Определение № 1820 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501010 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл.274, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. А. Д. и О. Ю. Д., двамата от ***, против определение № 458 от 18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 1338/2025 г. по описа на РС-Несебър, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят атакува постановеното определение като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че Павловият иск не е обусловен от наличието на влязло в сила решение, установяващо вземането, тъй като съдът е длъжен да провери наличието на действително вземане на кредитора и тази проверка се извършва в рамките на самото производство по чл.135 ЗЗД, като дори и да има висящо производство за установяване на вземането, това не е абсолютно основание за спиране на делото по Павловия иск. Според жалбоподателя, в настоящия случай спирането на делото би довело да неоправдано забавяне на разрешаването на спора, като не се отчита и фактът, че искът по чл.135 ЗЗД има за цел да защити кредитора от увреждащи действия на длъжника и забавянето на производството би могло да увеличи риска от невъзможност за удовлетворяване на кредитора, ако вземането бъде установено. Сочи се също, че ищецът следва да докаже всички предпоставки на Павловия иск, включително и съществуването на вземането, като разглеждането на двете дела паралелно не създава пречка за правилното решаване на спора по чл.135 ЗЗД, тъй като съдът може самостоятелно да прецени наличието на вземането. По тези съображения, 1 жалбоподателят счита, че съществуването на вземането не е преюдициален въпрос, изискващ спиране на делото и не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, подаден чрез пълномощника адв.Макавеева, в който жалбата е оспорена като неоснователна, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, въззивния съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 1338/2025 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на „Юробанк България“ АД, с която е предявен иск по чл.135 ЗЗД против Д. А. Д. и О. Ю. Д., за обявяване за недействителна по отношение на „Юробанк България“ АД извършената разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Несебър на 01.04.2025г. с вх.рег.№ 2986/01.04.2025г. и № от дв. вх. рег.2967, по силата на който Д. А. Д. е прехвърлил на О. Ю. Д. своята ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***. В исковата молба са изложени подробни фактически твърдения и доводи за наличие на предпоставките по чл.135 ЗЗД.

С исковата молба е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС. Посочено е, че при същата фактическа обстановка по делото пред СГС са предявени искове по чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – по чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника Д. А. Д. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 2 245 400 лева – стойността на причинените на банката вреди от неправомерно получени и изтеглени суми, както и сумата от 84 163.21 лева – законна лихва за забава върху главницата за посочения период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Представена е входираната искова молба, по която е образувано гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС.

В срока за отговор ответниците Д. Д. и О. Д. са оспорили исковата молба с твърдения за липса на съществуващо ликвидно и изискуемо вземане на ищеца, както и липса на увреждащи действия, за което са изложени подробни съображения.

С обжалваното определение № 458/18.04.2026 г. районният съд е приел, че е 2 налице връзка на преюдициалност между гр.д.№ 7953/2025 г. на СГС и гр.д.№ 1338/2025 г. на РС-Несебър, тъй като наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т.е. установяване наличието на действително вземане, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД. Прието е, че признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск, поради което между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск. По тези съображения, съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по гр.д.№ 1338/2025 г. на РС-Несебър до приключване на гр.д.№ 7953/2025 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на районния съд за наличие на предпоставките за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно.

Съгласно нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, производството се спира, когато в същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Въпросът за наличието на предпоставките на посочената разпоредба е разрешен със задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В ТР № 8/07.05.2014 г по тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. А в мотивите към т.1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Относно Павловия иск със задължителни за съдилищата разяснения в т.2 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка 3 на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Прието е, че наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, т.е. установяване наличието на действително вземане, е от значение за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск, от което произтича и връзката на преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, пораждаща основание за спиране на производството по Павловия иск.

С оглед горните разрешения, въззивният съд намира, че в конкретния случай е налице основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС и гр.д.№ 1338/2025 г. по описа на РС-Несебър, съществува обусловеност и връзка между тях, която пряко касае основателността на иска по настоящото обусловено дело и изключва различие в преценките на съда по двете дела. При наличие на преюдициалност съдът е длъжен да спре обусловеното производство, защото в противен случай постановява недопустимо решение, което в последствие по инстанционния контрол подлежи на обезсилване (т.1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, вземането на ищеца и качеството му на кредитор е обосновано с неправомерно извършени от ответника нареждания за банкови преводи от сметката му в ищцовата банка, липсата на реално постъпили плащания по авторизационните операции и с деликтното му поведение, свързано с умишлено възползване от особеностите на банковия софтуер, съставяне и ползване на неистински документи, което е довело до обогатяването му без основание и до увреждане на Банката. Безспорно е, че при идентична с настоящата фактическа обстановка ищецът е предявил против Д. иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на причинените от поведението на ответника вреди на Банката, евентуално иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата, с която същият неоснователно се е обогатил, т.е. за установяване на вземането на Банката, за което е образувано гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС. Поради това и тъй като ищцовото вземане е изрично оспорено от ответника и за установяването му е образувано отделно производство, БОС намира, че съществува обусловеност и връзка между двете дела, която пряко касае основателността на иска по настоящото дело и изключва различие в преценките на съда по двете дела. В този смисъл, настоящият иск по чл.135 ЗЗД е обусловен от изхода на спора пред СГС за вземането на ищеца и и ангажиране отговорността на ответника Д., доколкото този спор съставлява основание за наличие качеството на кредитор на ищеца. Ето защо и с оглед задължителните постановки на цитираните по-горе тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и 4 първоинстанционното производство правилно е спряно до приключването на гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 458 от 18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 1338/2025 г. по описа на РС-Несебър, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 7953/2025 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5