Решение № 367 от 13.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Перник, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720106196 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на А.Й., В.В. и К.Й. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на попечителя си А.Й. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за оспорване на изпълнението по ИД № 630/2014 г. на ЧСИ С.Д..

Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу общия им наследодател – Л.А. (починала на 03.05.2018 г.), с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищците като наследници на Л.А. при условията на разделна отговорност за по 1/3 ид.ч. от следните суми: 1072,69 – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от 120,44 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2010 г. до 20.02.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1482/2014 г. по описа на РС Перник и постановено 1 съдебно решение от 27.10.2014 г. по гр.д. № 2261/2014 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д..

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 630/22014 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-Перник“ АД от 27.11.2014 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Л.А. (наследодател на ищците в настоящото производство, починала на 03.05.2018 г., видно от представеното удостоверение за наследници), съгласно изп.лист от 03.11.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 1482/2014 г. на РС Перник след издадена заповед по чл. 410 ГПК и проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК и влязло в сила съдебно решение

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу наследодателя на ищците по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 27.11.2014 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи не са прилагани.

Към момента на образуване на ИД № 424/2011 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от 2 взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Н а 17.02.2016 г. длъжникът Л.А. е депозирала молба за разсрочено плащане на задължението си по делото и е заплатила сумата от 80 лв. – 44 лв. от които са били преведени на взискателя. Съобразявайки нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с тях са били погасени разноските по изпълнителното дело, съгласно изготвената от съдебния изпълнител сметка. Считано от този момент и по арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността за вземането е прекъсната, от който момент е започнала да тече и нова давност.

На 06.04.2016 г. взискателят е депозирал молба, с която е приложил доказателства за платени такси към ЧСИ, но същата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи. В последствие съдебният изпълнител е извършвал отделни справки за имущественото състояние на длъжника, но действия по изпълнение не са били нито поискани, нито служебно предприети.

Тъй като ответникът не е доказал в продължение на две години след молбата за образуване от 27.11.2014 г. да е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, съдът приема, че към 28.11.2016 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новата давност за вземанията е започнала да тече от 17.02.2016 г.

Няма данни съдебният изпълнител да е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това обстоятелство обаче е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.

Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.

Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, какъвто е и процесният случай. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

В настоящия случай след 17.02.2016 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент – 17.02.2016 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 17.02.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство. Следователно, с оглед изтичането на погасителната давност за вземанията, инкорпорирани в изпълнителния титул, оспореното изпълнително производство е материално незаконосъобразно, доколкото липсва изпълняемо право в полза на взискателя и искът следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени 3 доказаните разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от АЛ. Б. Й., ЕГН **********, В.

М. В., ЕГН ********** и К. ЕМ. Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на попечителя си АЛ. Б. Й. – и тримата с постоянен адрес гр. П., *****, чрез адв. К.П., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. № 630/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., че в полза „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо АЛ. Б. Й., В. М. В. и К. ЕМ. Й. като наследници по закон на Л.А.А. при условията на разделна отговорност за по 1/3 /една трета/ ид.ч. от следните суми: 1072,69 – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от 120,44 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2010 г. до 20.02.2014 г., за които суми срещу Л.А.А. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1482/2014 г. по описа на РС Перник и постановено съдебно решение от 27.10.2014 г. по гр.д. № 2261/2014 г. на ПРС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 да заплати на АЛ. Б.

Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 да заплати на В. М.

В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 да заплати на К. ЕМ.

Й., ЕГН ********** – действащ лично и със съгласието на попечителя си АЛ. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.