Решение № 142 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300502242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 134/05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1318/2022 г., РС – гр. Kарлово е уважил предявения от „Интервали 2020“ ЕООД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за имуществени вреди при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно от пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 01.06.2021 г., представляващи тотална щета на автобус „Волво Б12“, до размера 17 715 лева (първоначално предявен за размер 1250 лева, а с молба от 18.01.2023 г. – увеличен до присъдения размер), ведно със законната лихва върху главницата от 1250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (10.10.2022 г.) до окончателното плащане, а върху увеличения размер на главницата от 16 465 лева, считано от датата на подаване на молбата за увеличението (18.01.2023 г.) до окончателното плащане, и е отхвърлил предявения от дружеството иск за сумата от 3 198 лева, представляваща направени от същото разходи за наем на автобус за извършване на вече организирани екскурзии от „Интервали 2020“ ЕООД, наложили се поради ПТП-то, ведно със законната лихва от датата на последната фактура (14.09.2021 г.) до окончателното плащане, както и е разпределил отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва с въззивна жалба от „Интервали 2020“ ЕООД в частта, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди в размер на 3 198 1 лева, представляваща разходите за наем на автобус за спазване на вече възникнали договорни ангажименти към клиенти на дружеството, ведно с поискА.та законна лихва за периода от 14.09.2021 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирА. стрА. чрез редовно упълномощен представител, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Интервали 2020“ ЕООД в остА.л недоволен от решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично са отхвърлени исковете му срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Счита, че в тази част решението е неправилно. По отношение на отхвърлителния диспозитив за претендирано обезщетение в размер на 3198 лева за репариране на претърпени от въззивника имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за извършване на организирани предварително пътнически превози: неправилно първата инстанция счела, че се касае до пропуснати ползи, а не до претърпени вреди и приложила чл. 405, ал. 2 от КЗ. Дори да се приемело, че вредите на дружеството са във формата на пропуснати ползи, следвало да се приложи специалната норма на чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ, съгласно която при застраховка „Гражданска отговорност на авотомобилистите“ тези вреди подлежат на обезщетяване. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалвА.та част и да постанови друг такъв, с който да уважи иска за претендираните суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Оспорва въззивната жалба, счита я за неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалвА.та от „Интервали 2020“ ЕООД част.

Решението на Карловския районен съд се обжалва и от „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД в частта, с която е присъдена сума в размер над 12 400,50 лева до присъдените 17 715 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на автобус, собственост на насрещната стрА., както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху тази главница.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирА. стрА. чрез редовно упълномощен представител, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не е съгласен с решението на първата инстанция. Счита, че погрешно районният съд е присъдил обезщетение в размер на 100% от стойността на увредения автомобил, като следвало да се присъди такова в размер на 70% от нея, съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Претенцията за лихви се явявала изцяло неоснователна, доколкото по делото не били представени документи за дерегистрация на автобуса. Обжалваното решение се явявало 2 неправилно, поради което моли съда да го отмени и да постанови вместо него друго такова, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Интервали 2020“ ЕООД. Въззиваемият моли да се остави въззивната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД без уважение, понеже първоинстанционното решение било правилно в обжалвА.та от този жалбоподател част.

В открито съдебно заседание „Интервали 2020“ ЕООД поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Дава писмено становище по съществото на спора. Представя списък на разноските.

В открито съдебно заседание „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, редовно призован, не се представлява от законен или упълномощен представител.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск от „Интервали 2020“ ЕООД против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 01.06.2021 г. ПТП: парична сума в размер на 1250 лева – частично обезщетението, дължимо за нанесена тотална щета на собствен на ищеца авбобус „Волво Б12“, и парична сума в размер на 3198 лева – сторени от ищеца разходи за наем на автобуси за изпълнение на превози по договори с негови клиенти, сключени преди датата на ПТП-то и наложили се поради невъзможността увреденият автобус да бъде използван, ведно със законната лихва от датата на увреждането (01.06.2021 г.) до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.06.2021 г. при управление на товарен автомобил „Астра ХД 7“ в района на 148-ми километър на републикански път I-6 водачът З.В.С. нарушил правилата за движение по пътищата като застигнал и блъснал отзад попътно движещият се в същата пътна лента автобус „Волво Б12“, управляван от Д.С.С.. Вследствие на инцидента били причинени множество повреди на автобуса, които довели до тотална щета на превозното средство. Поради обективната невъзможност да се използва автобусът за осъществяването на търговската дейност по туристически услуги на „Интервали 2020“ ЕООД, свързА. с транспорта на клиентите му, дружеството направило разходи за заместващи превозни средства, които да осъществяват вече планирани и организирани курсове, в общ размер на 3198 лева. Тези вреди, както и вредите по тоталната щета на автобуса „Волво“ представлявали пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП – застрахователно събитие по полицата „Гражданска отговорност“ на виновния водач. След като на 07.06.2021 г. и 26.08.2022 г.

3

„Интервали 2020“ ЕООД уведомило застрахователя на гражданската отговорност за товарния автомобил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, последният отказал да изплати застрахователно обезщетение за щетите.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е подал писмен отговор, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че в уведомен за пътния инцидент. Заявява, че с претенцията по чл. 380 от КЗ не било представено доказателство за вината на водача на товарния автомобил „Астра“, по отношение на който е сключена застраховката „Гражданска отговорност“ с ответника. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Оспорва вида и характера на повредите по автобуса „Волво“. Твърди, че не е налице виновно поведение на водача на товарния автомобил „Астра“, тъй като образуваното по случая наказателно производство не било приключило с влязъл в сила акт, установяващ безспорно вината му. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на „Волво“то – Д.С., понеже същият нарушил правилата за движение по пътищата като с поведението си създал опасност и пречки за движението, предприел внезапни маневри за преминаване между лентите за движение, не се убедил преди да намали значително скоростта, че няма да създаде опасност за движението.

Този водач имал възможността да предотврати пътния инцидент. Размерът на претендираното обезщетение за щети на автомобила бил прекомерно завишен. Ако се установяла все пак тотална щета на автобуса, следвало да се присъди 70% от действителната стойност на превозното средство съгласно чл. 390 от КЗ. Оспорва акцесорното искане за лихва върху сумите.

На 18.01.2023 г. по реда на чл. 214 от ГПК ищецът „Интервали 2020“ ЕООД е увеличил размера на иска досежно претендираното обезщетение за тоталната щета на автомобила „Волво“ до 17 715 лева, като е уточнил, че това е пълният и окончателен размер на обезщетението за тази щета от процесното ПТП, който възнамерява да претендира.

Районният съд е уважил иска в частта за обезщетяването на тоталната щета на автобуса до размера 17 715 лева, като е присъдил законна лихва от завеждането на иска, респ. от датата на увеличението, като основателен и доказан, а в частта за сумата от 3 198 лева – направени разходи за заместващи превозни средства – е отхвърлил иска по съображения за неоснователност: претенцията е квалифицирал като такава за пропуснати ползи, за които съгласно чл. 405, ал. 2 от КЗ не се дължало обезщетение от застрахователя.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

Не се спори между страните по делото, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „Астра ХД 7“ се покрива от „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД по валидна полица „Гражданска отговорност“ (а и документално се установява от застрахователен договор по задължителна 4 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – л. 97 от първоинстанционното дело); че около 9,30 ч. на 01.06.2021 г. на републикански път I-6 (района на 148-ми километър) е настъпило ПТП между управлявания от З.С. товарен автомобил „Астра ХД 7“ с рег. № *** и управлявания от Д.С. автобус „Волво Б12“ с рег. № ***.

Не е спорно и че на 07.06.2021 г. и на 26.08.2022 г. „Интервали 2020“ ЕООД уведомило „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за настъпилото застрахователно събитие (споменатото ПТП) и претърпените от същото вреди. Този извод документално се подкрепя от претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, находяща се на л. 98 от първоинстанционното дело, и допълнително заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (пак там – л. 39). Страните не спорят и че увредният автобус марка „Волво“ е собственост на ищцовото дружество „Интервали 2002“ ЕООД (а това се установява и от представеното свидетелство за регистрация на превозното средство), както и че то е било в движение (технически изправно) към датата на настъпване на ПТП-то (до което фактическо положение съдът достига и от представеното удостоверение за техническа изправност на ППС).

Вината на З.С. за настъпването на вредите се предполага съгласно чл.

45, ал. 2 от ЗЗД.

Спорен е въпросът за механизма на процесното ПТП, респ. за наличието на причинна връзка между поведението на водача на товарния автомобил „Астра“ и претърпените от „Интервали 2020“ ЕООД вреди, както и въпросът за размера на вредите.

От приетото без възражения от страните в първоинстанционното производство заключение по съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че от техническа гледна точка най-вероятно е процесният пътен инцидент да е настъпил при следния механизъм: на 01.06.2021 г. около 9,30 ч. автобус „Волво“ с рег. № ***, управляван от Д.С., се е движил по дясната пътна лента на платното на път I-6, километър 148.356, а товарен автомобил „Астра“ с рег. № ***, управляван от З.С., се движел в същата посока в същата пътна лента зад автобуса, при което автобус „Волво“ приближил препятствие – спрели на платното автомобили, поради което намалил скоростта и спрял, изчакал насрещно движещите се автомобили, след което предприел маневра заобикаляне на спрелите автомобили, т.е. отклонил автобуса вляво, при което се движел със скорост 18 км/ч; движещият се със скорост 84 км/ч товарен автомобил „Астра“ обаче застигнал автобуса и когато се намирал на разстояние 52-53 метра от мястото на удара, водачът му задействал екстрено спирачната система на автомобила, въпреки което след около 2,35 секунди настъпил удар между предната част на товарния автомобил и задната част на автобуса, който в конкретната ситуация бил неизбежен. Изводите на вещото лице за механизма на произшествието са в унисон с данните, съдържащи се в 5 приетия по делото констативен протокол за ПТП и изявленията на съставителя за разположението на автомобилите и пряко възприетите от последния следи от удар между превозните средства, обективирани в приетия протокол за оглед на местопроизшествие. В подкрепа на изложеното изнася данни и разпитания по делегация свидетел З.С. – водач на товарния автомобил „Астра“: „ПТП се случи в посока София по Подбалканския път… автобусът, който се движеше пред мен спря и аз не можах да спра навреме и го ударих. Впоследствие се оказа, че пред автобуса имаше на самото шосе два леки автомобила… и той затова спря… Единственото, което можах да направя, е да натисна спирачките, но не можах да избягам вляво, защото идваше автомобил в насрещното, а в дясната стрА. имаше предпазна мантинела.“ В резултат съвкупното обсъждане на тези доказателства съдът приема за установено, че механизмът на процесното ПТП е именно този, описан по-горе.