Решение № 218 от 05.07.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 598/2021
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 05.07.2022
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.29 · Закон за наследството
- чл.29 ал.1 · Закон за наследството
- чл.29 ал.3 изр.2 и 3 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.30 ал.1 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- чл.34 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. гр. Добрич, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Десислава Николова
Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500598 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ПЛ. ИВ. Ж. от гр.В. срещу решение №260325/23.04.2021 г. по гр.д.№625/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която първоинстанционният съд възстановява на М. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от гр. В.,ул.“А.К.** запазената част от наследството на неговия починал на 05.07.2019 г. баща И.П. Я. с ЕГН **********,като намалява на основание на чл.30 ал.1 от Закона за наследството извършеното на 02.12.2016 г.
(обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №134, том І V, рег. №10383, дело №691/2016 г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №11207, акт №169, том ХХ V, дело №4825/02.12.2016 г. на Службата по вписванията – Д. ) от неговия наследодател И.П. Я. в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. с ЕГН ********** дарствено разпореждане с 1/2 (48000/96000 идеални части) от апартамент №9 (придобит при условията на съпружеска имуществена общност),представляващ самостоятелен обект в сграда
№***,попадащ в сграда №***,разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната
1 карта,намиращ се в гр.Д., ул.“К.М.**,със застроена площ от 125,21 кв.м.,състоящ се от две спални,дневна,столова,кухненска ниша,сервизни помещения и тераси,заедно с прилежащите избено помещение №10 с площ от 5,97 кв.м. и таванско помещение №8 с площ от 6,04 кв.м.,заедно с припадащите се 4.565 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място,с размера от 27139,40/96000 идеални части (идеалните части са от целия имот),необходим за допълване на запазената част на ищеца М. ИВ. ЯН..Подадена е и въззивна жалба от М. ИВ. ЯН. от гр.В. срещу решение №260325/23.04.2021 г. по гр.д.
№625/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от М. ИВ. ЯН. срещу ПЛ. ИВ. Ж. иск по чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената му част от наследството на тяхната майка Г.М. Я.а с ЕГН **********,починала на 26.03.2019 г. в гр.Д.,както и в частта на определения размер на запазената част на въззивника,подлежаща на възстановяване,от наследството на неговия баща И.П. Я.,респ. на определения размер на намалението на дарственото разпореждане,извършено от бащата на страните И.П. Я..
Въззивницата ПЛ. ИВ. Ж. намира първоинстанционното решение в обжалваната от нея част за неправилно като необосновано и противоречащо на събраните доказателства,постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.Съдът не бил анализирал твърденията й,доказани с писмени и гласни доказателства,че бащата на страните заедно със своята майка още през 1997 г. след реституцията вземат решение кои ниви на кого да дарят.Така още през 1997 г. М.Я. бил надарен с две ниви от баба си.В изпълнение на договореното бащата на страните едва през 2019 г. надарил дъщеря си със земеделски земи.Съдът въобще не обсъдил възражението на въззивницата,че бащата на страните като единствен наследник на майка си не оспорил извършеното от нея дарение след смъртта й заради наличието на соченото предварително разпределение.По този начин обаче се намалявал и размерът на общата наследствена маса.Няколкократно на въззивницата било отказано допускане на оценителска експертиза на тези два имота към датата на смъртта на бащата.Не било обсъдено дали тези дарствени разпореждания били справедливи по стойност и като морално поведение на родител към двете си деца.От решението на ДРС не ставало ясно защо се приема,че закупеното от родителите на страните жилище в гр.В. е било продадено за 2
29 640 евро,дарени след продажбата на М.Я.,при условие,че било закупено за 42 000 евро.Отново била отказана оценителска експертиза по този въпрос.Неправилно били оценени като обичайни даренията от родителите на страните на суми от порядъка на 2 713,44 евро,8 560 лв,36 000 лв в полза на М.Я..Съдът не обсъдил в решението си на кои свидетелски показания дава вяра и на кои не.С писмени доказателства били компрометирани показанията на съпругата на ищеца и частично на неговия приятел.Сочи се размер според въззивницата на наследствената маса от 332 328 лв,респ. и на запазената част към датата на открИ.е на наследството на И.П. Я.-110 776 лв.Родителите на страните били надарили и помагали много повече на М.Я.,поради което било правно и житейски необосновано и несправедливо да бъдат намалявани дарствените разпореждания към нея.
Въззивникът М. ИВ. ЯН. изразява недоволство от отхвърлителната част на първоинстанционното решение.Неправилно бил отхвърлен искът на въззивника за възстановяване на запазената му част от наследството на майка му Г.М. Я.а.Неправилен бил изводът,че запазената част на майката Г. Я.а следва да се формира като сбор от пазарната стойност на апартамент в гр.Д. и гараж-СИО в размер на 53 910,50 лв,като към тази сума да се прибави и половината от установената като дарена сума на въззивника при продажбата на апартамент в гр.В..Дарение в полза на въззивника в размер на 29 640 евро не било доказано.Налице било противоречие в мотивите на първоинстанционното решение,тъй като от една страна се приемало,че сума от 28 985,40 лв била обичайно дарение и то в полза на внуците,а от друга страна се приемало,че се касае за дарение в полза на въззивника.Неправилни били изчисленията относно запазената и разполагаемата част на наследниците и по формиране на наследствената маса.Подробно са развити съображения в подкрепа на този довод,като са обсъдени и събраните по делото писмени и гласни доказателства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и за цялостно уважаване на исковата претенция за възстановяване запазената част на въззивника от наследството на неговата майка.Настоява се за ревизиране на решението и по отношение запазената част на въззивника в наследството на баща му,като се допълни запазената част със сумата от 28 985,40 лв,като се приеме,че не е налице дарствено разпореждане в полза на ищеца в размер на горната сума.Претендират се от въззивника Я. сторените от него съдебно-деловодни 3 разноски.
В писмени отговори и в хода на въззивното производство всяка от страните оспорва жалбата на другата страна като неоснователна и излага доводи в противовес на тези на другата страна.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбите са подадени в законоустановения преклузивен срок по чл.259 ал.1 от ГПК /първоинстанционното решение е връчено на въззивника П.Ж. на 10.05.2021 г.,а жалбата на Ж. е подадена по пощата дори преди датата на връчване-на 07.05.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.05.2021 г.;първоинстанционното решение е връчено на въззивника М.Я. на 26.05.2021 г.,а жалбата на Я. е подадена по пощата на 09.06.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.06.2021 г./ и като изхождащи от активно легитимирани лица с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в неизгодните за тях части са процесуално допустими.Жалбата на ПЛ. ИВ. Ж. е частично основателна,а тази на М. ИВ.
ЯН. е изцяло неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.
Гр.д.№625/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№7756/03.12.2019 г. по описа на ДОС /първоначално образувано гр.д.
№840/2019 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС/,респ. вх.№4639/26.02.2020 г. по описа на ДРС,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.30 ал.1 от ЗН от М. ИВ. ЯН. от гр.В. срещу ПЛ. ИВ. Ж. от гр.В. за намаляване на извършени от общите на страните наследодатели И.П. Я. и Г.М. Я.а,бивши жители на гр.Д.,дарения в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. и възстановяване запазената част на ищеца М. ИВ. ЯН. от наследството им.Претендира се намаляване на следните разпореждания,с които двамата наследодатели на страните са дарили на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. на 02.12.2016 г. /нотариален акт №134,т.ІV,вх.рег.
№10383,д.№691/2016 г. на нотариуса Д.Б. с район на действие ДРС/ следните имоти в режим на
СИО:1./Самостоятелен обект в сграда
4
№***,попадащ в сграда №***,разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Д.,представляващ жилище-апартамент №9 на ет.5 във вх.А по ул.“К.М.** в гр. Д.,със застроена площ от 125,21 кв.м.,състоящ се от две спални,дневна,столова,кухненска ниша,сервизни помещения и тераси,заедно с прилежащите избено помещение №10 с площ от 5,97 кв.м. и таванско помещение №8 с площ от 6,04 кв.м.,заедно с припадащите се 4,565 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място;2./Самостоятелен обект в сграда
№***,попадащ в сграда №***,разположена в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Д.,представляващ гараж в сграда под №6 на партерния етаж във вх.А по ул.“К.М.** в гр.Д. със застроена площ от 22,72 кв.м.,заедно с припадащите се 0,826 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №***.
Претендира се и намаляване на дарствените разпореждания,извършени от наследодателя И.П. Я. в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. на 23.01.2019 г.,обективирани в нотариален акт №21,т.І,вх.рег.№757,д.№20/2019 г. на нотариуса Д.Б. с район на действие ДРС,със следните имоти:1./Поземлен имот-нива с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.П.,общ.Д.ка с площ от 10,591 декара по документ за собственост,а по скица с площ от 10,593 декара;2./Поземлен имот-нива с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.П.,общ.Д.ка с площ от 19,495 декара по документ за собственост,а по скица с площ от 19,498 декара;3./Поземлен имот-нива с идентификатор №*** по кадастралната карта на с.В.,общ.Д.ка с площ от 12,100 декара по документ за собственост,а по скица с площ от 12,102 декара.
В исковата си молба ищецът сочи,че той и ответницата-негова сестра са наследници по закон на техните починали през 2019 г. родители И.П. Я. и Г.М. Я.а.Двамата наследодатели дарили на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. посочените по-горе недвижими имоти.Като наследник с право на запазени части ищецът желае те да му бъдат възстановени,тъй като с извършените дарения същите били накърнени.
В писмен отговор ответницата изразява становище за неоснователност на 5 исковете.Същата не оспорва извършването на описаните дарствени разпореждания в нейна полза.Твърди,че имало разпореждания и в полза на ищеца.Бащата на страните И.П. Я. и неговата майка Ж.В.Д. след реституцията на земеделските земи били разпределили възстановените ниви,като ищецът получил чрез дарение на 10.09.1997 г. нива с площ от 25,502 декара от своята баба,която плодоползвал чрез сключени договори за аренда до момента на нейната продажба на трето лице на 14.05.2014 г.На 22.12.1997 г. ищецът получил по силата на договор за дарение от своята баба полска култура с площ от 5,006 декара,която плодоползвал чрез сключени договори за аренда до момента на нейната продажба на трето лице на 26.05.2014 г.Родителите на М. ИВ. ЯН. решили да му закупят жилище,но го направили на свое име на 09.05.2005 г.,като ищецът обитавал този имот безвъзмездно през периода от 01.06.2005 г. поне до 01.10.2013 г. и получил изцяло средствата от продажбата му на 20.09.2013 г.До средата на 2018 година единствено ищецът получавал от родителите на страните парични суми по банков път и в брой,които надвишавали 120 000 лева,без да представляват обичайни дарения.Ищецът М. ИВ. ЯН. закупил имот в с.о.С.-В. и построил триетажна къща,за което изключително много помогнали родителите му.Именно заради тези големи дарения към сина си родителите на страните решили да прехвърлят на ответницата жилището с гаража в град Д. в края на месец декември 2016 година,на които са били фактически ползватели до тяхната смърт.Ответницата полагала грижи за родителите,тъй като ищецът имал три деца и бил „много ангажиран“.Дарените на ответницата ниви от нейния баща през месец януари 2019 година напълно компенсирали стойността на дарените през 1997 година ниви на нейния брат и ползването им от него до месец май 2014 година.