Определение № 4897 от 28.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4897 гр. София, 28.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002104085 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 93 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 407/2023 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено Решение № 681/09.06.2023 г. по гр.д. 837/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С последното „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД /УМБАЛ Бургас АД/ е осъдена да заплати на И. Я. Д. ЕГН- [ЕГН] от [населено място], сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно поставена диагноза и нарушаване на правото на информирано съгласие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 938,76 лв - представляваща имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 11.03.2020 г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 60 000 лв. Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.

Касационни жалби против това решение са подали и двете страни:

Ищцата обжалва решението в частта, в която иска е отхвърлен за обезщетението за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 50 000 лв. до претендирания размер 60 000 лв. Прави оплакване, че присъденото обезщетение не е съобразено с изключително тежките и многобройни телесни и психически увреждания, причинени от ответната болница, както и времето през което ги е търпяла и ще продължава да търпи, 1 затрудненията, които са предизвикали те, както и необратимостта на част от предизвиканите увреждания.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Първото основание се твърди по следните два въпроса: 1.Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т.ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия?

2.Кой е моментът, спрямо който се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди? Второто основание се твърди по въпроса: 3.Какви са критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилага разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в случаите на вреди, изразяващи се в тотална загуба на цялата репродуктивна система на жената – матка, маточни тръби и аднекси (яйчници)? Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответната болница обжалва изцяло решението в частта, с която исковете са уважени.

Твърди, че деликта е изцяло недоказан, защото при постъпване на ищцата по спешност й е поставена по-тежка диагноза от тази, с която е постъпила и която се оказала правилна след проведените изследвания.

Не било съобразено, че ищцата е постъпила по спешност, без медицинска документация, не е посещавала женска консултация по време на бремеността. Изводите на в.л. С. били необосновани, защото не почивали на конкретно нормативно задължение, а КСМЕ няма заключение за немарливо изпълнение на лекарската професия или допусната лекарска грешка от лекари, работещи при ответната болница. Въпреки, че експертизата била оспорена във въззивната жалба, въззивният съд не назначил нова експертиза за проверка на изводите.

Вещите лица не съобразили съществуващите правила за добра медицинска практика, приложими в ЕС и САЩ и препоръчани у нас, и в Англия. Те, а и съда не посочили кое нормативно изискване е нарушено, а това е съществено процесуално нарушение.

Оплакване е направено и за избирателно ценени доказателства. Въззивният съд не обсъдил и не приложил чл. 4, §3 и чл. 19, §1 ДЕС, на които болницата се позовала, Решение на КС № 5 от 14.06.2022г. и решенията на ЕСПЧОС, които касатора посочил. Твърди, че е нарушено правото на справедлив процес, защото е отказано служебно събиране на доказателства за осъждане на ищцата за кражба, което е относимо при преценката на заключението за психичното й състояние и на свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди. Касаторът счита, че здравословното състояние на ищцата е основание за съпричиняване, като не било отчетено и поведението й – отказ от линейка за безопасен превоз, отказ от лечение в ответната болница, бягство след спешен прием, неявяване на планирано лечение. Оспорва се наличие на причинна връзка между това, че болницата не е проследила бремеността на ищцата между първото и второто й постъпване, а не е съобразено, че тя не се е явявала.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

2

1.Действията на медицинския екип на УМБАЛ Бургас, извършващ израждането чрез цезарово сечение /ЦС/, представляват ли такива на необходимост и неотложност по запазване живота и здравето както на родилката, така и на новороденото, при условията на крайна необходимост с оглед на установената едва в момента на раждането диагноза „плацента акрета“, станала причина за последващи усложнения, довели до отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите, ятрогенно засягане на пикочен мехур, везиковагинална фистула и др. на родилката, при условие, че според медицинската наука, в т.ч. и според заключенията на вещите лица по делото, диагнозата „плацента акрета“ се поставя едва след раждането на плода, и след като е така, следваше ли съдът да отчете причините и отговорното за това състояние на лицето – пета по ред бременност, предхождана от две раждания с цезарово сечение и два аборта, довели до множество сраствания между предната коремна стена и матката, силно изтънена предна маточна стена, обширни хематоми двустранно и врастната плацента, от които се губи нормалния анатомичен план при извършване на операцията и убеждавайки се, че за това състояние е отговорна само ищцата, която знаейки за риска от последваща бременност е поела риска да забременее с трето дете и по време на бременността да не посещава женска консултация, да отхвърли исковата претенция или приемайки, че по същите причини е налице съпричиняване, да възложи съответната част от обезщетението на ищцата?

2.Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция? 3.Допуснато ли е процесуално нарушение от страна на съда, ако възприеме безкритично медицинско заключение, в което не се съдържа категоричен извод за действителната причина за настъпилото увреждане, а вещото лице е възприело определени факти за вероятни, поради липса на безспорни доказателства за тяхното настъпване?

4.Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност – следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики и неположена дължима грижа?

5.Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертните заключения във връзка с останалите доказателства? По първи въпрос се твърди противоречие със следната практика на ВКС и ВС: ППВС № 7 от 1959 г., ППВС4 от 1975 г., решение № 3281 от 21.12.1979 г. по гр. дело № 910/79 г. на ВС, І г.о., решение № 387 от 24.06.1987 г. по гр. дело № 228/87 г. на ВС, ІV г.о., решение № 266 от 28.01.1969 г. по гр. дело № 2271/68 г. на ВС, І г.о., определение № 4022 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 2035/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. По втори въпрос се сочи противоречие с решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. дело № 3944/2019 г. на ІV г.о. По трети въпрос се сочи противоречие с решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4347/2016 г. на ІV г.о. По четвърти въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр.

3 дело № 2956/2016 г. на ІV г.о. и решение № 50020 от 15.02.2023 г. по гр. дело № 2340/2022 г. на ІV г.о. По пети въпрос се сочи противоречие с решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр. дело № 756/2010 г. на І г.о.

Във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са цитирани разрешенията, дадени в решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 5165/2016 г. на ІV г.о. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 се свързва с нарушение на правото на справедлив процес, равнопоставеност на страните, ефективна защита и недопускане на господстващо положение на страна в процеса във връзка с възражението за съпричиняване.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна и допускането до касационно оплакване.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

На 07.04.2019 г. ищцата И. Я. Д. /В./ е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с едноплодна бременност и единични маточни контракции, транспортирана от ФСМП Поморие с Фиш за спешна медицинска помощ с работна диагноза „Placenta praevia“ и с вписана в Направление за хоспитализация приемна диагноза „Лъжливо раждане преди 37 гестационна седмица“. При хоспитализирането по спешност в Родилно отделение в ответната болница, в История на бременността и раждането (ИБР) е поставена предварителна диагноза „Grav.Ml VII. Partus praematurus imminens postresectio Caesarea“.

Отразено е, че настоящата бременност е пета по ред, родени 2 живи деца с ЦС, като последното – пред 2016 г. ш два аборти по желание. В ИБР е отразено, че на ищцата са проведени лабораторно-клинични изследвания, гинекологично изследване на таз, както и медикаментозно лечение с антибиотик, глюкозен серум и кормагнезин.

При извършеното ултразвуково изследване на ищцата е констатиран един жив плод в главично предлежание, 27-28 гест. седмица, плацента-предна стена 0-1ст. зрелост, LA в норма, не е диагностицирана с „placenta praevia“. Ищцата е подписала декларация за съгласие. Изписана е с подобрение на 15.04.2019 г. с окончателна диагноза „Гравидитас м.л.

VII. партус прематурус имминенс пост Ресекцио Цезареа“. Дадени са предписания за два контролни прегледа в рамките на един месец, за каквито няма данни ищцата да се е явила.

На 28.05.2019 г. ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с контракции и кървене от гениталиите. В ИБР № 1286/796 е вписана предварителна диагноза „placenta praevia postresectio Caesarea“. От Предоперативната експертиза (л.444) се установява, че първоначално е взето решение за прекъсване на бременността по витални индикации от страна на майката и плода. Отразено е, че интервенцията се извършва по спешност, при нисък оперативен риск. В ИБР № 1286/796 (л.445-450) и в Оперативен протокол (л.19) е отразено, че на 28.05.2019 г. в 8,15 ч. е извършено ЦС; в 8,20 ч. е родено живо дете от мъжки пол с тегло 2300 грама и ръст 48 см. Посочено е, че по време на ЦС при родилката са установени обширни сраствания между предна коремна стена и матката, повече в ляво, силно изтънена маточна стена, след екстракцията на плода поради обилното кървене от 4 плацентното място и обширни хематоми в плока лата, е взето решение за извършване на цезарова хистерактомия по витални индикации на майката с отстраняване и на аднекси /яйчниците/.

След операцията по премахване на матката и яйчниците, наложила се в хода на раждането и проведена от екип с оператори доктор Д. и доктор И. и асистенти доктор В., доктор Г. съгласно оперативен протокол № 194 от 28.05.2019 г., при отваряне на корема поради руптурирал /разкъсан/ пикочен мехур в операцията се е включил уролог (д-р-М.), който е извършил възстановяване на пикочния мехур и поставяне на цистома и уретрален катетър, съгласно оперативен протокол № 690 от 28.05.2019 г.