Решение № 1122 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330109225 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Т. Г. К. е предявил срещу Д. О. Я. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. П., бул. „С.“ № ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **.

В исковата молба се излагат съображения, че с договор за дарение на идеални части от недвижим имот от ****г., обективиран в нотариален акт № **, т. ***, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. П., Г. К. и Л. М. са прехвърлили на ищеца 2/3 ид. части от процесния недвижим имот.

Прехвърлителите се явявали деца на Л. С. от първия му брак с В. С., сключен на *** г., който бил прекратен с развод. Впоследствие – на **** г., Л. С. сключил граждански брак с Т. . Навеждат се доводи, че между прекратяването на брака с В. С. и сключването на брака с Т. С., наследодателят Л. С. придобил процесния недвижим имот с договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за държавни имот от **** г. Посочва се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **** г., обективиран в нотариален акт 1

№ ***, т. ***, дело № **** г. на Служба по вписванията гр. П., Т. С. прехвърлила на ответника – Д. Я., 4/6 ид. части от процесния недвижим имот.

Излагат се съображения, че Теменуга Славова не е притежавала собствеността върху 4/6 ид. части от имота, доколкото същият не е придобит по време на действието на брака между страните, а същата се явява единствено негова наследница, заедно с неговите деца – Г. К. и Л. М., респ. е придобила 1/3 ид. част от собствеността. С оглед изложеното се обосновава извод, че сключената сделка между нея и ответника е породила вещнопрехвърлителен ефект единствено досежно 1/3 ид. част от собствеността върх процесния недвижим имот. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира същият да бъде допуснат до съдебна делба, при квоти: за ищеца – 2/3 ид. части, и за ответника – 1/3 ид. част.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Я., с който се оспорва предявения иск. Признава се, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, но се обосновава извод за различни квоти в съсобствеността. Посочва се, че жилището е закупено с договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за държавни имот от **** г., като праводателката на ответника – Т. С., добросъвестно е смятала, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото е закупен на изплащане. Навеждат се доводи, че след смъртта на Л. С., преживялата му съпруга – Т. С., е считала себе си за собственик на 4/6 ид. части, заплащала е данъци и вноска за имота.

Праводателите на ищеца били негови деца от пръвия брак, които не се интересували както от своя баща, така и от имота, като не посещавали последния. В имота живеели единствено Т. и Л. С. След смъртта на последния, нито ищеца, нито неговите праводатели, са проявили интерес към имота. Поради изложеното се навеждат доводи, че праводателите на ищеца са притежавали по 1/6 ид. част от собствеността върху имота. Поради изложеното и прехвърлителната сделка в полза на ответника, според същия, е породила вещно-прехвърлителен ефект досежно 4/6 ид. части от собствеността. Предвид изложеното се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба, при квоти: за ищеца – 2/6 ид. част, и 4/6 ид. части за ответника.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно 2 основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от ****г. на Районен народен съвет „В. Левски“ – П. /л. 8/, от който се установява, че Л. Х. С. е закупил държавен апартамент № **, вх. * на четвърти етаж от жилищен блок № **, находящ се на бул. „М.“ №**, комплекс Г. Посоченият недвижим имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, видно от Уведомление № **** г. на СГКК П. /л. 10/.

Към датата на сключване на договора Л. С. е бил разведен, доколкото бракът му с В. П. е сключен на *** г. и е прекратен с *** г., а бракът му с Т. С. е сключен на ****г., видно от приобщените по делото актове за сключен граждански брак № **** г. на Община П. /л. 13/ и акт за граждански брак № ****г. на Община Пловдив /л. 14/.

От Удостоверение за наследници на Л. Х. С.изх. № **** г. на Община Пловдив /л. 9/, се установява, че същият е починал на *** г., като е оставил за наследници: съпругата си – Т. С., и двете си деца – Г. К. и Л. М.

От договор за дарение на недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. **, дело № **** г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив /л. 6 – л. 7/, се изяснява, че Г. К. и Л. М. са прехвърлили на ищеца собствеността върху 2/3 ид. части от процесния недвижим имот. По делото е приобщено и цялото нотариално дело № ** г. на нотариус Е. С. с район на действие – Районен съд Пловдив, по повод посочената сделка /л. 77 – л. 134/.

По делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив /л. 15/, от който се установява, че Т. С. е прехвърлила на ответника – Д. Я., собствеността върху 4/6 ид. част от процесния недвижим имот. Към датата на сключване на договора, приобретателят не е имал сключен граждански брак, видно от Удостоверение за семейно положение изх. № **** г. на Община Асеновград /л. 36/. По делото е приобщено и цялото нотариално дело № **** г. на нотариус Р. С. с район на действие – Районен съд Пловдив, по повод посочената сделка /л. 64 – л. 75/.

От приходни квитанции, издадени от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 47 – л. 51/, се изяснява, че праводателите на 3 страните са заплащали данъци за процесния недвижим имот, като сумата заплащана от Т. С. е по-голяма от тази, заплащана от Г. К. и Л. М.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По делото липсва спор, а и от Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от *** г. на Районен народен съвет „В. Левски“ – Пловдив, се изясни, че Л. Х. С. е придобил собственост върху процесния недвижим имот. Несъмнено към датата на сключване на договора, същият не е имал сключен граждански брак, доколкото този с В. П. е прекратен, а този с Т. С. все още не е бил сключен.

Не се оспорва и обстоятелството, че Л. Х. С. е починал на **** г., като е оставил за наследници: съпругата си – Т. С., и двете си деца – Г. К. и Л. М. С оглед изложеното и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН всеки един от неговите наследници е придобил собствеността върху 1/3 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

С договор за дарение на недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № **** г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив /л. 6 – л. 7/, Г. К. и Л. М. са прехвърлили на ищеца собствеността върху 2/3 ид. части от процесния недвижим имот.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***г. на Служба по вписванията гр. Пловдив, Т.С. е прехвърлила на ответника – Д. Я., собствеността върху 4/6 ид. част от процесния недвижим имот. Както бе посочено, обаче, същата притежава собствеността върху 1/3 ид. част от имота, доколкото към датата на придобиване на собствеността от наследодателя Л. С., двамата не са имали сключен граждански брак. С оглед изложеното и договорът е породил вещно-прехвърлително действие единствено по отношение на 1/3 ид. част от собствеността върху процесния недвижим имот, респ. въз основа на сключения договор ответникът е придобил именно посочената идеална част.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали праводателят на ответника – Т. С., е притежавала правото на собственост върху останалата 1/3 ид. част от правото на собственост върху процесния 4 недвижим имот. С оглед наведените от ответника фактически твърдения, съдът квалифицира същите като възражение за придобивна давност в полза на праводателя на ответника – Т. С.

Наведеното от ответника придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя, като същата да е осъществена от праводателя на ответника – Т. С.

Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.

Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на 5 вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.

След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.