Определение № 1077 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077 гр. Стара Загора, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К.“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Х. М. от САК, против определение № 196/21.06.2024 г. по гр. д. № 407/2023 г. на Районен съд - Гълъбово, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 39/09.05.2024 г. по гр. д. № 40 7/2023 г. на Районен съд – Гълъбово в частта му за разноските.

Жалбоподателят /ответник по делото/ твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което в случая не е налице основание за оказване на безплатна правна помощ в исковото производство, респ. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не се дължи. Излага съображения, че определеното от съда възнаграждение от 400 лева е в по-висок размер от този на предявения осъдителен иск /298,90 лева/. Твърди се, че ищецът е подал пред Районен съд-Гълъбово две искови молби срещу дружеството, имащи идентично съдържание, като това е сторено чрез един и същ процесуален представител. В тази връзка жалбоподателят сочи, че ищецът е целял възлагане в тежест на ответника задължения за разноски в прекомерен размер, поради което в случая е налице и злоупотреба с процесуално право. Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е завишен и същият не е съобразен с практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-438/22. Предвид изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а постановеното по делото първоинстанционно решение да бъде изменено в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЕАД „Е. И.“, 1 представлявано от адв. Е. И. /процесуален представител на ищеца Н. Ж. Н./, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Адв. И. моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 39/09.05.2024 г. по гр. д. № 407/2023 г. на Районен съд – Гълъбово са уважени предявените от Н. Ж. Н. срещу „С.К.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП съдът е признал за нищожен договор за паричен заем № 896257/18.07.2023 г., сключен между Н.

Ж. Н. и „С.К.“ ООД; 2/ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е осъдил „С.К.“ ООД да заплати на Н. Ж. Н. сумата от 298,90 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка по договора за заем. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноските по делото, възлизащи на 260 лева, а в полза на адв.

Е. И. /процесуален представител на ищеца/ - сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 03.06.2024 г. ответникът е поискал така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а направеното от ищцовата страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде оставено без уважение.

В обжалваното определение № 196/21.06.2024 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител на ищеца вече е осъществил действията по защита на страната, поради което същият има право да получи възнаграждение за труда си. В случая същото не следва да бъде намалявано под пазарните нива, тъй като това би противоречало на правилата, уреждащи свободната и лоялна конкуренция. Сочи, че доводите за злоупотреба с право са неоснователни, тъй като наличието на множество идентични договори между страните, съдържащи една и съща клауза за неустойка, предполага и завеждане на отделни искове по всеки договор. Изложени са съображения, че доводите относно материалното състояние на ищеца са недоказани, а и проверка на предпоставките по чл. 38 ЗАдв. не може да бъде извършена от съда, тъй като се касае за отношения между доверител и адвокат.

Обжалваното определение е правилно.

2

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ, респ. не е уредено правомощие на адвоката да извършва проверка на действителното материално положение на последния. В нормите на ГПК и ЗАдв. не е предвидена и възможност насрещната страна да оспорва наличието на основанията по чл.

38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му /в този смисъл – определение № 1738/10.04.2024 г. по гр. д.

№ 1522/2023 г. на ВКС, II г.о.; определение № 395/09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1314/2018 г. на ВКС, II т.о. и др./.

Видно от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, сключен между Н. Ж. Н. и ЕАД „Е. И.“, представлявано от адвокат Е. И., последните са уговорили оказване на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като /с оглед цитираната по-горе съдебна практика на ВКС/ в настоящото производство не може да се изследва реалното наличие на материална затрудненост на ищеца. Ето защо, неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че в случая не се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като ищецът не е материално затруднено лице.

Не могат да бъдат споделени и твърденията в частната жалба за недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца.

Съдът намира, че, за да се приеме, че в случая е налице злоупотреба с правото на иск, жалбоподателят „С.К.“ ООД, който се позовава на недобросъвестното поведение на ищеца, трябва да установи твърдяната с жалбата цел за увреждане, а именно – подаване на две искови молби пред Районен съд – Гълъбово, с оглед възлагането в тежест на ответника заплащането на адвокатско възнаграждение в завишен размер. В случая обаче тези твърдения останаха недоказани по делото.

Действително, на въззивния съд е служебно известно обстоятелството, че освен процесното исково производство, пред Районен съд – Гълъбово е образувано и гр. д. № 406/2023 г. със същите страни. Видно от постановеното по това дело първоинстанционно решение, районният съд е уважил предявените от Н. Н. искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 874334/05.06.2023 г., сключен с ответника, като последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 227,20 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – сумата от 960 лева с включен ДДС в полза на ЕАД „Е. И.“ 3

/възнаграждение за оказаната от безплатна правна помощ/. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че наличието на друго съдебно производство, развиващо се с участието на същите страни и имащо за предмет искове със същата или сходна правна квалификация, не може само по себе си да доведе до извод за упражняване на процесуални права от страна на ищеца в противоречие с нормата на чл. 3 ГПК. Възможността на ищеца да потърси по исков ред защита на накърнените си права, произтичащи от различни материални правоотношения /какъвто е и настоящият случай/, респ. да определи обема на търсената защита, не може да бъде ограничавана. Ищецът не може да бъде задължен да предяви при условията на обективно съединяване всичките си искове срещу ответника в рамките на едно исково производство. Ето защо, в процесния случай и при наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на процесуалния представител на ищеца, следва да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение по всяко образувано между същите страни дело.

Не на последно място трябва да се посочи, че така наведеното оплакване за недобросъвестност на ищеца, касае субективното виждане на жалбоподателя за наличие на злоупотреба с право при предявяване на исковете, като установяването на това обстоятелство подлежи на изследване в отделен процес. Следователно изложените от жалбоподателя доводи в този смисъл са и неотносими към настоящото производство, в което искът е приет за допустимо правно средство за защита и санкция /в този смисъл – определение № 142/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о./.

Предвид изложеното по-горе и с оглед изхода на първоинстанционното делото /предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове са изцяло уважени/, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се 4 прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.

В случая ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени иска /установителният – с цена 481,66 лева, а осъдителният – с цена 298,90 лева/. С молба от 16.02.2024 г. е поискано изменение на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване от 50 лева на 298,90 лева, като с протоколно определение от 11.04.2024 г. районният съд е допуснал изменението на основание чл. 214 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза., като за разглеждането му са проведени общо две открити съдебни заседания.