Решение № 260706 от 14.06.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260706 / 14.6.2021г. гр. П., 14.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА

КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 5963 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу Община П., с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 361.22 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 322.21 лева за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 39.01 лева – обезщетение за забава за периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.

Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството по делото е представен: акт № 5812/17.12.2008 г. за частна общинска собственост и декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното общинско жилище е издадена настанителна заповед, по силата на която в жилището е настанено лицето Г.Г.А., с ЕГН: ********** заедно със семейството му. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от Г.Г.А. и семейството му.

Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка партидата при ищеца се води на името на лицето Г.Г.А.. В тази връзка се прави извод, че Г.Г.А. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора е приложено копие от настанителна заповед № 1351/11.07.1988 г. и справки за адресна регистрация.

С нарочно определение № 260009/04.01.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето Г.Г.А., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П. срещу Г.Г.А., с ЕГН: **********.

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу Г.Г.А., с ЕГН: **********, се иска Г.Г.А., с ЕГН: ********** да бъде осъден да заплати на

Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 361.22 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 322.21 лева за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 39.01 лева – обезщетение за забава за периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето Г.Г.А., с ЕГН: ********** е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителна заповед.

В тази връзка се прави извод, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

От лицето Г.Г.А., с ЕГН: **********, чрез назначения му особен представител – адв. К., е постъпил отговор по обратния иск. В същия главните искове се оспорват по основание и размер, а обратните искове се оспорват като недопустими, евентуално също по основание и размер. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните суми. Излагат се подробни доводи, че Г.Г.А. не е била наемател на процесния имот през процесния период, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността му за начислените суми за топлинна енергия. Поддържа се, че ответната община нямала правен интерес от предявените обратни искове. Поддържа се и че липсвало облигационно отношение между страните по главните искове, доколкото не се доказвало общината да е собствени/ползвател на процесния имот.

Поддържа се, че сумите са направилно изчислени в нарушение на приложимата нормативна уредба. С тези аргументи се иска главните, а евентуално и обратните искове да бъдат отхвърлени.

В срока до първото по делото съдебно заседание от страна на адв. К. са постъпили още четири отговора и две становища по исковете. В същите се излагат твърдения, че предявеният главен иск е недопустим поради липсата на правен интерес. Посочва се, че от изложеното по главния иск не става ясно кое лице е собственик на процесния имот, респективно с кого е възникнало облигационното отношение. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани, доколкото дяловото разпределение е извършено незаконосъобразно и неправилно, тъй като имотът се намира в сграда етажна собственост. Излагат се твърдения, че договорите с КЕВР са нищожни, поради което и няма основание ответникът по обратния иск да твърди съответно неизпълнение на задължението на държавата по отношение на сключения договор за енергийна регулация. На следващо място в ангажираните по делото становища се оспорват представените от ищеца Общи условия, като се оспорва наличността на облигационни отношения между страните по главния иск.На последно място се твърди, че няма доказателства кой е собственик на процесния имот.

В открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер.

Процесуалният представител на третото лице помагач излага подробни доводи за неоснователност на исковете. Обръща внимание на направеното възражение за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производствопо главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260187/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от

29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Видно от представеното извлечение партида за имот – апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. *** се води на лицето Г.Г.А.. По делото е служебно изискана справка от Национална база данни „Население“, от която се установява, че лицето Г.Г.А. е с адресна регистрация апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. *** от 2004 г.

От ответната община също са представени справки, от които се установява, че на адрес: гр. П., кв. ***, ап. 13 са регистрирани две лица - Г.Г.А. /от 2004 г./ и Е.Б.Г. /от 2001 г./.

От представено по делото копие от акт № 5812/17.12.2008 г. за частна общинска собственост се установява, че апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. *** е актуван като частна общинска собственост на 17.12.2008 г. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че процесният имот е собственост на ответника Община П.. Посочената констатация се потвърждава и от представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Видно от настанителна заповед № 1351/11.07.1988 г. лицето Г.Г.А. е настанено заедно с Е.Б.Г. и Г. А. Г. за срок до 3 години в жилище

– апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***. По делото не е ангажиран документ за идентичност на административни адреси.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 96/21.11.2012 г. Липсва необходимост от сключване на договори с дружество, осъществяващо дялово разпределение, доколкото в процесната сграда тази дейност се извършва от ищцовото дружество. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.