Акт от 26.10.2021, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 210 гр. Перник, 26.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА

СТЕФАНОВА

С участието на секретаря НАТАЛИЯ

СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 378/2021 г. по описа на Административен съд

– Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

156 – 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „***”

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, бл. 66, вх. Д, ет. 4, ап. 13, представлявано от И.Т. – управител против Ревизионен акт № Р-22001420005339-091-001/26.03.2021 г., издаден от П.Т.П.

– началник на сектор – възложител на ревизията и П.Т.П.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който са установени за внасяне данък върху добавената стойност в размер на 92 079.92 лв. за данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 21 776.43 лв., както и корпоративен данък в размер на 33 412.06 лв. за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на 4873.46 лв., потвърден с Решение

963/28.06.2021 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция

"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради необоснованост на извода за отсъствие на реално извършени доставки и услуги. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът

– изпълняващ длъжността директор на Дирекция

"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУНАП, редвно призован, не се е явил и не е изпратил представител. Докладвана е писмена молба, подадена от пълномощника юрисконсулт Б., в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отхвърли. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки от ОП – Перник е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.

144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № Р-22001420005339-020-001/04.09.2020 г., изменена със заповед с № Р-22001420005339-020-002/14.12.2020 г., издадени от П.Т.П. – началник на сектор, компетентна за това на основание чл.

112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. с т. І.11 от заповед № РД – 01 –

128/18.02.2020 г. на директора на

ТД на НАП – София, е възложено на П.Т.П.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и П.А.И. – главен инспектор по приходите за проверка на задълженията по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., със срок за приключване до 19.02.2021 г.

В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че за данъчни периоди м. 05, м. 09, м. 10, м. 11, м.

12.2016 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м.

11, м. 12.2017 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 07, м. 08.2018 г., м. 03, м. 04, м.

10, м. 11.2019 г., „***” ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки на стоки на обща стойност 100 262.40 лв. към дружества от Гърция, Германия и Италия.

Гръцките дружества са посочени само с VIN номер. Към доставките е приложена нулева ставка на облагане. Констатирано е, че ревизираното юридическо лице не разполага с документи по чл. 45 от ППЗДДС, от които да се установява прехвърлянето на собствеността на стоките и транспортирането им извън страната. Затова е прието, че декларираните сделки са облагаеми и данъкът е изискуем от доставчика съгласно чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е определен за внасяне данък върху добавената стойност в размер на 16710.42 лв.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците „***” ЕООД и „***” ЕООД.

В протокол за извършена насрещна проверка № П-22001420148365-141-001/18.01.2021 г. са обективирани констатациите, касаещи дейността на доставчика „***” ЕООД, във връзка с издадените от него фактури за доставка на услуги, с получател „***” ЕООД, както следва: № 3/29.04.2016 г., № 5/12.07.2016 г., № 6/27.07.2016 г., № 15/31.10.2016 г., № 137/27.07.2018 г., № 138/31.07.2018 г., № 139/31.07.2018 г., № 156/01.09.2018 г., № 157/07.09.2018 г., № 171/31.10.2018 г., № 244/29.06.2018 г., № 264/24.10.2019 г., № **********/26.10.2019 г., № **********/29.10.2019 г., № **********/01.12.2019 г., № **********/03.12.2019 г., № **********/05.12.2019 г., № **********/09.12.2019 г., № **********/13.12.2019 г., № **********/16.12.2019 г., № **********/18.12.2019 г., № **********/20.12.2019 г., № **********/13.02.2020, г., № **********/17.02.2020 г., № **********/20.02.2020 г., № **********/12.03.2020 г., № **********/17.03.2020 г.

На проверяваното дружество е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения, с което са изискани копия от поцесните фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, аналитични и синтетични разпечатки на сметки от група 20 и 70, 421, 302, оборотни ведомости, ведомост за заплати за периода на издаване на фактурите, доказателства за плащане и други. „***” ЕООД е представило част от процесните фактури, договори, сключени с ревизираното лице и приемо-предавателни протоколи.

В протокола е посочено, че липсват доказателства доставчикът да е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, както и че не са представени счетоводни документи, от които да се установяват разходите за осъществяване на услугите.

„***” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на

27.12.2019 г.

В протокол за насрещна проверка №

П-22001420159549-141-001/18.01.2021 г. са обективирани констатациите, касаещи дейността на доставчика „***” ЕООД, във връзка с издадените от него фактури за доставка на услуги, с получател „***” ЕООД, както следва: № 60/01.08.2018 г., № 61/03.08.2018 г., № 62/07.08.2018 г., № 63/07.08.2018 г., № 68/10.12.2018 г., № 69/11.12.2018 г., № 70/20.12.2018 г., № **********/22.01.2019 г., № **********/20.01.2019 г., № **********/17.01.2019 г., № **********/31.03.2019 г., № 71/26.08.2019 г., № 72/27.08.2019 г., № 73/31.08.2019 г., № **********/30.09.2019 г., № 20000000015/06.11.2019 г., № **********/19.11.2019 г., № **********/21.11.2019 г., № **********/23.11.2019 г., № **********/27.11.2019 г., № **********/29.11.2019 г., № **********/30.11.2019 г., № **********/25.11.2019 г.

На проверяваното дружество е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения, с което са изискани копия от поцесните фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, аналитични и синтетични разпечатки на сметки от група 20 и 70, 421, 302, оборотни ведомости, ведомост за запалти за периода на издаване на фактурите, доказателства за плащане и други. „***” ЕООД не е представило никакви документи и писмени обяснения.

Органите по приходите са констатирали, че в периода на издаване на фактурите, доставчикът не е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките.

„***” ЕООД и „***” ЕООД са свързани лица, тъй като имат общ собственик.

„***” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 08.09.2020 г.

При тези констатации ревизиращият екип е приел, че описаните по-горе фактури, с издатели „***” ЕООД и „***” ЕООД не обективират реално извършени услуги, което по аргумент от чл. 9, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по тях в общ размер на 75291.99 лв., както и на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗКПО да се увеличи размера на счетоводния финансов резултат и да се определи за внасяне корпоративен данък за 2016 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 33412.06 лв.

За установеното по време на ревизията и в срока по чл.

117, ал. 1 от ДОПК ораганите по приходите са съставили ревизионен доклад № Р-22001420005339-092-001/02.03.2021 г., който е връчен на задълженото лице по електронен път на 03.03.2021 г. В срока по чл.

117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение.

В срока по чл.

119, ал. 2 от ДОПК компетентните органи съгласно чл.

119, ал. 2 от ДОПК са издали Ревизионен акт № Р-22001420005339-091-001/26.03.2021 г. С него е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице и са определени данъчни задължения за довнасяне – данък върху добавената стойност в общ размер на 92 079.92 лв. за данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 31.03.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 21 776.43 лв., както и корпоративен данък в размер на 33 412.06 лв. за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на 4873.46 лв.

Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество на 08.04.2021 г.

В срока по чл.

152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. Към нея са представени декларация от В.В.П., в качествто му на управител на „***” ЕООД, както и аналитични регистри, фактури, издадени от „***” ЕООД, превозни билети, разходни касови ордери, договори за възлагане на услуги, договор за наем на складово помещение.

Изпълняващият длъжността директор на Дирекция

"Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, при ЦУ на НАП, компетентен за това съгласно чл.