Решение № 281 от 08.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Сливница, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20251890100028 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. Н., с която против „С.к.“ ООД са предявени обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 814868 от 17.02.2023г. или при условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 3.10 и чл. 5.2 от договора;

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че съгласно чл. 3.10 и чл. 5.2 от договора ищецът следвало да заплати такса за експресно разглеждане. За тази услуга ответникът му начислил такса. Твърди, че поради невключването на размера на това възнаграждение в ГПР, то посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Счита, че не става ясно как е формиран ГПР. Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК. Посочва още, че процесните клаузи са неравноправни, тъй като не е индивидуално уговорена.

Счита, че ГЛП е необосновано висок и противоречи на добрите нрави.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че договорът и посочените клаузи отговарят на закона и са действителни. Не оспорва, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, но счита, че същата не е задължителен разход по кредита и не следва да се включва. Посочва, че услугата е избрана от ищеца и е ползвана от него с цел по-бързо отпускане на кредита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона и които противоречат на добрите нрави. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1. сключването на процесния договор за кредит, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договора, респ. клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания – нарушаване на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, респ. по евентуалния иск – нарушаване на изискванията за добросъвестност при уговаряне на клаузата от договора за кредит.

Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № 814868 от 17.02.2023 г., се установява, че между ищеца като кредитополучател и ответника „С.к.“ ООД като кредитодател е сключен договор за кредит. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 500 лева, а ищецът се е задължил да я върне на една вноска от 516,69 лева в срок до 19.03.2023г., заедно с възнаградителна лихва. Към вноската е добавена и такса за експресно разглеждане като крайният размер на месечната вноска е в размер на 684,90 лева след остъпка от 7,10 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,11 %. Следователно налице е първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място трябва да се установи дали този договор съдържа клаузи уговарящи такси и дали същите противоречат на закона или го заобикалят. Според чл. 3.10 от договора, заемателят се задължава да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 175,31 лева.

Сключеният между „С.к.” ООД и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон.

Според разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК.

На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или 2 бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В ГПР безспорно се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар. „такса за бързо разглеждане“. В случая страните не спорят, че тази такса не е включена в ГПР.

Това води до некоректно посочване на годишния процент на разходите и създава заблуда у потребителя относно реалния размер на дължимите плащания.

Освен това ГПР е посочен само чрез числово изражение, което е незаконосъобразно, тъй като не са уточнени допусканията, използвани при неговото изчисляване по метода, предвиден в приложение № 1 към закона.

С оглед изложеното съдът приема, че клаузата, въвеждаща таксата за бързо разглеждане, е нищожна както поради противоречие с императивни норми на закона, така и поради противоречие с добрите нрави. На потребителя е начислена такса без ясно определена насрещна престация, а клаузата е предварително формулирана, без данни потребителят да е могъл да повлияе върху съдържанието . По този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допълнително, ГПР надвишава максимално допустимия размер, което пък е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова следва да се приеме, че договорът е недействителен на основане чл. 22 от ЗПК /в този смисъл е и т. 8 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/.

Отделно от това с въвеждането на подобен тип такси и разходи се постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Към главницата по кредита се добавят допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на потребителя, независимо от това, че той сам е избрал тези услуги, за които всъщност кредитодателят не следва да събира такса /възнаграждение/. На следващо място следва да се отбележи и явното противоречие на уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане с добрите нрави. Отделно от това посочената такса води до неоснователно голямо увеличение на дълга на длъжника. Тя се явява прекомерна и не отговаря на изискванията на закона.

Таксата създава предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Ето защо, предявеният установителен иск се явява основателен.

По разноските:

3

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски с оглед уважената част от исковете – в пълен размер. Той е заплатил 50 лева за държавна такса. Била е представлявана от адвокат, който е предоставил безплатна правна помощ според чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е възразил по разноските. Отчитайки постановките на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като ориентир посочения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата размер и отчитайки фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева. Тази сума се явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото, както и неговата фактическа и правна сложност. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лева за разноски по делото и 200 лева на адв. Ю. О. Г. за осъществената безплатна правна помощ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК по иска на А. К. Н., ЕГН: **********, адрес гр. ............ и съдебен адрес: гр. ............, чрез адв. Г. срещу „С.к.“ ООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление гр. ............, сключения между страните договор за потребителски кредит № 814868 от 17.02.2023г. като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление гр. ............ да заплати на А. К. Н., ЕГН: **********, адрес гр.

............ и съдебен адрес: гр. ............, чрез адв. Г., сумата от 50 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление гр. ............ да заплати на адв. Ю. О. Г., с адрес: гр. ............, сумата от 200 лева за осъществената безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4