Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14026 от 30.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15540/2025
Вид
Определение № 14026
Подписан
30.10.2025
Състав
Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1 · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14026 гр. Пловдив, 30.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330115540 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 119, ал. 3 от ГПК.

Подадената от „Л...........“ АД искова молба срещу А.... по в......... с предмет вреди от незаконосъобразни действия на с........ е изпратена с определение № ........... Този състав изцяло се солидаризира с извода на а......, че спорът следва да се разглежда по общия ред, а не по реда на АПК.

Този състав обаче намира, че спорът, с който е сезиран, не му е местно подсъден по следните съображения:

Предмет на делото е твърдяно вземане на ищеца за вреди от незаконосъобразен отказ на с........... Макар с..........да осъществява дейността си по.... под шапката на Аг............. съставляваща администрация на м....... дейността по в........... не съставлява административна дейност, а е с характера на охранително производство. Актовете на с..........по вписванията не са административни актове и не попадат в приложното поле на нито една от разпоредбите на чл. 1-2в от ЗОДОВ.

Ето защо, редът по ЗОДОВ е неприложим за търсене на отговорност за твърдяното вредоносно поведение. Приложим е общият ред по ГПК. В този смисъл е константната практика на петчленните състави на ВКС и ВАС, обективирана напр. в определение № 42 от 15.11.2022 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 46/2022 г., 5-членен с-в, където е прието следното:

„Настоящият съдебен състав счита, че в случая редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили от актове и действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му е общият исков ред. Исковете за обезщетение са срещу възложителят на работата и са такива по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Устройственият правилник на Агенцията по вписванията характеризира агенцията като администрация към министъра на правосъдието и службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина предвиден в правилника. Съдебният контрол се извършва от окръжен съд. Така характеризирани актовете по вписване са извън хипотезите, уредени в разпоредбите на нормите на ЗОДОВ. В чл. 1 от ЗОДОВ се предвижда държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица при по 1 повод изпълнение на административна дейност и макар Агенцията по вписванията да е администрация към министъра на правосъдието нейните актове не отговарят на характеристиката в чл. 21 АПК на индивидуални административните актове. Според това определение не всички актове на администрацията са административни актове, и в случая ЗОДОВ е неприложим.“ Имплицитно в същия смисъл са и произнасянията на Гражданската колегия на ВКС в определение № 757 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3211/2023 г., I г. о., ГК, определение № 60339 от 4.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3027/2021 г., III г. о., ГК, и др.

Предвид изложеното, неприложима е специалната разпоредба на чл. 7 от ЗОДОВ, уреждаща местната подсъдност. Следва да намери приложение чл. 108, ал. 2 от ГПК, съгласно която искове срещу държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението. В случая това е ........., а не .......... В правомощията на местнокомпетентния съд е да определи налице ли са всички предпоставки за допустимост на иска, след приемането му за разглеждане.

С оглед служебното си правомощие да повдига въпроса за подсъдността в хипотезата на чл. 108, ал. 2 от ГПК, РС – гр. Пловдив намира, че следва да прекрати делото пред себе си и да го изпрати ..........

Така мотивиран и на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15540 по описа за 2025 г. на Районен съд – гр. Пловдив.

ИЗПРАЩА делото по ..........

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, чрез връчване на препис от същото.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на РС – гр. Перник.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

2