Определение № 1319 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002900890 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 740 от 05.12.2023 г. по в. т. д.

№ 792/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 731 от 05.06.2023 г. по т. д. № 1483/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на АДВАНС 2002 ЕООД по предявен като частичен иск с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД сумата 50 000 лв. – част от стойността на извършени СМР по договор от 26.07.2017 г. с № СО СОА17-ДГ55-314, подробно описана в протоколи обр. 19-1’, 19-2, 19-3 и 19-4, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от 23.07.2021 г. до окончателното й изплащане; както и по предявен като частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 5 000 лв. – дължима лихва върху вземанията по протоколи 19-1, 19-2 и 19-3 за периода от 26.03.2020 г. до датата на предявяване на иска и върху вземането по протокол 19-4, считано от 29.05.2020 г. до датата на предявяване на иска; по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – сумата от 59 729.83 лв. – подлежаща на връщане гаранция по чл. 31 от посочения по-горе договор, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и по иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД – сумата от 8 329 лв. – обезщетение за забава върху вземането за връщане на гаранцията, 1 считано от 08.03.2020 г. до 22.07.2021 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо (тъй като според касатора е налице недопустима промяна на правната квалификация, без да са посочени обстоятелствата, на които това оплакване се основава), евентуално – че същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения относно неоснователността на предявените искове (които буквално повтарят тези във въззивната жалба), като се поддържа, че изводите на въззивния съд в обратния смисъл са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства, включително поради липса на надлежно съставени и оформени протоколи за претендираните СМР.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Касаторът поддържа доводите си за недопустимост на решението, както и формулира следните въпроси:

1/. Съставният по реда на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Акт обр. 10) ползва ли се с материална доказателствена сила на официален удостоверителен документ или е частен свидетелстващ документ?

2/. Каква е доказателствената сила на актовете и протоколите, които не са съставени по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г.?

3/. Допустимо ли е възлагане на СМР с протоколи от работни срещи по време на строителството, при условие, че тези СМР не са заложени в одобрения проект и за тях няма одобрена КСС?

4/. Каква е доказателствената стойност на КСС към договора за СМР?

5/. Кои актове и протоколи удостоверяват кога една строително-монтажна работа е изпълнена?

6/. Как следва да се ценят актове обр. 12, когато не е изпълнена процедурата по надлежното и навременното им съставяне (оформени са без дата и подписи), нито е изпълнена заместващата процедура по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 2003 г.?

2

7/. Следва ли СМР, изпълнени след спиране на строежа и преди неговото възобновяване, да бъдат приети от възложителя като работи по договора или тези СМР са работи, изпълнени на извъндоговорно основание?

8/. Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал на актове, които са едностранно съставени, без дата и не е спазена заместващата процедура по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството?

9/. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК?

По първите три въпроса се твърди, че съдът се е отклонил от практиката на ВКС в решение № 120/20.06.2017 г. по т. д. № 1032/2016 г. на I т. о. и в решение № 404/04.09.2009 г. по гр. д. № 828/2008 г. на IV г. о. По въпроси от № 4 до № 8 не се сочи релевантна съдебна практика, нито се обосновава тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по отношение на последния въпрос се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съответно цитирана.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.

283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване.

Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е 3 обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, като е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл.

280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните.

Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия (респ. по отношение на всеки въпрос, ако те са повече) са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, които също следва да са съответно посочени и обосновани от жалбоподателя.

В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК са уредени самостоятелните основания за селектиране на касационната жалба, включително вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, за които касационният съд е длъжен да следи служебно.

При тази проверка настоящият съдебен състав установи, че няма вероятност обжалваният съдебен акт да е нищожен или недопустим. В касационната жалба са изложени доводи за недопустима подмяна на правната квалификация на първия иск от такъв, предявен на договорно основание, в претенция на извъндоговорно основание. Оплакванията не съответстват на данните по делото, респ. на формираната в решението правораздавателна воля. Исковете са разгледани от инстанциите по същество на предявените от ищеца основания (вкл. същите оплаквания са били обсъдени от въззивния съд, който е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от ищеца главни искови претенции относно осъждане на ответника да му заплати дължима парична сума поради неизпълнение на договорното му задължение да стори това по сключен договор за изработка и за връщане на внесена банкова гаранция за изпълнение на същия договор), следователно произнасянето е в рамките на предмета, с който съдът е бил сезиран.

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че 4 страните са били обвързани от договор № СО СОА17-ДГ55-314/26.07.2017 г., сключен по реда на ЗОП, за извършване на строителни дейности на обект „Преустройство на външна дворна част с включване на допълнителни площи от алейната мрежа и парковата част от Зоологическата градина – гр. София на сектор „Примати“; по време на строителството са установени подземни съоръжения, неотразени в подземния кадастър - обстоятелство, наложило преработване на проекта по реда на ЗУТ и съответно спиране на строителните дейности, за което е бил съставен акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спирането на строителството на 27.08.2018 г. По делото липсва и спор, че договорът фактически е бил прекратен, като след възстановяване на строителните дейности на обекта същите са били извършени от трето лице, както и че изпълнителят – ищец е предоставил по силата на сключения договор гаранция за изпълнение в размер на 59 729,83 лв.

Спорни са били въпросите, дали извършените СМР до момента на съставянето на посочения акт обр. 10 СМР отговарят на посочените в акта, като ищецът твърди, че е изпълнил вповече от актуваното, както и чие виновно поведение е довело до прекратяване на договорната връзка - на ищеца - изпълнител или на ответника - възложител. Във връзка с тях съдът е съобразил следното:

След преценка относно това, кои гласни доказателства и експертни заключения следва да бъдат кредитирани и защо, както и при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено съобразно еднопосочното становище на вещите лица, че анализът на всички приложени по делото проекти и документация обосновава извод, че описаните в процесните протоколи обр. 19 СМР са изпълнени на място от ищеца, като това се отнася в пълна степен и за протоколи акт - образец 191’,19-2, 19-3 и 19-4 и заключението на вещите лица в тази насока е безусловно.

Както от самите заключения, така и от допълнителните пояснения на експертите, дадени в о. с. з., се установява, че тези СМР не са възлагани и не са изпълнявани от строителя, продължил изпълнението на договора след спирането му - „Чистота Искър“ ЕАД. И двете експертни заключения дават отговор, че стойността на работите, посочена в процесните протоколи, съответства на уговорената между страните, както и на допълнително приетите анализи, съобразно решенията в протоколите от работните срещи с участието на страните. Вещите лица не са установили актувани работи, за 5 които да не е била уговорена и утвърдена цена, като относно изпълнените СМР извън първоначално договорените са налице утвърдени анализни цени, които са изготвени на база залегналите условия в чл. 5 от договора. В изготвения акт - обр. 10 за установяване състоянието на строежа към датата на спиране (27.08.2018 г.) не се съдържа детайлно описание на всички изпълнени видове и количества СМР към този момент - извод, основан на анализа на изготвените протоколи по време на проведените оперативки от № 1 до № 10, като са изпълнявани СМР по решения на самите срещи, които по-късно са били заложени и в изготвените проекти, като преработка по чл. 154 ЗУТ.

Подробна количествена сметка за изпълнени демонтажни СМР, демонтаж бетонови основи, Конструкции, Метална конструкция, ВиК била изпратена от изпълнителя и приета от инвеститорския контрол на обекта, като част от описаните СМР в нея са описани като изпълнени в изготвените протоколи обр.

19-1’, 19- 2, 19-3 и 19-4. При обследването си вещите лица са установили, че СМР по процесните актове обр. 19 са изпълнени към датата на прекратяване на договора - 17.02.2020 г., и то към момента на съставянето на акт - образец 10. За тези СМР изпълнителят е предал на възложителя документи, изискани допълнително от ответника и строителния надзор. Вещите лица намират, че СМР по процесните протоколи са били изпълнени въз основа на взети решения от проведени оперативки и описани в изготвените протоколи от тях, вписани заповеди в заповедната книга на обекта и видове СМР, които са залегнали и в преработката на проекта по чл. 154 ЗУТ. Дават становище, че изпълнените СМР извън първоначално възложените са били необходими както с оглед изпълнението на предмета на договора, така и за качественото цялостно изпълнение на обекта. За тяхното изпълнение са записани заповеди в заповедната книга и са взети решения, описани в протоколите от проведените срещи от № 1 до № 10, като във всеки протокол е записано и изпълнението на задачите и решенията от предходния.