Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 987 от 13.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7456/2025
Вид
Решение № 987
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Дора Запрянова Илиева, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100507456 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. С., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Г. С., срещу решение № 6222 от 08.04.2025 г., постановено по гр. дело № 65612/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав, в частта, в която са уважени предявените обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. А. С. по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 516,19 лева до присъдените 1516,19 лева (или сумата от 1000 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебния акт, поради това, че вземането за доставена и незаплатена топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. е частично погасена чрез плащане. С тези съображения моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Нелбо“ АД.

В частта, в която е признато за установено, по предявените по реда на чл.

422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. А. С.

1 дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата до 516,19 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, на партера - вдясно апартамент, аб. № 22087, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 324,54 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 26.07.2024 г., и сумата от 14,14 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47990/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 9,82 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2024 г. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим, а по същество е и правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК не намира за нужно да повтаря. В отговор на възраженията на въззивника, настоящият състав на съда констатира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 516,19 лв. до пълният предявен размер от 1516,19 лв. представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, общ. Средец, бул. ****, ет. – партер, вдясно – за абонатен номер 22087, за периода от 01.05.2022г. – м.04. 2023 г., ведно със законната лихва за забава от 08.08.2024г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца „Топлофикация София“ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2024г., по ч.гр.д. № 47990/2024г. по описа на СРС, 61 –и състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в 2 сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В рамките на настоящото производство, страните не спорят относно наличието на облигационно правоотношение помежду им, нито относно действително доставеното количество топлинна енергия, които обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, Удостоверение за адрес, издадено от Географска информационна система – София ЕООД, Договор за извършване на услуга топлинно счетоводство, Протокол от проведено общо събрание от 22.07.2002г., на общото събрание на етажните собственици на сграда, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. Б, приобщени фактури, Договор за извършване на услуга дялово разпределение и изготвената Съдебносчетоводна експертиза.

Спорният въпрос, с който е ангажиран въззивният съд е концентриран около твърдението на въззивника, за извършено плащане в размер на 1000 лв. на задължението за доставена топлинна енергия, във връзка с което са представени писмени доказателства – Разписка № 0400022735981375 от 24.07.2024г. за сумата от 417,87 лв., Фискален бон от 27.03.2023г. за сумата от 1000 лв.

От приобщената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че с постъпилите плащания по Разписка № 0400022735981375 от 24.07.2024г. за сумата от 417,87 лв. са погасени суми по фактура: № 1016614952 от 30.06.2022 г. – 271,14 лв.; баланс по дебит по фактура 97812940 – 3,31; Баланс Изравняване за ТЕ по фактура 97812940 – 24,61 лв.; вземания за лихви – 28,06 лв.; суми за дялово разпределение – 34,31 лв.; порогнозни суми – 56,44 лв. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на въззивника, че не е 3 установено, какви задължения са заплатени от ответникът.

Вещото лице, с категоричност посочва, че с извършените плащания, не са погасени претендираните в производството вземания. Заключението на вещото лице е обосновано и безпристрастно, поради което въззивният съд не намери основание да го постави под съмнение.

Изслушана в хода на първоинстанционното производство, вещото лице посочва, че извършените плащания, отразени в платежните документи, представени от ответника не касаят, задълженията възникнали за процесния период.

Според, представената от ответника, Разписка № 0400022735981375 от 24.07.2024г. за сумата от 417,87 лв. са погасени различни по вид задължения към топлопреносното предприятие за м.09.1018г., м.09.2020г., м. 10.2020г., м.11.2020г., м. 12.2020г., за периода от м. 01.2021г. – м.02.2022г.

Според Фискален бон от 27.03.2023г., е заплатена сумата от 1000 лв., по Фактура № 0000001016614952 от дата 30.06.2022г. Като основание за плащане е посочено за „Услуга: годишни корекции за абонатен № 22087/********** “, като допълнителна информация е посочено „годишно изравняване ДТ“.

Видно от представената от ищеца Фактура № 0000001016614952 от 30.06.2022г., начислените по същата задължения на обща стойност 1 271,14 лв. се отнасят до периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г., който предхожда, процесния по делото период.

Съобразно нормата на чл. 76 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.

Настоящият въззивен състав намира, че от съдържанието на приложния по делото Фискален бон от 27.03.2023г., се установява без съмнение, че длъжникът е посочил задължението, което желае да погаси, съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, а именно – вземанията на топлопреносното дружество по фактура № 0000001016614952 от 30.06.2022г. – за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2022г.

Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На последния следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6222 от 08.04.2025г., постановено по гр. д.

№ 65612/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. А. С., ЕГН **********, да заплати сумата от 200 лв. /102,26 евро/ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 – представляваща, разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Нелбо“ АД, ЕИК 121125435 на страната на ищеца.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5