Решение № 87 от 31.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Монтана, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600040 по описа за 2023 година С Присъда №45 от 14.12.2022 година Районен съд- град Лом е признал подсъдимият Р. Ш., гражданин на Република *, с национален паспорт КВ *, идентификационен № *за виновен в това, че на 20.02.2022г. около 23.04 часа в гр.*, по ул. „*“, управлявал МПС - товарен автомобил, марка „*“, модел „F*“, с рег.№ *, собственост на „ООО А.“ Р.Ф., С., населен пункт ПГТ К. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,59 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“, с инв.№ ARDM 0225, поради което и на осн. чл.343б, ал.1 във вр. чл.

54 от НК го е осъдил и му е наложил наказание „една година лишаване от свобода“, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и му е наложил и наказание „глоба“ в размер на 200лв /двеста лева/.

На осн. чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 от НК първоинстанционния съд е и лишил подсъдимият Р. Ш. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това си право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0294000024 от 21.02.2022г. на Началник сектор към ОДМВР М., РУ гр.Л..

Съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК е осъдил и подсъдимия да заплати по 1 смета на ОД МВР М. направените в хода на ДП разноски в размер на 135лв /сто тридесет и пет лева/ - възнаграждение за преводач, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 173.80лв /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ за превод на документи във връзка с изпълнение на съдебна поръчки, както и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез защитника му – дв.П. П. от АК М., в частта досежно наложеното му наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено с определен изпитателен срок. Искането е да бъде изменена присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Доказателствени искания не се правят.

На проведеното разпоредително заседание от 08.02.2023 г. е прието, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна Прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата. Смята, че делото е изяснено от фактическа страна, че правилно са съобразени свидетелските показания и вярно е определена правната кмалификация на деянието. Твърди, че присъдата е обоснована и законосъобразна и предлага да бъде изцяло потвърдена.

Жалбоподателят не се явява. Защитникът му подържа жалбата. Моли наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде намалено, тъй като е твърде завишено, не съответства на вината на подсъдимия и на съдебната практика. Не прави доказателствени изкания.

Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия предвиден в НПК ред съдебно производство, първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е гражданин на Република *. Живее и работи в гр.*, Република *като шофьор в транспортна фирма „ООО А.“.

На 20.02.2022г. около 20.40ч. е получен сигнал в ОДЧ при РУ гр.Л. за възникнало ПТП в гр.* на ул.“*“. За проверка на сигнала били изпратени дежурните полицейски автопатрули съставени от св.И.Е. и вторият от св.З.З. и Д.Й..

Пръв на мястото на ПТП-то пристигнал автомобила на св.И.Е., който установил спрял влекач, марка „*“, модел „*“, с рег.№ *. Отваряйки врата на 2 шофьора седящия на седалката на мястото на шофьора колега на подсъдимия Р. Ш. - В.Л. буквално изпаднал от кабината на МПС, тъй като бил в явно нетрезво състояние. Била установена самоличността на водача при проверка на документите му и след проведен разговор от св.Д.Й., който владеел говоримо руски език полицейските служители установили, че Л.заедно с още един водач на МПС - подс.Ш. пристигнали на територията на гр.*преди два дни, като останали на паркинга за товарни автомобили да нощуват.

Въпросната вечер двамата водачи употребили алкохол, вследствие на който възникнал скандал, и колегата на подсъдимия Ш. - В.Л.тръгнал с влекача, въпреки употребения алкохол. Предизвикал ПТП, блъскайки се в поставен на пътното платно пътен знак. Св.И. Е. се отправил към въпросния паркинг, за да провери казаното от Л.. Св.З.и Й. останали при водача, за да го изпробват с техническо средство за употреба на алкохол. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, с инд.№ARDM 0225 отчел наличие на 2,42 промила алкохол в издишания от Л.въздух.

На място св.З.З. в присъствието на св.Д.Й. и на Л.му съставил 2бр. АУАН за административни нарушения по ЗДвП - първият за управление на МПС след употреба на алкохол /чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП/, а вторият за предизвиканото от него ПТП /чл.20, ал. 1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП/.

Св.З. издал и Талон за медицинско изследване и Л. бил съпроводен от полицейските служители до МБАЛ гр.*, където пред медицинско лице от Филиал за спешна медицинска помощ отказал да даде кръвна проба за изследване и приел показанията на техническото средство „Алкотест 7510“, с инв.№ ARDM 0225, който уред е отчел наличие на 2,42 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух по време на извършената му проверка с техническо средство „Алкотест“.

Междувременно св.И.Е.заедно с останалите полицейски служители пристигнал на въпросния Тир паркинг където камиона на подсъдимия, а в него спящия Ш., който бил целият изцапан с кал. Провели разговор със същия, след което си тръгнали. Малко след това забелязали същият този товарен автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.№ * да се движи след полицейския автомобил. Спрели водача за проверка и извикали св.З.З., който изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“, с инв.№ ARDM 0225, който уред отчел наличие на 2,59 промила алкохол в издишания от водача въздух.

На място св.З.З.в присъствието на св.И.И. и на подсъдимия му съставил АУАН за административно нарушение по ЗДвП - първият за управление на МПС след употреба на алкохол /чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/.

Св.З.издал и Талон за медицинско изследване и Ш. бил съпроводен от полицейските служители до МБАЛ гр.*, където пред медицинско лице от Филиал за спешна медицинска помощ отказал да даде кръвна проба за изследване и приел показанията на техническото средство„Алкотест 7510“, с инв.№ ARDM 0225, който уред е отчел наличие на 2,59промила алкохол в 3 издишания от подсъдимия въздух по време на извършената му проверка с техническо средство „Алкотест“.

При приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът счел, че с деянието си подсъдимият е осъществил при условията на пряк умисъл състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и 200 лева глоба. Преценил, че са налице условията на закона и отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата инстанция не намери законови основания за нейната отмяна, респективно да бъде изменена в обжалваната част.

Първоинстанционното производство е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер. Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по предвидения в НПК ред. Всички възражения на защитата са били проверени чрез събиране на доказателства, поради което в тази връзка не може да се приеме, че има нарушение на правото на защита на подсъдимия. Съдът е осигурил квалифицирана адвкатска защита на подсъдимия за приключване на делото пред първата инстанция, тъй като делото се е гледало в отсъствие на подсъдимия и правата му са били достатъчно добре защитени.

Въззивната инстанция споделя изцяло доводите на контролирания съд, че автор на деянието е именно подсъдимия. Всъщност и той не оспорва това обстоятелство.

Съгласно чл.За от Наредба № 1 от 19.07.2018г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

При отказ на лицето да даде кръв за медицинско изследване, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

В случая подсъдимият е изпробван от полицейските служители за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство над 1,2 на хиляда, а именно 2,59 промила в издишания от Ш. въздух. Св.З. му е съставил АУАН № 562973 от 21.02.2022г. за Административно нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП и му е издал Талон за Медицинско изследване №090056, който е получен от същия срещу подпис. Подсъдимият е съпроводен от органите на 4

МВР до ФСМБ при МБАЛ гр.*, където в присъствието на Р.Й.- медицински фелдшер и на св.З.последният е отказал да даде кръв за медицинско изследване.

Предвид горното, въззивната инстанция приема да са направени верни, логични и последовтелни изводи по фактите. Съдът е обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и защо. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които да накърняват правата на страните; липсва и необоснованост на присъдата.

От правна страна – деянието е вярно квалифицирано като такова по чл.

343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол.

При определяне на наказанието е приложен правилно текста на чл. 54 от НК, тъй като по делото не се установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Липсват всякакви доказателства, от които за да се обоснове приложението на чл. 55 от НК и определяне на наказанието под минимума.

От първоинстанционните мотиви, в частта относно индивидуализиране на наказанието, става ясно, че съдът е отчел за смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало.

Като отегчаващо вината обстоятелство е взето предвид високата обществена опасност на деянието. В случая липсват доказателства от които да е видно подсъдимия има ли други наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, които удостоверяват, че подсъдимият не ги спазва системно. За това и въззивната инстанция приема, че отмерването на наказанията „лишаване от свобода за срок от 1 година“ и „глоба от 200 лв.“ – на минимума на предвиденото в текста на чл. 343б, ал.1 от НК са правилно и справедливо определени. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като касае масовост на подобно престъпление, което е с висок риск и създава висока опасност за здравето и имуществото не само на всички участващи в движението по пътищата.