Определение № 253 от 14.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Плевен, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600278 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от П. В. Р. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство пр.пр.№2414/2026г. по описа на Районна прокуратура – Плевен чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №476 от 06.04.2026г. по ЧНД №720/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия П. В. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител сочи, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши деяние. Сочи, че обвиняемият съдейства за разкриване на обективната истина, че съществуват съмнения досежно авторството на деянието, както и че обвиняемият е действал при самозащита. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на по-лека такава.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека. Обвиняемият сочи, че има дъщеря на четири години и десет месеца, за която се грижи неговата майка. Сочи, че приятелката му живее в гр. П., където може да пребивава до приключване на делото.

Обвиняемият П. В. Р. в правото си на последна дума заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.

Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че 1 законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем П. В. Р. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 03.04.2026 г. в гр.П., в чакалня на железопътна гара-Плевен, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като влязъл във физическо съприкосновение на обществено място с неустановено по делото лице и използвал сълзотворен спрей, при което пострадал В. М. М. от гр.П., охранител към ВТА „Секюрити“ ЕООД гр.София - престъпление по чл. 325, ал.5, вр.ал.1, вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ от НК.

Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието са правилни и законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на деянието се съдържат както в протоколите за разпит на свидетелите В. М., Д.

М., Б. М., в писмените доказателства, в това число справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемо лице.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение относно участието на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент да разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация, която би могла да бъде прецизирана и променена в хода на досъдебното производство. Правилно са възраженията на защитата, че производството е в еин изключително ранен етап и тепърва предстоят да бъдат събрани допълнително доказателства и да бъдат извършени необходимите за изясняване на обективната истина процесуално-следствени действия, които да проверят обясненията, дадени от обвиняемия. Въпреки това, обаче, съдът счита, че към настоящия момент обясненията, дадени от страна на обвиняемия, не намират опора в доказателствата по делото, в който смисъл не е разколебано подозрението за извършено деяние от негова страна.

2

В този смисъл посочените по-горе доказателства в достатъчна степен към настоящия ранен етап обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.

Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление настоящият съдебен състав счита, че и двете опасности са налице.

При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние.

В настоящия случай е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на обвиняемото лице. Освен това от наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

Наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. Презумпцията за наличие на реална опасност от укриване не се оборва от наличните данни по делото, а напротив.

Съдът намира, че не са налице доказателства, от които да с еустанови, че обвиняемият е баща на дете, по отношение на което следва да се грижи.

Освен това, налице е и опасност от укриване, изводима от данните, че обвиняемият не работи, както и че няма адресна регистрация в съдебния район на РС-Плевен. Налице са доказателства, че обвиняемият няма адрес на територията на гр. П., което резултира в реална опасност същият да се укрие и да създаде пречки пред откриване на местонахождението му.

Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с висока степен на обществена опасност, обуславят висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият да извърши деяние и да се укрие.

3

В този ред на мисли, според настоящата инстанция изводът на предходната, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №476 от 06.04.2026г. по ЧНД №720/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо П. В. Р. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство пр.пр.№2414/2026г. по описа на Районна прокуратура – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4