Определение № 2015 от 23.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 23.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103918 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. К. Г., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. Г. срещу решение № 388/01.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 326/2024 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменена обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение № 37/07.03.2024 г. по гр. дело № 669/2023 г. на Оряховския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Козлодуйския районен съд (КРС) осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 950 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на гр. дело № 859/2022 г. по описа на ответния КРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивното решение, постановено по иск с цена от 5 001 лв. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Г., също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния 1 съд; 2) може ли бъдещо несигурно събитие, като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция, да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция; и 3) включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първа инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото. В изложението си жалбоподателят не обсновава никоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В самата касационна жалба се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 на от ГПК, като се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; поддържа се и че въззивният съд неоснователно се позовал на последните две решения. В тази връзка се сочи и определение № 601/15.10.2020 г. по гр. д.

№ 1548/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 288 от ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 на от ГПК (тълкувателно решение (ТР) № 2/2012 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС). В касационната жалба се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна – ответният КРС, чрез административни си ръководител, в отговора на касационната жалба поддържа съображения, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и доводи за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установени следните обстоятелства: Процесното гр.д. № 859/2022 г. по описа на ответния КРС е образувано на 20.07.2022 г. по искова молба на касатора-ищец срещу ОДМВР-Враца. При образуването му, делото е разпределено на случаен принцип на съдия-докладчик, който с разпореждане от същия ден 20.07.2022 г. е постановил размяна (връчване) на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. На 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника ОДМВР-Враца, който е поискал привличане на трето лице-помагач по делото – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и е предявил срещу него обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията-докладчик е оставил без движение обратния иск и е дал указания на ОДМВР-Враца да внесе дължимата държавна такса; на 13.10.2022 г. указаната такса е била внесена. С определение от 25.11.2022 г. КРС е конституирал „АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна (връчване) по реда на чл. 131 от ГПК на ответното по този иск „АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На 04.01.2023 г. последното е подало отговори както на обратния иск, така и на първоначалната искова молба. С постановено по реда на чл.

140 от ГПК определение от 09.08.2023 г., КРС се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г., което е било проведено и в 2 рамките на същото са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. КРС се е произнесъл с решение № 471/07.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението. За периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в следните периоди: 06.12.2022 г. - 09.12.2022 г. (4 дни), 11.01.2023 г. - 18.01.2023 г. (8 дни), 13.03.2023 г. - 26.03.2023 г. (14 дни); 27.03.2023 г. 15.04.2023 г. (20 дни) и 16.04.2023 г. - 15.05.2023 г. (30 дни) – общо 76 дни. Въззивният съд е обсъдил и свидетелските показания относно твърдените от ищеца процесни неимуществени вреди. При така установеното от фактическа страна, окръжният съд е достигнал до следните правни изводи:

Дал е правна квалификация на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, като е изтъкнал, че следва да приложи посочените в ал. 2 от тази разпоредба критерии за преценка дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Като е посочил, че се защитава право, предвидено в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, окръжният съд е приел, че са приложими и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която националните съдилища са длъжни да съобразяват, както и че в тази практика последователно се приема следното: Държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително да разглеждат делата в разумен срок.

Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи.

Разумността на срока, в който е продължило едно дело, се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

Изхождайки от така посочените принципни критерии, окръжният съд на първо място е изследвал общата продължителност на процесното дело, преценена във връзка с вида и сложността му. Предвид обсъдените доказателства, съдът е приел, че производството пред ответния КРС, от депозирането на исковата молба до постановяването на съдебното 3 решение, е продължило почти 1 година и 4 месеца. Въззивният съд е намерил, че този период не може да се приеме за „неразумен срок“ за разглеждане на процесното дело, с оглед неговите специфики: ответният КРС първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени иска, привлечено е трето лице-помагач, след дадени указания за отстраняване на нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск, с отразените в проекто-доклада доводи на страните са засегнатите правни въпроси със значителна сложност, събран е голям обем доказателствен материал, допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изтъкнал, че така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция, в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка окръжният съд е съобразил, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, както поради предмета на спора – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на исковете. Въззивният съд е съобразил още, че практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, но предвид конкретните обстоятелства в случая, – че спорът не е свързан с лишаване на ищеца от право на труд и от възможност да реализира трудов доход, а е претендирано заплащане на още 10 % от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, съдът е приел, че бързината на разглеждането на процесното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила.

На следващо място въззивният съд е разгледал конкретните твърдения и доводи, наведени с исковата молба на касатора. Относно твърдението, че забава е допусната при насрочването на делото, съдът е приел, че действително е налице един по-значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик – от 04.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговорите от третото лице-помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, до 09.08.2023 г., когато е постановено определението по на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото. Окръжният съд е намерил, че този период на забава не променя решаващия му извод за разумна обща продължителност на съдебното производство. В тази връзка, позовавайки се на практиката на ВКС (сочените и от касатора, решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г. на III-то гр. отд. и решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд.), съдът е посочил, че релевантна за отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Изтъкнал е и че е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в отделна част на производството, да няма нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и 4 правна сложност на делото. Въззивният съд е приел, че в случая е налице втората хипотеза – допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция, с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство. В допълнение съдът е посочил, че процесното съдебно производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколкото забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. По довода на ищеца, че е допуснатото забавяне от 18 дни при постановяване на финализиращия съдебен акт, съдът е изложил съображения, че същото не е дотолкова значително, че да повлияе на общата продължителност и да обуслови извод за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото.