Определение № 18262 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18262 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507851 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 215734/03.07.2026 г., подадена от Т. М. И., чрез процесуалния й представител адв. П. М., против Определение № 22609/19.06.2026 г., постановено по гр.д. № 5720/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, с което е върната исковата молба в частта по предявените от ищеца Т. М. И. срещу М.А.Д. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 04.08.2017 г., оставено от А.Л.И., починал на 06.08.2003 г., сключен между Е.А.Л. и М.А.Д..

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката поддържа, че за нея е налице правен интерес от предявения иск, доколкото е ответник по друго висящо производство пред Районен съд Пирдоп (гр.д. № 907/2024 г.), по което ответницата М.Д. е предявила иск по чл. 33 от ЗС.

Твърди се, че евентуалното прогласяване на нищожността на договора за продажба на наследство би било от значение за правното положение на приобретателя по извършена от нея последваща сделка.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба подадена от Е.А.Л., Т. М. И. и Г.Е.Л. срещу М.А.Д., с която са предявени искове за прогласяване на нищожността на договор за продажба на наследство от 04.08.2017 г. оставено от А.Л.И., починал на 06.08.2003 г., сключен между Е.А.Л. и М.А.Д..

С разпореждане от 10.07.2025 г. СРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да обосноват интереса от предявяване на исковете за ищцата Т. М. И., която нито е страна по договора, нито се твърди да е собственик на имот, включен в наследството на А.Л.И.. Съобщението за дадените указания е надлежно връчено на ищците на 21.03.2026 г.

В изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности е депозирана писмена молба с вх. № 145871/08.05.2026 г., с която ищцата Т. И. обосновава 1 правния си интерес от предявяването на иска с твърдения, че същата е законен наследник на А.Л.И. и съсобственик на включените в наследствената маса недвижими имоти. Правният интерес се обосновава и с обстоятелството, че ищцата е ответник по гр.д. № 907/2024 г. по описа на ОС - гр. Пирдоп, в рамките на което от ответника в настоящото производство М.Д. е предявен иск с правно основание чл. 33 ЗС за изкупуване на идеална част от недвижим имот, който ищцата Т. И. е прехвърлила на ищеца Г.Е.Л. и същият е част от наследствената маса, останала от А.И.. Твърди се същевременно, че ищцата Т. И. продължава да упражнява фактическа власт върху прехвърления имот, находящ се в гр. Пирдоп.

При тези данни с обжалваното определение СРС е приел, че за ищцата Т. И. не съществува правен интерес от предявяването на иска за нищожност, върнал исковата молба в тази й част и е прекратил производството по делото спрямо нея като процесуално недопустимо. В мотивите съдът е изложил съображения, че същата е трето за атакуваната сделка лице и решенията по същата не рефлектират върху нейната правна сфера.

Обосновано е, че качеството на наследник и съсобственик, висящото срещу нея производство (по иск по чл. 33 от ЗС), както и обстоятелството, че реално обитава имота, не създават за нея самостоятелен правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 130 ГПК съдът следи служебно за допустимостта на предявения иск.

Преценката за допустимост се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. При липса на правен интерес от предявения иск производството е процесуално недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната. Когато твърденията, относими към наличието на правен интерес, са непълни или неясни, съдът следва да даде указания за отстраняване на нередовностите по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай с цитираното разпореждане № 10.07.2025 г. първоинстанционният съд е дал именно такива указания, насочени към прецизиране на предявения установителен иск. Законосъобразно дадените от съда указания по чл.129, ал.2 ГПК, целящи обосноваване правния интерес от търсената искова защита на Т. И., обаче са останали неизпълнени, вкл. с подадената на 08.05.2026 г. уточнителна молба.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск е наличието на правен интерес. При установителните искове за нищожност на договори, предявени от лице, което не е страна по сделката, правният интерес се преценява единствено с оглед наведените в исковата молба твърдения. Такъв е налице само тогава, когато според изложените от ищеца факти атакуваният договор непосредствено засяга или смущава негови субективни права или правни интереси, а евентуалното му отстраняване би довело до пряко възстановяване или признаване на права в неговата собствена правна сфера.

Както правилно е приел СРС, от самите твърдения в исковата молба и уточнителната молба към нея ищцата Т. И. не извежда факти, които да обосноват наличието на правен интерес от предявяването на иска за нищожност. В исковата си молба ищцата не претендира да притежава право на собственост или друго вещно право върху съответните идеални части, предмет на договора за продажба на наследство от 04.08.2017 г., нито пък излага твърдения за възможност да придобие такива при евентуално отпадане на правата на прехвърлителя по сделката. Твърдяното от нея обстоятелство, че е наследник на А.И. и съсобственик в останалото наследство, не поражда правен интерес, тъй като нейните собствени идеални части не са предмет на атакувания договор. Не може да се приеме, че правен интерес произтича и от обстоятелството, че ищецът е страна като ответник по висящо производство пред Районен съд Пирдоп за изкупуване на продадена идеална част от наследствен имот. В този случай ищецът е прехвърлител по процесния договор, поради което евентуалното решение по иска за изкупуване би имало правно значение единствено за отношенията между приобретателя и останалите заинтересовани лица, но не би засегнало правата и задълженията на прехвърлителя по договора. Субективните опасения на 2 жалбоподателката относно ползването на имота или евентуални бъдещи действия на нейната дъщеря не представляват правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелството, че жалбоподателката продължава да обитава имота, също не обосновава наличие на правен интерес от предявения установителен иск.

При тези съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 22609/19.06.2026 г., постановено по гр.д. № 5720/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3