Решение № 1588 от 15.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300501496 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД против решение № 90/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1215/2022 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав, с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 12, ал.4 от индивидуален договор за заем №235512 от 16.11.2017г., сключен между С. В. И., ЕГН ********** от гр. ***** и „Кредихелп“ ООД, ЕИК ***** правоприемник на което е „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК *****, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 8,69 евро (17 лева) за неизпълнение на задължение за осигуряване действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, поради което иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения по същество. Не се правят доказателствени искания пред тази инстанция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. В. И., чрез пълномощника и по делото адв.

Е. И. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира 1 разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от С. В. И. против „Кредихелп“ ООД с ЕИК *****/, споследващо наименование „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД, чийто правоприемник е „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.12, ал.4 от сключения помежду им договор от 16.11.2017г. за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка.

Не се оспорва установената от районен съд фактическа обстановка по делото, а и от приетите писмени доказателства е видно, че на 16.11.2017г. между “Кредихелп” ООД и С. В. И. е сключен договор за паричен заем №235512 , по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 51,13 евро (левовата равностойност, на която е 100 лева), а тя се е задължила да я върне в срок от един месец ведно с лихва от 36% годишно и ГПР 40,10%. Общо дължимата сума е 52,66 евро (103 лева). Освен това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от подписване на договора да осигури действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки /чл.12, ал.1 от договора/. Третото лице следвало да отговаря на кумулативно минимум на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице, с навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен доход за последните шест месеца от 1500 лв. месечно, с валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключването на договора за заем, със стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на заемодателя или поръчител по друг активен паричен заем/ал.3/. В случай на неизпълнение на това задължение от кредитополучателя е уговорено, че същият дължи на кредитора неустойка в размер на 8,69 евро (17 лева) /чл12., ал.4 от договора/, като страните са постигнали съгласие същата да бъде заплатена заедно с погасителната вноска.

Съдът намира, че така уговорената в чл.12, ал.4 от договора за заем неустойка няма присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има 2 вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение.

Заемът е отпуснат без оглед на това дали ще се осигури исканото обезпечение. Изискванията, на които трябва да отговаря третото лице, което да обезпечи договора, са многобройни, срокът за осигуряването му е малък, поради което задължението е трудно изпълнимо. При сключването на договора и без да е изтекъл тридневния срок за предоставяне на обезпечението, е предвидено и заплащане на неустойката.

Ето защо съдът приема, че процесната клауза за неустойка не се характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.

Същата по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора.

Ето защо съдът приема за правилен извода на районния съд , че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна.

Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид изложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно. Като такова същото ще бъде потвърдено.

При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с начислен ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1215/2022 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр.*****, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК *****, с адрес: гр.*****, сумата от 480 лв. / четиристотин и осемдесет / лв. с начислен ДДС - адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство във въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4