсъствали съображения, свързани с обективната и субективната съставомерност на деянието. Защитата сочи, че не е отчетена двустранната правна природа на обясненията на подсъдимия като фактическите изводи на първоинстанционния съд не се основават на доказателствата по делото и не се извеждат от тях. Адв. З. пледира за отмяна на обжалваната присъда, алтернативно връщане на делото от друг състав.

В закрито заседание на 18.05.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд се явява единствено повереникът на частния тъжител адв. Г.

З., която поддържа подадената въззивна жалба, не сочи нови доказателства. Подсъдимият В.

И. Г. и защитникът му- адв. Л. Г. САК- редовно призовани , не се явяват;

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, нейното допълнение, както и тези, изложени в съдебното заседание от повереника на частния тъжител, и сам служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства: чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия; приобщените писмени доказателства: снетото сведение от подсъдимия В. И. Г., приобщените в хода на съдебно следствие пред първа инстанция: мотиви по НЧХД №36/2018 по описа на СРС,133 с-в; Постановление от 21.01.2019г. по пр.пр.215/2019г. по описа на САП; Постановление от 14.12.2018г. по пр.пр.21513/2018г. по описа на СГП ; Постановление от 06.11.2018г. по пр.пр. 22238/2018г. по описа на СРП за отказ да се образува ДП; протоколи и определения във връзка с гр.д.16046/2010г. по описа на 1 ГО, 28 с-в СРС; заключението на съдебно- почеркова експертиза;

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.

Правилно районният съд е установил, че подсъдимият В. И. Г., роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********, живущ гр. София, **** .

Подсъдимият дълго време упражнявал адвокатска професия. Бил ангажиран като 2 процесуален представител по гр.д.16046/2010г. по описа на 1 ГО, 28 с-в СРС на ответника по делото- С. А.- починал. Ищец по делото бил братът на С. А.- В. А.- починал. Недоволен от изхода на делото частният тъжител В. А. започнал да подава жалби в прокуратурата.

Във връзка с предварителна проверка по пр.пр. 22238/2018г. по описа на СРП – /по жалба на В. А./ въз основа на възлагателно постановление на СРП от 20.07.2018г. органите на 06 РУ СДВР призовали подсъдимия Г. , който собственоръчно на 10.08.2018г. в гр.

София, в сградата на 6 РУ-СДВР написал писмено сведение. Сведението било снето съгласно Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване -чл. 28, ал.1, т.7,а: „вземане на обяснения от граждани“;, вр. чл. 162, ал.1, т.1 ЗМВР. В изявлението си пред органа , извършил предварителната проверка , подсъдимият Г. заявил, че е бил процесуален представител, но не и свидетел по делото, че познавал В. А. от около петнадесет години, че представлявал брат му и „знаел тайните на човека, че от това, което знаел за човека В. си е направил извод, че В. А. е извършил тежко престъпление и е отървал затвора“. Заявява, че „ този човек е с тежки метални проблеми и нека близки роднини/ има в къщи, но и срещу него съм чул, че пуска жалби“, които да го освидетелстват. Това може да го направи прокуратурата. Ако не предприемете действия по запрещението на лицето, становището ми е , че В. следва да бъде ограничено запретен, той ще продължава да губи Вашето време, а и моето...“

С постановление от 06.11.2018г. по пр.пр. 22238/2018г. по описа на СРП е отказано образуването на ДП с мотив – налице са основания, изключващи образуване на наказателно производство- чл. 24, ал.1, т.1 НПК като са изложени аргументи, че в период от две- три години В. А. подава жалби с идентично съдържание, като след справка се установило, че по пр.пр. 11664/2015г; пр.пр. 26206/2017г; пр.пр. 31590/2017г; пр.пр.

8644/2018г. предметът на проверка е бил идентичен с този на настоящата проверка като по всички извършени идентични проверки е постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на състав на престъпление от общ характер. С постановление от 14.12.2018г. по пр.пр.21513/2018г. по описа на СГП постановлението на СРП е потвърдено.

С постановление от 21.01.2019г. по пр.пр.215/2019г. по описа на САП е потвърдено постановлението на СГП и СРП.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били безпочвено подценени или игнорирани за сметка на други, нито са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Въззивната инстанция не се съгласява с доводите на повереника на частния тъжител, че фактическата обстановка възпроизвежда заявеното от подсъдимия като не почива на факти и обстоятелства по делото, а възпроизвежда пунктуално твърденията на подсъдимия без да се отчита двойствената природа на обясненията му.

При установяване на относимите факти, свързани с въпроса извършено ли е 3 инкриминираното деяние от подсъдимия Г. , първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са писмените доказателства, обясненията на подсъдимия, и заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред прввоинстанционния съд съдебно- почеркова- експертиза, изготвена от вещото лице С.Ц., като е достигнал до извода, че същите са еднопосочни, логически съответни и взаимно допълващи се. СРС е приел изложената фактическа обстановка въз основа на събрания и приобщен доказателствен материал , чрез обясненията на подсъдимия В. Г. ; чрез заключението на назначената по делото съдебно- почеркова експертиза, изготвена от вещо лице С.Ц., както и от писмените доказателства. Правилно първоинстанционният съд отбелязва, че от приобщените доказателства се установяват отношения между страните във връзка с факта, че подсъдимият бил процесуален представител на брата на частния тъжител по водени граждански дела. От заключението на експертизата се установява неоспореното от страните обстоятелство за авторство на съдържанието и подписа на сведението, дадено в хода на предварителна проверка. СРС е отделил правилно безспорно установените факти от тези, по които страните спорят.

Въззивната инстанция не намира пропуски в отразената от първостепенния съд фактическа обстановка, която е възпроизведена обективно въз основа на анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност.

По отношение на обясненията на подсъдимия първостепенния съд заявява, че те не съдържат никакви данни за конкретното обвинение, поради което въз основа на тях не могат да се правят никакви фактически изводи.

Въззивната инстанция не приема становището на повереника адв. Г. З., че фактическата обстановка е останала неизяснена като първоинстанционният съд не е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за постановяване на присъдата, както и че приетата фактическа обстановка възпроизвеждала поддържаната от подсъдимия защитна теза , както и че били възпроизведени били произволни факти, които не почивали на доказателствена основа.

Реално по отношение на обвинението по настоящето производство липсва становище на подсъдимия, същият заявява, че многократно се подават жалби за едни и същи обстоятелства и е приложил писмено становище – изготвено за първата жалба от 2014г.

Поради горното неаргументирано и необосновано е възражението на адв. З., че фактическата обстановка пунтоално възпроизвеждала защитната теза на подсъдимия.

Въпросната теза представлява писмено становище по друго НЧД от 2014г, което няма как да съдържа становище по факти, настъпили 2018г., поради което второстепенният съд се солидаризира със СРС за невъзможност за правене на изводи във връзка с обясненията на подсъдимия.

При самостоятелна проверка и прочит на приобщените доказателства, въз основа на които е образувано настоящето производство се установи, че фактите, установени от първоинстанционния съд се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, 4 както следва : на първо място- основното писмено доказателство, послужило за основа на образуваното производство е снетото сведение от подсъдимия В. И. Г., в подкрепа на което са и приобщените в хода на съдебно следствие пред първа инстанция: мотиви по НЧХД №36/2018 по описа на СРС,133 с-в; Постановление от 21.01.2019г. по пр.пр.215/2019г. по описа на САП , с което се потвърждава постановление от 14.12.2018г. по пр.пр.21513/2018г. по описа на СГП , което потвърждава постановление от 06.11.2018г. по пр.пр. 22238/2018г. по описа на СРП за отказ да се образува ДП, в хода на което е изискано сведението предмет на настоящето производство, както и протоколи и определения във връзка с гр.д.16046/2010г. по описа на 1 ГО, 28 с-в СРС;

От съществено значение е приобщеното писмено доказателство- снето сведение от подсъдимия. Правилна е изходната позиция на районния съд, че по делото безспорно е установено, че подсъдимият Г. е автор на въпросното сведение. Това обстоятелство не се оспорва и от самия подсъдим.