Решение № 4598 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330105317 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Околовръстен път“ № 260 против Ц. Н. У., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4511,26 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL***/02.09.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2023г. до окончателното изплащане, 174,49 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.06.2023г. до 15.09.2023г., 154,85 лева – мораторна лихва за периода от 02.05.2023г. до 04.12.2023г., 14,00 лева – такси за периода от 02.06.2023г. до 02.09.2023г., 66,00 лева – обезщетение за уведомяване, дължими по Договор за потребителски кредит № FL***/02.09.2019 г., за които вземания е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 18778/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV гр. състав.

Ищецът твърди, че на 02.09.2019 г. между него и Б. Н. У. и Ц. Н. У. бил сключен договор за потребителски кредит FL***, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 6240 лв., която той се задължил да върне задно с дължимите лихви в срокове и при условия, посочени в договора. Предоставените парични средства били усвоени изцяло по разплащателна сметка на името на Б. Н. У. на дата 02.09.2019г. Страните се договорили, че лицата подписали договора като кредитополучатели отговарят 1 солидарно. Уговорили, че за лихвата по кредита ще се прилага променлива годишна лихва, като за първите 24 месеца от срока за издължаване лихвата се определяла като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,548% процентни пункта, а за срока от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване лихвата била изчислена като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,548% процентни пункта. Уговорен бил годишен процент на разходите в размер на 12,74%. Страните договорили и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита.

На това основание се претендират 4 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит в общ размер от 14,00лева. В чл.7 от Договора страните уговорили, че процесния кредит ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падеж в погасителния план, представляващ нераздела част от договора за кредит. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал и лихва за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, определяна от Министерски съвет.

Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил всички месечни погасителни вноски с размер и падеж съгласно погасителния план, като не е заплатил и дължимите лихви за забава върху просрочените суми. Не е заплатил и дължимите такси. Сочи, че на основание чл.14 от Договора, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 02.01.2023г., Банката е обявила предсрочна изискуемост по кредита, като изявлението й е достигнало до Б. Н. У. на 15.09.2023г., а до съкредитополучателя Ц. Н. У. на 29.08.2024г.

На 18.12.2023г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, и допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжниците, по което било образувано ч.гр.д. №20235330118778 по описа на Районен съд Пловдив. Със Заповед за изпълнение на парично задължение №1047/04.02.2024г. по посоченото ч. гр. дело било отхвърлено издаването на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу Ц. Н. У., тъй като съдът приел, че не му е предявена редовно предсрочна изискуемост. Поради описаното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С уточняваща молба се конкретизира, че се претендира от ответника заплащане на сумата от 66 лв. обезщетение за уведомяване на Ц. У., както и се описва начинъът, по който е формирана претенцията за мораторна лихва, съответстващ и на издадената заповед за изпълнение спрямо другия длъжник по заявлението.

Моли се за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с нарочна молба за първото открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – призовка на л. 95 от делото, като е и редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК със същата призовка.

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – призовка на л. 85 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № FL***/02.09.2019 г. и приложенията към него, данни за усвояване на сумата от кредитополучателия, както и за връчено уведомления за предсрочна изискуемост, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният установителен иск да се уважи изцяло, като се присъдят в полза на „Юробанк България” АД претендираните от банката суми, дължими от ответника Ц. Н. У. в условията на солидарност със съдлъжника Б. Н. У..

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство, от които 280,84 лв. – заплатена държавна такса и 957,67 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 99,61 лв. за държавна такса и 658,84 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Ц. Н. У., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул. „Околвръстен път” № 260, следните суми: 4 511,26 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL***/02.09.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.12.2023г. до окончателното изплащане, 174,49 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.06.2023г. до 15.09.2023г., 154,85 лева – мораторна лихва за периода от 02.05.2023г. до 04.12.2023г., 14,00 лева – такси за периода от 02.06.2023г. до 02.09.2023г., 66,00 лева – обезщетение за уведомяване, всичките дължими солидарно с Б.

Н. У., ЕГН **********, спрямо когото за същото вземане са издадени заповед № 1047/04.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 917/05.02.2024 г. по ч.гр.д.

№ 18778/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV гр.с.

ОСЪЖДА Ц. Н. У., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул. „Околвръстен път” № 260, сторените разноски в исковото производство, а именно сумата от 280,84 лева – заплатена държавна такса и сумата от 957,67 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ц. Н. У., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул. „Околвръстен път” № 260, сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18778/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІV гр. с., а именно сумата от 99,61 лева за държавна такса и сумата от 658,84 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, дължими в условията на солидарност с Б. Н. У., ЕГН **********, до присъдения размер със заповед № 1047/04.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4