Решение № 17717 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17717 гр. С, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110149170 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от К. В. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „К.“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 10, срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № *******/15.03.2024 г., Анекс от 13.04.2024 г. и Анекс от 14.05.2024 г. – поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави; по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 40,43 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 14.04.2024 г.;

198,06 лв. – такса „бързо разглеждане“; 414,42 лв. – такса „удължаване на кредит“ по анекс от 13.04.2024 г. и анекс от 14.05.2024 г., ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на процесния договор получил сумата от 1200 лв. с лихва за срока на кредита от 40,43 лв. и такса за бързо разглеждане на кредита от 198,06 лв. с краен падеж на 14.04.2024 г., както и сумите от 259,20 лв. и 155,22 лв. за удължаване срока на договора със съответни анекси. На 23.05.2024 г. заплатила процесните суми. Излага съображения, че в случая се касае за потребителски спор, към който се прилагат правилата на ЗПК. Оспорва, че таксата за бързо разглеждане очевидно заобикаля закона, защото в общите условия не се предвижда обикновена заявка за отпускане на кредит, като таксата е около 20 % от отпуснатия заем, което нарушава еквивалентността между таксата и извършената услуга от кредитора. Сочи, че клаузата относно тази такса е неравноправна като неиндивидуално уговорена, противоречи на чл. 10а ЗПК, поради което се дължи връщането й като платена при начална липса на основание. Твърди, че таксата за удължаване срока на договора заобикаля закона, тъй като длъжникът заплаща сума за право, което притежава, във връзка с промяна на договора, каквато представлява неговото удължаване, постигнато между страните по спора. Размерите на ГПР и ГЛП били неправилно посочени, с което 1 се нарушават добрите нрави и цитирани разпоредби от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК „В.БГ“ ЕООД оспорва основателността на исковете по подробно изложени съображения.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по иска по чл. 26 ЗЗД - сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание; по исковете по чл. 55 ЗЗД - извършено плащане на процесните суми в полза на ответника на основание съответни процесни клаузи.

В тежест на ответника е да докаже: по иска по чл. 26 ЗЗД - процесните договори съдържат валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения; по иска по чл. 55 ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличие на заемно правоотношение между страните по силата на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, както и че ищецът изплатил на ответника сумите в съответни размери, посочени в исковата молба.

Освен безспорния си характер, условията по сключения между страните договор за кредит и анексите към него, се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – договор за кредит № *******/15.03.2024 г., анекс за удължаване на срока от 13.04.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г. и анекс за удължаване на срока от 14.05.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г.

Видно от приложения по делото договор за кредит № *******/15.03.2024 г. ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 1200 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 30 дни, с краен падеж 14.04.2024 г., ведно с договорна лихва в размер на 40,43 лв., при лихвен процент за срока на договора 40,99 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,70 %, такса за бързо разглеждане в размер на 198,06 лв. и обща дължима сума по договора в размер на 1438,49 лв. Посочено е, че посоченият в договора ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задълженияи таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Видно от приложения по делото анекс за удължаване на срока от 13.04.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г., страните са уговорили удължаване на срока на договора за кредит с 30 дни, при което крайният падеж за връщане на общата дължима сума по кредита е станал 14.05.2024 г., за което ищецът се задължил да заплати такса в размер на 259,20 лв., като всички останали клаузи по договора закредит остават непроменени.

Видно от приложения по делото анекс за удължаване на срока от 14.05.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г. страните са уговорили удължаване на срока на договора за кредит с 14 дни, при което крайният падеж за връщане на общата дължима сума по кредита е станал 25.05.2024 г., за което ищецът се задължил да заплати такса в размер на 155,52 лв., като всички останали клаузи по договора закредит остават непроменени.

Освен безспорния си характер, обстоятелството, че ищецът е заплатил на 2 ответника по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1439,49 лв., от които 1200 лв. – главница, 40,43 лв. – договорна лихва и 198,06 лв. – такса за бързо разглеждане, по анекс от 13.04.2024 г. – сумата от 259,20 лв., а по анекс от 14.05.2024 г.

– сумата от 155,52 лв., се установява и от приложените по делото писмени доказателства - преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2024 г., 2 бр. разписки (от 13.04.2024 г. и от 14.05.2024 г.), удостоверение с изх. № 25105/31.05.2024 г., издадено от „В.БГ“ ЕООД, и 3 бр. справки от ответника за постъпили плащания.

Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия, приложими към договора за кредит, неоспорени от страните. В т. 4.2. от същите е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане отстрана на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до петнадесет минути от изпращането му. А съгласно т. 4.2., когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените петнадесет минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. Видно от т. 4.4. от общите условия, за заявката на услугата за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница.

Съгласно т. 7.1., изр. 2, от ОУ, годишният процент на разходите не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1853,21 лв., от които на 13.04.2024 г. сумата от 259,20 лв. – такса за удължаване за срок от 30 дни, на 14.05.2024 г. сумата от 155,52 лв. – такса за удължаване за срок от 14 дни, и на 23.05.2024 г. сумата от 1438,49 лв. – главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане. Вещото лице е изчислило, че ако при формиране на ГПР се включи и таксата за бързо разглеждане в размер на 198,06 лв., то ГПР би бил в размер на 807,46%, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил 11,71 пъти максималния допустим размер на ГПР от 68,95%, а ако при формиране на ГПР освен таксата за бързо разглеждане в размер на 198,06 лв., се включат и таксите за удължаване на срока на договора в общ размер на 414,72 лв., то ГПР би бил в размер на 1019,52 %, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил 14,79 пъти максималния допустим размер на ГПР от 68,95%.

На първо място, съдът намира, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е 3 доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и чл. 143-147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно таксата за бързо разглеждане съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.