Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 501 от 15.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 486/2024
Вид
Протокол № 501
Подписан
15.11.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането

ПРОТОКОЛ

№ 501 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000486 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят ищец Б. С. М., редовно призован, се представлява от адв. П. К., упълномощена по делото.

Жалбоподателят ответник Д. АД, редовно призован, не се представлява.

От гл. юриск. М. М., в качеството й на процесуален представител на ответника, е постъпила молба вх. № 9152/12.11.2024 г., с изразено становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на застрахователя.

Препис от молбата се връчва в момента на процесуалния представител на жалбоподателя ищец.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

1

С решение от 18.04.2024 г., постановено по т.д. № 477/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е осъдено Д. АД да заплати на Б. С. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 250 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 519.61 лв. за лечение и възстановяване, както и сумата от 2489.50 лв., представляваща нанесени щети на ЛА В., всички причинени му при ПТП,станало на 17.07.2020 г., ведно със ЗЛ върху присъдените обезщетения от датата на ИМ – 30.06.2021 г. до окончателното им изплащане, и разноски в размер на 1 534.65 лв.

Отхвърлени са исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до 85 000 лв., претендирани като частичен иск от общо 120 000 лв., за разликата от присъдените 1 519.61 лв. до претендираните 2 337.86 лв. и за разликата за имуществени вреди по автомобила до претендираните 2 489.50 лв., частично от общо претендираните такива в размер на 3 830 лв. Изцяло е отхвърлено искането за присъждане на ЗЛ за периода от 24.07.2020 г. до датата на ИМ, като са изчислени конкретните размери на тази ЗЛ за фиксирания период върху трите обезщетения.

Д. АД е осъдено да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 4757.44 лв.

Ищецът Б. М. е осъден да заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 740 лв.

По делото е постановено определение в производство по чл. 248 ГПК на 07.06.2024 г. С него са отхвърлени молбите и на двете страни, касаещи изменение на решението в частта, с която Д. АД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, като молбата на Д. АД е за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а тази на адв. К. за неговото увеличаване.

В настоящото производство съдът е сезиран с две въззивни и една частна жалба.

Ответникът в първоинстанционното производство Д. АД е обжалвал решението в осъдителните му части, като по отношение на присъденото обезщетение, касаещо нанесени щети по автомобила при процесното ПТП, се поддържа, че такова изобщо не се дължи и че ишецът не е материалноправно легитимиран да го получи, доколкото не е предявил 2 застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, а освен това въпросният автомобил не е предоставен за оглед и оценка, както на експертите на застрахователното дружество, така и в хода на производството по делото.

По отношение на останалите две обезщетения се твърди, че те са в завишени размери, тъй като на първо място съдът неправилно е определил общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е завишен, с оглед конкретно установените по делото обстоятелства, а освен това неправилно е намалил процента на съпричиняване, с оглед конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се отхвърли предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди по автомобила, както и за разходи за лечение по пера, поради тяхната недоказаност, и да се намали размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Претендирано е присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу тази въззивна жалба е подаден отговор от адв. К., като процесуален представител на ищеца Б. М., с изразено становище за неоснователност, с подробно развити съображения за неоснователност на оплакванията, с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски по чл. 38 ал. 2 ЗА.

Ищецът в първоинстанционното производство Б. М. е обжалвал решението в отхвърлителните части, с искане да бъде отменено и да се присъдят пълните размери, до които са предявени исковете в първоинстанционното производство. Има оплакване за незаконосъобразност на решението. Твърди се на първо място, че не са били налице основания за намаляване на обезщетенията, поради съпричиняване с 35%, като се твърди, че такова не е установено по делото. В тази връзка има доводи за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, свързано с недопускане на повторна СТЕ по въпроса за влиянието, което е оказало количеството установен алкохол в кръвта на пострадалия върху поведението му и причинната връзка с настъпването на ПТП. Освен това се твърди, че не е установена и причинна връзка между скоростта, с която се е движил пострадалият и настъпването на ПТП, като се твърди, че изключителна вина има водачът на другия автомобил, който е навлязъл в платното за движение на 3 автомобила на пострадалия.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди са развити подробни съображения, че същото е занижено и несъобразено с вида и характера на нанесените телесни увреждания, болките, страданията, продължителността на лечението, отражението върху живота на ищеца, както и с икономическите условия в страната и лимитите на отговорността на застрахователите.

Последната група доводи във въззивната жалба касаят началния момент, от който е присъдена ЗЛ, като се поддържа, че той е неправилно определен от датата на ИМ, а не от датата, на която е уведомен застрахователят, каквато е разпоредбата на чл. 429 ал. 3 КЗ. Твърди се, че тази дата е 12.08.2020 г., когато застрахователят е уведомен от делинквента, евентуално 18.09.2020 г., когато самият пострадал е предявил застрахователна претенция. Изложени са подробни съображения за това, че липсват основания да се откаже присъждане на ЗЛ с такъв начален момент и че непредставянето на сметка на предявилия застрахователната претенция не е сред тези основания, предвидени от закона, още повече, че самият застраховател в нито един момент не е изразявал готовност да заплати извънсъдебно обезщетение по тази претенция.

С въззивната жалба е претендирано и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА.

Подаден е писмен отговор, с който тя е оспорена. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

По делото е подадена и частна жалба срещу определението по чл.

248 ГПК от адв. К., с подробно развити съображения за неговата незаконосъобразност. Поддържа се искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените обективно съединени искове в минималните размери по Наредба № 1.

Срещу нея има писмен отговор с изразено становище за неоснователност.

Адв. К. – Поддържам въззивната и частната ни жалба. Оспорвам жалбата на ответната страна. По доказателственото искане за назначаване на токсикологична експертиза предоставям на съда.

4

В посоченото по-горе становище Д. АД се заявява, че се поддържа жалбата на ответника, оспорва се жалбата на ищеца, както и частната му жалба. Посочено е, че няма да се сочат нови доказателства. Изложени са съображения по съществото на спора.

Съдът счита, че не следва да допуска изслушване на нова съдебнотоксикологична експертиза на настоящия етап от производството.

Такава е приета в първоинстанционното производство и ще бъде ценена в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства.

Недопускането на нова такава експертиза от първоинстанционния съд не е такова процесуално нарушение, което да налага събирането й в настоящото производство, доколкото нейното оспорване по-скоро е изразяване на несъгласие с изводите на вещото лице и липсва основание за назначаване на повторна експертиза.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането, формулирано във въззивната жалба от адв. К., като пълномощник на ищеца, за допускане и изслушване на повторна съдебнотоксикологична експертиза на настоящия етап от производството.

Адв. К. – Нямам други искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба. В същата съм изложила подробни аргументи, като ги поддържам изцяло.

По отношение на приетото съпричиняване ще обърна внимание, че съдът е написал точно това: „Приема 35% съпричиняване, защото Б. М. бил управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 0.38‰ на 100, в резултат на което шофира с превишена скорост и при намалени и неадекватни реакции“.

Т.е. точно затова сме оспорили токсикологичната експертиза. Вещото лице 5 приема, че има повлияване, заради субективното поведение на пострадалия.

Това обаче е безсмислено на фона на АТЕ, в която вещото лице казва, че пострадалият изобщо не е могъл да реагира, нямал е такава обективна възможност.

По отношение концентрацията на алкохол - 0.38 е под разрешения минимум и не може да се приема за нарушение на закона, а следователно и за съпричиняващо поведение, поведение, което законът е установил като допустимо и не е прието като нарушение. Т.е. дали има такава концентрация, дали има такова повлияване, това е едно допустимо поведение и не е квалифицирано от закона като нарушение и не може да се приеме за допринасяне.

По отношение на превишената скорост: При разпита на вещото лице в о.с.з. от 08.06.2022 г., същото на стр. 8 казва: „В отговор на вашия въпрос, дори водачът да беше реагирал в момента, в който водачката е потеглила още от отбивката, автомобилът нямаше да започне дори да спира до момента на удара“. Това е така, той смята време за реакция, за нарастване на спирачното закъснение и за започване на спиране, за което са необходими 1.6 секунди, а Опелът изминава това разстояние за 1.8 секунди, т.е. не може да спре. И категорично казва, че това не зависи от факта дали се движи със 60 км/ч, или със 120 км/ч. Т.е. от момента на възникване на опасността, дори не от момента на навлизане в лентата му за движение, а изобщо от потегляне на отбивката, на стр. 8 е обяснено, че водачът не може да направи нищо. И вероятно той е реагирал, но няма как да започне спиране. Опасността възниква в опасната му зона и той не може да направи нищо. Нито може да спре, и това не зависи от скоростта му, нито може да остави някакви спирачни следи.

Така че, да се измислят нарушения в случая, както е сторено, е недопустимо, като се имат предвид и правните последици на съпричиняването и тежестта върху последиците за справедлива компенсация на пострадалия.

Във връзка с правилното приложение на принципа за справедливост: И двата крака са счупени, единият с множество многофрагменти фактури, трудно възстановяване, три хирургични интервенции, първата от които е била изключително тежка, защото там са сложени три метални импланти. Последвало е поетапно отстраняване и 6 сваляне на определени части от същите. Т.е. три тежки фрактури, с три хирургични интервенции, с останал скъсен крак от увреждането на един 37годишен млад мъж, това са изключително тежки последици и дори заявената сума от 85 000 лв. е твърде малка, с оглед действително търпените вреди.

По отношение жалбата на ответника и имуществените вреди за МПС-то: То е снимано, описано в протокола за оглед и оценено. Има достатъчно събрани доказателства за претърпените имуществени вреди.