Решение № 36 от 16.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** срещу Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на Ц. Т.

Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 13 от 01.11.2021г. на изпълнителния директор на „Девня Цимент“ АД, ЕИК ****, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – поради системно нарушение на трудовата дисциплина за допуснати нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е отменена заповедта като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц. Т.

Г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър административни дейности и сигурност” в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“ при ответника и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Девня Цимент“ АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Ц. Т. Г. сумата от 1247.20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата e основана на оплаквания за неправилност на решението, материална незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и необоснованост. Изложените доводи са за едностранчива преценка на доказателствата по делото, игнориране на част от тях и нарушаване на 1 правилата на формалната логика. От доказателствата по делото е установено, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца с допуснати три нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта, както следва: на 16.09.2021г. в 8:21 часа ищецът в нарушение на Процедурата за контрол на достъпа на дружеството навлязъл в оперативните зони на територията на „Девня Цимент“ АД с личния си лек автомобил с рег.

№ ****, без пропуск и без изискуемото оборудване за висока видимост, с превишена скорост над максимално допустимата от 20км/ч. Нарушението е признато в дадените от служителя писмени обяснения, както и от показанията на свидетеля Т. П.. С това ищецът допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика /т. 4 и т. 23/ неизпълнение и неосъществяване на контрол по прилагане на Процедурата за контрол на достъпа, неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред и е злоупотребил със служебно ръководно положение, както е създал опасност за живота и здравето на всички лица, намиращи се на територията на предприятието. Тежестта само на това нарушение е достатъчна да обоснове налагане на най-тежкото наказание. От писмените и гласни доказателства на следващо място по делото е установено извършването и на второто нарушение на трудовата дисциплина – в качеството си на ръководител на Охранителната дейност в дружеството на 01.09.2021г. ищецът в изпратена до прекия му ръководител М. А. справка описал състоянието на всички действащи камери на територията на „Девня Цимент“ АД като работещи, без да извърши дължимата проверка на изправността им и да сигнализира за технически проблем и запрашаване на системата за видеонаблюдение от 07.08.2021г. до датата на дадената справка. Ищецът вследствие неосъществяване на контролните си функции /т. 5 от длъжностна характеристика/ е предоставил дължимата от него ежемесечна справка с невярно, некоректно и непроверено съдържание при нефункциониращи през този период 7 камери за видеонаблюдение. Установено е също и третото допуснато нарушение на трудовата дисциплина – в периода от 01.-23.09.2021г. вследствие неизпълнение на задължението на ищеца да упражнява контрол и организира незабавно отстраняване на възникнали технически проблеми по СОТ, 7 броя камери за видеонаблюдение на територията на завода не са могли да обезпечат видеонаблюдението поради технически проблем и замърсеност, с което застрашил степента на сигурност в предприятието, както и осуетил установяване на обстоятелства по дисциплинарното нарушение извършено от него на 16.09.2021г., което е било в ход на разследване към този момент. С последното Ц. Г. нарушил основно свое задължение, предвидено в т. 23 от длъжностната му характеристика – неизпълнение на задълженията с нужното старание и неспазване на вътрешните правила и процедури, установени в дружеството. Така извършените нарушения на трудовата дисциплина са залегнали и в текста на оспорената заповед. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, което е индивидуализирано в достатъчна степен. Изводът на ДРС за немотивираност на заповедта е в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди също, че искът за обезщетение за оставане без работа е недоказан по основание и неправилно е уважен. С оглед всичко изложено моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за законност на наложеното уволнение.

2

Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемия Ц. Т. Г..

Въззивна жалба е депозирана от Ц. Т. Г. срещу Решение № 151 от 04.10.2022г. постановено по същото дело, имащо характер на определение, с което на основание чл.

248, ал. 1 от ГПК е изменено основното решение от 19.07.2022г. в частта относно присъдените разноски на въззивника под формата на платено възнаграждение на адвокат, които след изменението са намалени от 1500 лв. на 770.83 лв., а на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съразмерно с прекратената част на осъдителната претенция за обезщетение Ц. Т. Г. е осъден да заплати на „Девня Цимент“ АД сумата от 984.65 лв. под формата на платено адвокатско възнаграждение.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, обосновани с доводи, че предмет на делото са били три обективно съединени иска, които са уважени. В последно съдебно заседание със съгласие на ответника е предприето и допуснато изменение на иска за обезщетение посредством намаляване на претендираната сума, като делото частично е прекратено по оттеглената част от иска. Това не означава, че за оттеглената част ищецът следва да дължи пропорционална част от направените от ответника съдебни разноски, след като изменението на иска е допуснато с негово съгласие. От друга страна в решението няма постановен отхвърлителен диспозитив, за да се намалят разноските на ищеца, които следва да се присъдят в пълен размер. Отправил искане за ревизиране на обжалвания акт в изложения смисъл.

В отговор на жалбата „Девня Цимент“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност на произнасянето с аргумент, че когато прекратяването на производството в хипотеза на чл. 78, ал. 4 от ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултата на изменение чрез намаляване на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото. В този смисъл отправя искане обжалваното определение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от Ц. Т. Г. срещу „Девня Цимент“ АД, гр. Варна, ЕИК **** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 13/01.11.2021г. за незаконно и отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър административни дейности и сигурност“ в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция 3

Човешки ресурси“; както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1247.20 лева, след допуснато изменение в размера на иска посредством намаляване на същия в хода на п.с.з. на 19.07.2022г., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за времето от 01.11.2021г. до 14.11.2021г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът работил в ответното дружество на длъжност „Мениджър административни дейности и сигурност“ в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“, с място на работа в гр. Д. до 01.11.2021г., когато му е връчена Заповед № 13/01.11.2021г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 8 от КТ, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД. В заповедта са описани три нарушения на трудовата дисциплина, извършени съответно на 17.09.2021г., на 01.09.2021г. и на 23.09.2021г. Счита заповедта за издадена в противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността й. Оспорил да е извършил сочените нарушения на трудовата дисциплина. Признал, че действително на 16.09.2021г. около 8:00 часа влязъл на територията на завода с личния си автомобил с оглед преместване на личните му вещи от офиса в административната сграда в нов офис на територията на завода. Не се е движил с превишена скорост, тъй като това е технически невъзможно с оглед краткото разстояние и движението на друг автомобил след него, управляван от работник на дружеството със същата скорост като неговата. При напускане територията на завода личният му автомобил бил оборудван за висока видимост – светлоотразителни ленти в задната част на автомобила и сигнални лампи тип „М.к“, който факт бил отчетен от длъжностните лица на охранителната фирма, контролиращи достъпа до територията на завода. Оспорил да е извършил нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта – представяне на ежемесечни справки за м. 08.2021г. и за м. 09.2021г. до прекия си ръководител, с невярна информация за състоянието на всички действащи камери на територията на „Девня Цимент“ АД.

Задължение на „СОТ“ ЕООД, като охранителна фирма е да осигури непрекъснато видеонаблюдение, чрез повече от 100 камери, разположени на различни места на територията на завода. За осъществяваното наблюдение, изправността на камерите, за установените нарушения на длъжностните лица на охранителната фирма са длъжни своевременно да уведомят ръководството на „Девня Цимент“ АД. В случай на неизправност, ръководството на завода уведомява сервизната фирма „Рейтекс“ ЕООД, която отстранява незабавно неизправността. В случая, отговорното длъжностно лице от охранителната фирма ежемесечно му предоставя справка за изправността на камерите, в която е отразено техническото им състояние. Въз основа на тази справка и направените от него самия проверки, ищецът предоставя отчет на прекия си ръководител за състоянието на камерите и 4 видеонаблюдението през изминалия месец. От представените от охранителната фирма отчети за м. 08 и м. 09.2021г. не са установени повреди или неработещи камери на територията на завода, поради което същата информация е предоставил на прекия си ръководител. Ето защо не е извършил нарушенията по т. 2 и т. 3 от заповедта, тъй като от получената справка и извършените проверки през тези месеци не са били установени проблеми в работата на камерите, както и посегателства върху имуществото на дружеството. Наред с това оспорил законосъобразността на заповедта с довод за неудовлетворяване на изискванията на чл. 195 от КТ – оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, като липсва посочване кога и при какви обстоятелства са извършени нарушенията; с какви действия или бездействия е осъществен състава на дисциплинарното нарушение; в текста й липсва конкретизация с всяко от трите нарушения на трудовата дисциплина коя разпоредба на КТ е нарушена. От друга страна се е позовал на неспазване на разпоредбата на чл. 189 от КТ и несъобразяване на критериите относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението му.