Определение № 2595 от 16.10.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2595 гр. Б**, 16.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б**, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА С. СЕВЕВА в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Частно наказателно дело № 20262120203771 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по искане на Районна прокуратура – Б** за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия по ДП № 789/2025 г. по описа на 04 РУ - Б** – Д. Т. Т., ЕГН **********, срещу който е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Б** поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Подчертава, че са налице всички предпоставки, които единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража” би се явила адекватна и би обслужила целите предвидени в закона.

Защитникът на обвиняемия адв. П. М. от БАК счита, че не са налице законовите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, като посочва, че няма опасност от укриване или извършване на престъпление.

Обвиняемият Д. Т. се присъединява към казаното от неговия защитник и също моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение.

Съдът, като разгледа така постъпилото искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по делото, и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебно производство № 789/2025 г. по описа на 04 РУ - Б** е образувано на 14.10.2026 г., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. от НК. В хода на разследването са извършени множество процесуалноследствени действия, като с постановление от 1** г. разследващият орган е привлякъл Д. Т. като обвиняем за това, че 14.10.2026 г., в семейно жилище в гр. Б**, с две деяния, при условията на продължавано престъпление, причинил на баща си лека телесна повреда - рани 1 и кръвонасядания по тялото и главата, с ритници и юмруци, с нож, в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. от НК, както и му се заканил с убийство в условията на домашно насилие - чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК, вр. ал. 1 от НК; на 14.10.2026 г., в семейно жилище в гр. Б**, причинил на майка си лека телесна повреда - удар с шамар по лицето, в условията на домашно насилие престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

С постановление на БРП от 1** г., обвиняемият е задържан за срок до 72 часа с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящото искане.

На първо място следва да се посочи, че за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е самоцел. Същата се взима при строго определени предпоставки и преследва целите, визирани в чл. 57 от НПК.

Първата предпоставка за взимане на МНО „задържане под стража“ е престъплението, за което е привлечен обвиняемият да се наказва с лишаване от свобода или с друго по тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В конкретния случай обвиняемият е привлечен за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК, вр. ал. 1 от НК, за които в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание лишаване от свобода, поради което и първата изискуема предпоставка за взимане на МНО „Задържане под стража” е налице.

Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, е наличието на „обосновано предположение”, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Към този етап на наказателното производство, законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин, а само да е налице обоснована вероятност за авторството, която да се установява от съвкупната преценка на доказателствения материал.

В конкретния случай съдът счита, че и тази предпоставка е налице, като към настоящия момент интензитетът на обоснованото подозрение съответства на ранния процесуален етап от разследването. Видно от съвкупния анализ на доказателствените материали, а именно показанията на свидетелите и писмените доказателства, съдът стига до извода, че към настоящия момент и за нуждите на настоящото производство, обоснованото предположение е налично.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни, а именно - реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност, т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се обоснове взимането на МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

В конкретния случай обвиняемият няма опасност да се укрие, доколкото има трайно установен адрес на пребиване на територията на гр. Б**, а и по делото няма данни същият да е правил опит за укриване.

2

Независимо от горното, в случая е налице реална опасност обвиняемият, ако не бъде задържан под стража, да извърши престъпление. Следва да се вземе предвид характера и тежестта на деянията, в които е обвинен, които обстоятелства характеризират евентуалния извършител на подобни деяния като личност със завишена степен на обществена опасност.

Отделно от това обвиняемият не е трудово и образователно ангажиран, като тази реална опасност може да се изведе и от наличните по делото данни, че назад във времето са възниквали семейни скандали с родителите му и физическото посегателство, по думите на баща му, не е за първи път. Действително обвиняемият е с чисто съдебно минало, но като се вземат предвид описаните три деяния в предварителното обвинение, трайно проявената агресия спрямо двамата родители, съчетано и с твърдения за отправена закана за убийство, това, че живее с тях в едно домакинство и упражнява системен тормоз над тях, който продължава и до настоящия момент, всичко това характеризира личността на дееца и деянието като такива със завишена степен на обществена опасност. По отношение на чистото съдебно минало на обвиняемия, само по себе си, то не може да се отрази съществено върху изложените по-горе изводи за изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, респ. не е съществен довод, ползващ защитната теза, че не е налице реална опасност същият да извърши престъпление.

Характеристиката на обвиняемия несъмнено сочи на реална опасност същият да извърши престъпление, ако е с друга мярка, различна от „задържане под стража”.

Изложените съображения мотивират БРС да приеме, че искането на прокурора е основателно, поради което спрямо обвиняемият следва да бъде взета най-тежката МНО, а именно "задържане под стража".

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА спрямо Д. Т. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 789/2026 г. по описа на 04 РУ - Б**, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 64, ал. 5 НПК.

УКАЗВА обвиняемия да бъде приведен в Ареста към Затвора в гр. Б**.

УКАЗВА заверен препис от определението да се изпрати на началника на Ареста към Затвора в гр. Б** и на органа на досъдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 64, ал. 6 НПК, може да бъде обжалвано или протестирано с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд - Б** в 3-дневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от Окръжен съд Б** на 23.10.2026 г. от 14.00 часа, за които дата и час страните са редовно уведомени.

Съдия при Районен съд – Б**: _______________________

3