Решение № 6151 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6151 гр. С., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110163114 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. В. Д. и Д. В. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, вх. А, ет. 3, ап. 16, аб. № 17****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат в условията на солидарна отговорност следните суми: сумата от 1625,68 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 227,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.10.2020 г. до 08.08.2022 г., сума в размер на 45,40 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 9,49 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г ., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 06.09.2022 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 9923/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 45494/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответниците в отговора на исковата молба оспорват иска по размер, като считат 1 претенциите за завишени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е 2 собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като качеството на двамата ответници потребители на топлинна енергия се обуславя от установената по делото принадлежност на правото на собственост върху процесния имот.

От приложена по делото Заповед № РД03/29.03.1999 г. на кмета на Район И., Столична община /л. 14/ се установява, че ответницата Д. В. Д. е настанена заедно със съпруга си Д. В. Д. в апартамент № 16, находящ се в ж.к. „Д.“, бл. 5В, ет. 3 безсрочно въз основа на Решение на комисията по чл. 9 ППЗОС по протокол № 3/01.03.1999 г., въз основа на която заповед е следвало да се сключи договор за наем.

Представена е молба-декларация от 02.04.1999 г., подписана от Д. В. Д. за откриване на партида да негово име по отношение на същия имот, като е посочено, че семейството му се състои от двама членове. След така възникналите правоотношения – на 27.07.2000 г., ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост /л.18 – 19/. Като продавач в придобивния акт е вписана ответницата Д. В.

Д., но с оглед обстоятелството, че към момента на придобиването същата е бела в брак с Д. Д. /доказателство за което представлява отбелязването на това обстоятелство в горецитираната заповед/, и с оглед възмездния характер на придобивното основание, то имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК /1985 г./. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото.

От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, 3 том II, рег. № 6539, дело № 196/2000 г. от 19.12.2000 г. се установява, че Д. В. Д. и Д. В.

Д. са продали на Илияна В. Попова 1/10 ид.ч. от собствения си, бридобит по време на брака, апартамент № 16, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, вх. А, ет. 3. От удостоверение за наследници на И. П. /л. 26/ се установява, че неин единствен наследник по закон е майка

Янка Илиева Попова, която не е страна по делото. По делото не са представени доказателства, от които да се установява правоприемство от И. П. или Я. П. по отношение на прехвърлената 1/10 ид.ч. от процесния имот обратно в полза на ответниите. При тези писмени доказателства се установява по делото принадлежността на правото на собственост в полза на ответниците по отношение на 9/10 ид.ч. от процесния имот, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност.

Обстоятелството, че същият се ползва за семейно жилище не се оспорва от ответниците, а и се установява предвид факта, че препис от исковата молба и призоваването на двамата за открито съдебно заседание са извършени на този адрес, а отделно това е и регистрираният постоянен и настоящ адрес и на двамата.

Следователно и на основание чл. 32, ал. 2 СК ответниците като съпрузи поначало отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито са разходите за ползване на семейното жилище.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 5В, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия между ищеца и ответниците по отношение на процесния обект до размера на притежаваните от тях квоти в съсобствеността – 9/10 ид.ч.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е имало 2 бр. монтирани отоплителни тела и съответно 2 бр. топлоразпределители, както и щранг лира в банята, по която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ, а така също се ползва топла вода и има 2 бр. водомери за отчитането . Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището от 126 куб.м. Съгласно 4 заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 1806,28 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.

Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/696e7c02-6ecf-47f4-81c2-48a786869928