Решение № 943 от 16.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 943

Смолян, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700244 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от К. А. Д., с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Е. Т., против Решение № 1040-20-143/01.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-466-5/26.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е определено ПОБ за периода от 25.12.2023 г. до 24.08.2024 г. в размер от 25.66 лева дневно. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена неправилно в конкретния случай, тъй като право на ПОБ е придобито на 24.12.2023 г., т.е. преди влизането на разпоредбата в сила и периодът на обезщетение за безработица /от. 25.12.2023 г. до 24.08.2024 г./, е изтекъл почти изцяло преди влизането на разпоредбата в сила /13.08.2024 г./, а именно с държавен вестник бр.67 от 2024 г., т.е. от 13.08.2024 г. В случая е следвало административния орган да определи размер на ПОБ съгласно правилата действащи преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. тъй като в случая същата се прилага със задно действие, което считат за неправилно и незаконосъобразно. В случая в пълен разрез с чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (Е0)№883/2004 размера на ПОБ е изчислен върху доходите получавани в двугодишен период назад.

Също така счита, че административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време, което е в противоречие с европейските правила за координация на системите за социална сигурност, които не предвижда възможност за спиране на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. В Регламент 987/2009 г. дори е, предвидено предварително получаване на обезщетение от лицето при спор между институции от различни държави, както и че със спирането административният орган е позволил да изтече необосновано дълъг период и да се приеме новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е злоупотреба с власт.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – Смолян да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. С писмени бележки на процесуалния представител, поддържа жалбата.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Смолян, с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните доказателства, приложени по административната преписка се установява, че със заявление вх. № 202-02-466/28.12.2023 г. в дирекция „Бюро по труда“ - Д., К. Д. е поискал отпускане на ПОБ.

Тъй като в заявлението лицето е декларирало упражняване на трудова дейност и осигурителни периоди, придобити по законодателството на Нидерландия и Великобритания в 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, с Разпореждане № 202-02-466-1/11.01.2024 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на Великобритания и КИ на Нидерландия за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в тези държави.

Със справка вх. № 202-02-466-4 е приет постъпилия от КИ на Великобритания СЕД U002. Със СЕД U002 са удостоверен осигурителен период за времето от 03.06.2022 г. до 30.09.2023 г. вкл.

На 23.04.2024 г. е изготвен и изпратен до КИ на Великобритания СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на Д..

На 25.02.2025 г. със справка вх. № 201-00-466-7 е приет постъпилия от КИ на Великобритания СЕД Н006. На 04.03.2025 г. е изготвено запитване изх. № 1029-20-130#3 до дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към ЦУ на НОИ. Запитването е поради получени СЕД Н006 от Великобритания, в които е удостоверено, че Обединеното кралство е държава на пребиваване, но в секцията за допълнителна информация за някои лица е записано „YOUR CLIENT HAS SETTLED STATUS“, а за други лица е записано „YOUR CLIENT HAS PRE-SETTLED STATUS“.

На 06.03.2025 г. е получен отговор вх. № 1029-20-130#4 на запитването.

С Разпореждане № 202-02-466-2 от 11.03.2025 г. е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ.

С Разпореждане № 202-02-466-3/25.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви.

С жалба вх. № 1012-20-55/02.04.2025 г. Д. оспорва издаденото разпореждане за отказ да му бъде отпуснато ПОБ. С Решение № 1040-20-60 от 30.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Смолян обжалваното Разпореждане № 202-02-466-3 от 25.03.2025 г. е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне.

С Разпореждане № 202-02-466-5 от 26.06.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Д. е отпуснато ПОБ за периода от 25.12.2023 г. до 24.08.2024 г. вкл. в размер на 25,66 лева дневно.

В случая, потвърденият доход на Д. в Нидерландия за периода от 20.11.2023 г. до 24.12.2023 г. вкл. е в размер на 2416,03 евро и възлиза на 4725,34359 лева (2416,03 X 1,95583). Броя на работните дни за периода от 20.11.2023 г. до 24.12.2023 г. вкл. е 25 дни. Дневния осигурителен доход за периода е 189,0137 лева (4725,3439/25).

Дохода на Д. в Нидерландия за периода от 01.12.2023 г. до 24.12.2023 г. вкл. възлиза на 3024,22 лева (16 X 189,0137). Броя на работните дни за периода от 01.12.2023 г. до 24.12.2023 г. вкл. е 16 дни. Осигурителният доход за останалите месеци в 24 - месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, както и доходите, получавани от Д. по време на последната заетост в Нидерландия и за времето на осигурителен стаж във Великобритания е както следва: За месец ноември 2023 г. (22 работни дни): За 13 дни - 460,91 лева (13 X 35,4545 - минимална работна заплата); За 9 дни - 1701,12 лева (9 X 189,0137- осигуряване в Нидерландия), общо 2162,03 лева.

Установява се, че Д. няма осигуряване в България през периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2023 г., а осигуряването по законодателството на Великобритания е за времето от 03.06.2022 г. до 30.09.2023 г. вкл. За периода на осигуряване във Великобритания се прилага чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, т. е. за този период се взема минималната работна заплата. За периода през който Д. няма осигуряване във Великобритания и в България се прилага чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, т. е. за този период се взема минималната работна заплата.

Осигурителният доход на Д. за периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2023 г. вкл. се формира изцяло като доход за периоди по ал. 7 на чл. 54б от КСО е в размер на 16 790,00 лв. (от декември 2021 г. до март 2022 г. - 650,00 лева, от април 2022 г. до декември 2022 г. - 710,00 лева, от януари 2023 г. до октомври 2023 г. - 780,00 лева).

Осигурителният доход за 24 - месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, както и доходите, получавани от Д. по време на последната заетост в Нидерландия възлиза на 21 976,25 лв. (16 790,00 + 2162,03 + 3024,22), от който следва е определен размерът на ПОБ като се разделя на броят на работните дни 514 (498+16).

Общият доход за периода от 01.12.2021 г. до 24.12.2023 г. вкл. 21 976,25 лв. е разделен на 514 раб. дни и е получена сумата от 42,76 лв. /среднодневен осигурителния доход/, която се умножава по 60%, което е 25,66 лв. дневен размер на ПОБ.

Това разпореждане е потвърдено с оспореното решение.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ-Смолян е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет доходът придобит през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд – Смолян, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че искането за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред със заявление вх. № 202-02-466/28.12.2023 г. в дирекция „Бюро по труда“ - Девин, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но съгласно чл. 142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на административния акт, а в случая това е станало след изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 13.08.2024 г. тези факти да бъдат съобразени със същата. Съдът на Европейският съюз (СЕС) е имал повод да се произнесе по дело С-116/2025, че Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.