Решение № 214 от 01.10.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Враца, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. № 5713/05.08.2025г., подадена от М. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Ц. Д. от АК-Монтана, срещу решение № 307/14.05.2025 г. по гр. д. № 20241420103595 по описа на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от него против В. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск за обявяване на окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М.

Л. М., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на Област Враца с площ на имота от 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII /седма/, с адрес м. „***“ при съседи: имот ***, имот *** - полски път, имот ***, имот

1

***, ведно с построените в имота 1/2 /една втора/ идеална част от ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ от 35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един етаж с право на ползване от юг и път, и ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ от 7,00 /седем/ кв.м., като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място изтъква, че съдът е допуснал процесуално нарушение - неправилно е приложил чл. 238-239 ГПК. Поддържа, че в съдебното заседание на 12.05.2025 г. редовно и своевременно е поискал постановяване на неприсъствено решение по чл. 238-239 ГПК, тъй като са били налице предпоставките за това - ответникът не е депозирал отговор по чл. 131 ГПК; не се е явил в първото заседание; не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Въпреки това, съдът не се е произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, а е отхвърлил иска по същество, което представлява нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт. Позовава се на определение № 184/20.04.2015 г. по гр.д. № 306/2015 г., ВКС, I г.о., в което е прието, че когато съдът не приеме, че искът е вероятно основателен, той не може да отхвърли иска чрез решение, а следва да отхвърли искането за неприсъствено решение с определение и да продължи делото по общия ред и счита, че действието на първоинстанционния съд е извън предвидената от закона процедура. На следващо място жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и по същество. Посочва, че предварителният договор от 09.04.2020 г. отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗЗД - договорена е цена и срок, имота е индивидуализиран и е платена цената. Счита, че след като съдът е констатирал разминаване в квадратурата на поземления имот по договора за делба и предварителния договор с тази, отразена в представената скица, т.е. приел е, че е налице съществено значително разминаване в квадратурата, което води до невъзможност да се определи точния размер на имота, е стигнал до неправилния извод, че е следвало да поиска изслушване на експертиза за определяне на реалния размер на този имот. Съгласно трайната практика на ВКС съществуващото разминаване в площта на имота между нотариалния акт и кадастралната скица не е достатъчно основание да се приеме, че се касае за различен имот, когато другите идентификационни белези съвпадат /Решение № 170/14.10.2014 г. по гр. д. № 1599/2014 г., I г.о. ВКС/. Счита, че не е и оправдано да се назначава и изслушва техническа експертиза само и единствено за площ на имота, когато 2 няма спор нито за идентичност, нито за граници на имота. Абсолютно същите основания са приложими и за разминаването в квадратурата на 1/2 сграда с площ от 35 кв.м. по договора за делба и предварителния договор и отразените данни за площ в скицата и данъчната оценка. Моли съда да обезсили обжалваното решение на Районен съд - Враца като недопустимо и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция; при условията на евентуалност - да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като основателен и доказан.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия В. И. Й., ЕГН ********** от гр. Враца не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Редовно призовани за съдебното заседание по делото страните не се явяват и не се представляват; не са депозирали и писмени становища.

По искане на жалбоподателя-ищец с определението по чл.267 от ГПК, на основание чл. 233, изр. 1 ГПК, въззивният съд е обезсилил решението на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М., ЕГН **********, против В. И. Й., ЕГН **********, иск за обявяване на окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М. Л. М., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ от 7,00 /седем/ кв.м., находяща се в поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на Област Враца с площ на имота от 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII /седма/, с адрес м. „***“ при съседи: имот ***, имот *** - полски път, имот

***, имот ***, като неоснователен и недоказан, поради отказ от предявения иск и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед на изложеното предмет на жалбата остава решението на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Л. М., ЕГН **********, против В. И. Й., ЕГН **********, иск за обявяване на окончателен сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М. Л. М., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259 община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на 3

Областния управител на Област Враца с площ на имота 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII / седма /, с адрес местност „***“, при съседи: имот ***, имот *** полски път, имот ***, имот ***, ведно е построените в имота 1/2 /една втора/ идеална част от ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ 35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един етаж с право на ползване от юг и път.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е било образувано по искова молба на М. Л. М. от гр. Враца против В. И. Й. от гр. Враца, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД з а обявяване за окончателен на сключеният на 09.04.2020г. в гр. Враца между Х. С. Х., ЕГН **********, като продавач и М. Л. М., ЕГН **********, като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен имот 947.89 /деветстотин, четиридесет и седем, точка, осемдесет и девет/ по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ в землището на гр. Враца, по ЕКАТТЕ 12259, община Враца, одобрен със Заповед № 16/10.01.2005г. на Областния управител на Област Враца с площ на имота 970 кв.м. /деветстотин и седемдесет квадратни метра/, вид на територията - Селскостопански нужди, начин на трайно ползване - параграф 4, категория на имота VII /седма/, с адрес местност „***“, при съседи: имот ***, имот *** - полски път, имот ***, имот ***, ведно с построените в имота 1/2 /една втора/ идеална част от ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ 35,00 /тридесет и пет/ кв.м., на един етаж с право на ползване от юг и път, и ЦЯЛА СГРАДА със застроена площ 7,00 /седем/ кв.м., ведно с всички други подобрения и приращения в имота.

С разпореждането по чл.131 от ГПК районният съд е указал на ответника последиците от непредставяне в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото съдебно заседание по делото, както и от неспазването на сроковете за размяна на книжа.

Съобщението с приложеното разпореждане по чл.131 ГПК е редовно връчено на ответника, но в указания му едномесечен срок същият не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е направил възражения, не е посочил и не е представил доказателства и не е поискал събирането на такива. Ответникът е редовно призован за участие в първото съдебно заседание, но не се е явил в съдебното заседание, нито е изпратил свой представител; не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебното заседание, проведено на 12.05.2025г., ищецът, чрез 4 процесуалния си представител, е заявил, че са налице основанията по чл.238 и чл.239 от ГПК и е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С определение районният съд е приел за разглеждане направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 във вр. с чл.239 ГПК, обявил е съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания. В ход по същество ищецът отново е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че в съдебното заседание на 12.05.2025г. съдът е приел за разглеждане направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 във вр. с чл.239 ГПК, но при разглеждане на делото по същество съдът е констатирал, че не са налице достатъчно доказателства, респективно са налице противоречиви доказателства, за произнасяне с такова решение, при което следва да разгледа спора по същество. По-нататък в мотивите съдът е констатирал, че е налице съществено значително разминаване в квадратурата на поземления имот - в договора за делба и в предварителния договор е вписано, че е 970 кв. м., а в представената скица – че е 923 кв.м., което води до невъзможност да се определи точния размер на имота, при което ищеца е следвало да поиска изслушване на експертиза за определяне на реалния размер на този имот. Съдът е констатирал също, че не е изяснено по категоричен начин правото на собственост върху втория имот (сградата), както и разминаване в площта му - в договора за делба и в предварителния договор е вписано, че е 35.00 кв.м., в приложената скица е отразено, че е 17 кв. м. с единствен собственик Х. Х., а в удостоверението за данъчна оценка е вписана площ 15 кв.м. и е вписан още един собственик К. Д. С., както и че всеки от посочените трима съсобственици притежава по 1/3. По отношение на третия имот от 7.00 кв.м. районният съд е констатирал, че не е представена нито скица, нито удостоверение за данъчна оценка, въпреки че същия има идентификатор, посочен в скицата на поземления имот като сграда ***. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че не е в състояние да определи дължимия местен данък, който ищеца следва да заплати при обявяване на предварителния договор за окончателен, както и нотариалната такса, която следва да се плати по сметка на съда, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.