Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 436 от 25.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2022
Вид
Определение № 436
Подписан
25.02.2022
В сила
24.02.2022
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Таня Ташкова Русева Маркова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 46б · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Бургас, 24.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500046 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Планета инвестмънт груп“АД-гр.София -ищец по гр.д. № 159 /2021 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 260219/25.11.2021 год. в частта ,с която е оставил без разглеждане предявения от въззивника иск против етажната собственост на сграда „Мирамар-Палас-Апартаменти „ с адрес – к.к.Слънчев бряг-Изток,УПИ III в кв. 36,представлявани от П.П. ,за отмяна на решенията от 29.10.2020 г. на ОСЕС на сградата ,като е прекратено производството по делото в тази част

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че искът по чл. 40 ЗУЕС против решенията на ОСЕС от 29.10.2020 г. ,е предявен извън преклузивния срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС. Неправилно и в противоречие с доказателствата е прието ,че срокът за завеждане на делото за ищеца е започнал да тече от 30.10.2020 г.-датата ,на която се твърди ,че съобщението за изготвения протокол било поставено на входната врата на вх.А на комплекса.Поставянето на съобщение за изготвен протокол от проведеното ОС не е достатъчно да бъде изпълнено задължението за 1 уведомяване на собствениците

,за да започне на тече срокът за обжалване..Едва след като собственикът получи завереното копие от протокола и се запознае с решенията на ОС започва да тече срокът за обжалване.По делото безспорно е било установено ,че ищецът е получил копие от протокола /и то незаверено / на 18.01.2021 г.,когато дружеството било уведомено за събранието и за решенията от П.П. чрези-мейл-като въпросното съобщение е представено по делото и от него става ясно ,„е на 18.01.2021 г. дружеството – ищец било уведомено ,че е проведено ОС на 29.10.2020 г. и макар че е поискало копие от протокола ,същият не е получен .Затова се счита ,че срокът за обжалване не е изтекъл за ищеца.Дори и да се приеме ,че срокът тече от поставяне на общодостъпно място съобщение за изготвяне на протокола,то искът отново не е преклудиран,тъй като фактът на поставяне на съобщението не е бил доказан.Всички представени в тази връзка доказателства са частни ,нямат достоверна дата ,поради което ответникът не е установил при пълно и главно доказване датата на поставяне на съобщението .Освен това -лицето Д.Д. не е имал представителна власт за „Малтехагро“ООД и не е имал право да го представлява и подписва ,поради което в нарушение на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС протоколът за поставяне на съобщение не е подписан от поне един собственик на обект./самото пълномощно не го упълномощава да представлява дружествотопред ОС и още по-малко на конкретното събрание , а е издадено и една година преди събранието ./Затова освен ,че няма достоверна дата ,съобщението за изготвен протокол от събранието не е подписано от надлежно упълномощено лице.

Районният съд неправилно е кредитирал показанията на свид.

Д.,М.Д. и Д.Д. и напълно е пренебрегнал показанията на свид. К.,която е заявила ,че като управител на хотелския комплект ,помещаващ се в същия имот , никога не е виждала залепени обявления ,свързани с етажната собственост ,което още веднъж доказва ,че ответникът не е успял да докаже твърдението си ,че е поставил съобщение за изготвен протокол на видно място на сочената дата .

Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за даване на по-нататъшен ход по сочения иск . и уважаване на исковите претенции .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално 2 легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че е доказано по делото че съобщението за изготвения протокол от проведеното на 29.10.2020 г. ОС е било надлежно поставено на входа на сградата на30.10.2020 г. и подписано от управителя и собственика на самостоятелни обекти в сградата –Д.Д.

.Същият е с нотариално заверено пълномощно с широки правомощия да представлява дружеството и неоснователно е твърдението ,че за всяко отделно събрание е нужно отделно пълномощно с нотариална заверка..Съдът правилно е посочил ,че за подписването на съобщението за изготвения протокол като свидетел поначало не е необходими пълномощно.

С поставянето на съобщението за изготвения протокол на 30.10.2020 г. всички собственици се считат за уведомени за проведеното събрание на осн.16.ал. 7 ЗУЕС и в случая срокът за обжалване на решенията е започнал да тече на 30.10.2020 г. и е изтекъл на 30.11.2020 г. Затова съдът правилно е намерил предявеният иск за недопустим поради пропускане на преклузивния законов срок.Неоснователни са възраженията за антидатиране на съставения протокол/което е видно и от приложената преписка по чл. 46б от ЗУЕС,като съставеният протокол е бил приложен към подаденото уведомление до Община Несебър още на 12.11.2020 г.

Подробно се излагат съображения за стрикно спазване на процедурата по свикване ,разгласяване и провеждане на ОС.

Моли се за потвърждаване на решението.И двете страни не сочат нови доказателства .Претендират присъждане на разноски по делото .

Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Несебър е постъпила искова молба, с която ищецът –„Планета Инвестмънт Груп“АД е поискал да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на етажната 3 собственостна сграда „Мирамар Палас-Апартаменти „ , с адрес –к.к.Слънчев бряг „,УПИ VIII ,кв.36 ,построена в имот с идентификатор *** ,представлявани от П.П.,, проведено на 29.10.2020 г. и общото събрание ,проведено на 05.01.2021 г. В исковата молба са изложени подробни оплаквания за неспазване на изискванията на ЗУЕС по свикване, провеждане и вземане на оспорените решения, което е довело до незаконосъобразност. Оспорва се въобще фактът на провеждане на такива събрания,като по отношение на събранието от 29.10.2020 г. се сочи ,че учредяването на ЕС на сградата е незаконосъобразно ,тъй като собствениците били збрали друг начин на управление на общите части. С проектодоклада по делото /Определение от 26.03.2021 г. /, съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с предмет отмяна на решенията, взети на общото събрание на етажните собственици, проведено на 29.10.2020 г., и ОС от 05.01.2021 г. поради тяхната незаконосъобразност .Решението в частта относно иска по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС по отношение решенията на ОСЕС от 05.01.2021 г. е влязъл в сила /не е било обжалвано /.

Пред настоящата инстанция е висящо делото в частта ,с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане иска по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на ОСЕС от 29.10.2020 г. и е прекратил производството по делото в тази част поради недопустимост на този иск.В тази си част решението има характер на определение и подадената против него жалба е с характер на частна жалба против определението за прекратяване .

За да прекрати производството по делото ,първоинстанционният съд е обсъдил становищата на страните и събраните по делото доказателства , като е приел, че съобщението за изготвен протокол от проведеното на 29.10.2020 г., е било надлежно оповестено още на 30. 10.2020 г. при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, и именно от този момент е започнал да тече тридесетдневия срок за оспорването на взетите решения на общото събрание пред съда. Изложени са подробни мотиви, въз основа и на анализа на събраните гласни доказателства, относно спазването на процедурата по разгласяване на съобщението за изготвения протокол.

На първо място, настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за обосновани изводите на районния съд по установяване на факта на поставяне на съобщението за изготвен протокол 4 на дата 30.10.2020 г. като счита, че не са налице основания същите да бъдат променени. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на частния жалбоподател за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в кредитиране на гласни доказателства ,посочени от ответната страна, за установяване на релевантния за спора факт – кога и къде е било поставено съобщението за изготвен протокол. Писмената форма на съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е относно доказване на обстоятелството, че е изготвен протокола от общото събрание, но фактите относно поставянето на това съобщение /време и място/ могат да бъдат установени с всякакви доказателствени средства. Възразява се, че разпитаните по делото свидетели на ответника били заинтересовани от изхода на спора,доколкото били свързани с управителя на новоизбрания УСП.П. ,но се установява ,че свидетеля на ищцовата страна -К. е свързан пък с ищеца ,доколкото тази свидетелка е мениджър на хотел“Планета

„/апартаментен комплекс “Миамар палас „ е част от хотелския комплект ,който пък су управлява от ищцовото дружество /.

С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57/2001 г. / е променен редът за свикване на общото събрание. Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Този ред за 5 свикване на общото събрание на собствениците е приложим след 29.07.2011 г., когато влиза в сила изменението на ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 г.

Наред с изменението на правилата за свикване на общото събрание е променен и редът за довеждане до знанието на етажните собственици на протокола от проведеното общо събрание. Вместо връчване на съобщение за изготвения протокол на всеки от собствениците и поставяне на съобщението на видно място, законът - чл. 13, ал. 7 ЗУЕС, предвиди оповестяването да се извърши само чрез поставяне на съобщението на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се удостоверява с протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът и мястото на поставянето му. Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения - с изменението на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7. Доколкото разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС не предвижда специален ред за оповестяване на протокола по отношение на собственици, които не ползват самостоятелния си обект или отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито препраща към правилата на чл. 13, ал. 2 и 3 за свикване на общо събрание, следва да се приеме, че след като събранието е било свикано при спазване на изискванията на чл. 13, и за тази категория лица началният момент на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС също започва да тече от датата на поставяне на съобщението, че протоколът е изготвен.Верно е ,че с изменението на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС с ДВ бр. 26/2016 г.е предвидено копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него да се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.