Решение № 714 от 22.04.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 714

Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20267190700064 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Глобул Кеш БГ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, обл. Разградска, ул. „Стефан Караджа“ № 20, вх. А, ет. 7, ап. 21, представлявано от управител В. В. Ц., действащ чрез упълномощен адв. В. Ц., АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1292-000024 от 03.02.2026 г. по чл. 171, т. 2, б. “л“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, а именно „Временно спиране от движение на ППС – лек автомобил БМВ Х 5, с рег.№ [рег. номер]“ за срок от 1 (един) месец. В жалбата и по същество се поддържат съображения, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон, и при неспазване на принципа за съразмерност в административния процес. Счита, че собственикът на автомобила не следва да отговоря заради виновното поведение на водача, тъй като нито е знаел, нито е могъл да предотврати нарушението. Освен това с наложената мярка били причинени вреди на дружеството, несъизмерими с преследваната от закона цел поради невъзможността да се използва автомобила, който бил основно средство за осъществяване на търговската дейност. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на деловодните разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт Л. В., ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че при издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка, издадена е от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което липсва основание за отмяна на ПАМ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, в случай на уважаване на жалбата - възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не участва в производството.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2025г., в 15:26 ч., в с. Бистрица, общ. Търговище, по ул. „Г. Димитров“ до кръстовището с ул. „Пирин“, при извършван контрол на скоростта с техническо средство ARH CAM S1, с фабр.№ 11743С4 и при ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч, въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населено място, е установено, че лек автомобил „БМВ Х 5“, с рег.№ [рег. номер] – собственост на „Глобул Кеш БГ“ ООД - гр. Исперих, обл. Разградска, [ЕИК], представлявано от управител В. В. Ц., се движи с неразрешената скорост от 96 км/ч. За нарушението е изготвен снимков материал № 11742С4/0216276.

С Декларация по чл. 188 от ЗДвП от 18.12.2025г., законният представител на дружеството – собственик на посоченото МПС, е декларирал, че към момента на извършване на нарушението за скорост, автомобилът е управляван от лицето П. Д. Г. от гр. Исперих, като последният е потвърдил същите обстоятелства с Декларация от 22.12.2025г. (л. 28 от делото).

Установено е също, че водачът Гарабетов е извършил нарушението в условията на повторност – в едногодишен срок от влизането в сила на 08.05.2025г. на Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 10657943, издаден от ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от същия закон, му е наложено адм. наказание „Глоба“ от 50.00 лева (л. 21 от делото).

При горните обстоятелства на водача П. Д. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД, бл.№ 447687 от 03.02.2026г. за констатираното на 16.09.2025г. с АТСС нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП поради несъобразяване на допустимата за движение скорост в населено място, като нарушението е извършено в условията на повторност (л. 12 от делото). АУАН бил предявен на нарушителя на 09.02.2026г. и подписан от него без възражения.

Въз основа на констатациите от този АУАН е издадена от полицейски инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1292-000024 от 03.02.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. “л“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „Временно спиране от движение на ППС – лек автомобил БМВ Х 5, с рег.№ [рег. номер]“ за срок от 1 (един) месец. Заповедта възпроизвежда фактическите констатации на контролните органи по съставения АУАН и ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя „Глобул Кеш БГ“ ООД - гр. Исперих, обл. Разградска, [ЕИК], представлявано от управител В. В. Ц., като собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 км/ч.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ била връчена на жалбоподателя на 09.02.2026г., удостоверено с подписа на законния представител върху разписката за връчване, като на същата дата било отнето и СРМПС, част ІІ, с № *********, респ. изпратено на Сектор „Пътна полиция“ – гр. Разград, съгласно Писмо рег.№ 275р-1784 от 10.02.2026г. (л. 38 от делото).

Разпитаният по делото свидетел Д. С. Ю. дава показания, че работи в същата сграда, където е офисът на жалбоподателя. Съобщава, че за времето, през което процесният автомобил е бил спрян от движение, дейността на фирмата също била спряла. Във връзка с приемането на еврото като парична единица, трябвало да се подновяват договори, да се уговарят цени, да се вземат проби, да се ходи до лаборатории, като всички тези дейности били затруднени поради липсата на автомобил за придвижване. Фирмата имала още един автомобил, но той бил в гр. Варна. Твърди, че В. Ц. бил много ядосан, защото изпуснал много добри оферти, свързани с дейността на дружеството.

Видно от представената към административната преписка Справка от Търговски регистър, предметът на дейност на „Глобул Кеш БГ“ ООД - гр. Исперих, обл. Разградска, включва: Обмяна на валута, покупко-продажба на валута в наличност; покупка на стоки и други вещи с цел да ги препродава в първоначален, преработен или обработен вид в страната и чужбина, производство на стоки с цел продажба в страната и в чужбина; сделки с интелектуална собственост и преводаческа дейност, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти, с цел продажба, посредническа дейност и търговия с фирми в страната и в чужбина, комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност на търговско представителство и посредничество; наемане и обработка на земеделска земя, производство и търговия със селскостопанска продукция — животинска и растителна; превозна, ресторантьорска, туристическа, рекламна, счетоводна, сервизна, развлекателна, дърводелска, консултантска дейност и услуги в страната и в чужбина, фотографски услуги и видеозаснемане, както и всякакъв вид дейност и услуги, незабранени със закон.

Ответната страна представя по делото Справка от Централна база – КАТ за притежаваните от жалбоподателя превозни средства, която установява, че освен процесният лек автомобил „БМВ Х 5“, с рег.№ [рег. номер], „Глобул Кеш БГ“ ООД - гр. Исперих, обл. Разградска, притежава още един лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ [рег. номер].

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД на МВР – Търговище е служба за контрол по ЗДвП, установено със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3 (л. 44-45 от делото). Със Заповед № 363з-1773 от 05.09.2025г., т. 2.1, Директорът на ОД на МВР – Търговище е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор“ в група „ОДПКПД“ и група „РОПСАДВ“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Търговище – за цялата територия, обслужвана от Дирекцията, да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Съставителя на процесната заповед заема такава длъжност, следователно оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Обстоятелството, че в съдържанието на самата ЗППАМ не е точно цитирана оправомощаваща го заповед на Директора на ОД на МВР – Търговище, не е съществен формален порок, обуславящ отмяната изцяло на оспорения акт. Съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК относно съдържанието на индивидуалния административен акт, е достатъчно в оспорената заповед да е посочено наименованието на органа, който го издава, а в случая това изискване е спазено. Коректно е посочен издаващият орган - компетентното длъжностно лице, което има законово право да налага ПАМ, като оправомощаването му с нарочна заповед към момента на издаване на акта е надлежно доказано в хода на съдебното производство.

Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ.

Изпълнено е и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, като в процесната Заповед е указано пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Непосочването на съответния местно компетентен административен съд, в случая посочен Административен съд – Търговище вместо Административен съд – Разград, не опорочава заповедта и по никакъв начин не ограничава и не препятства правото на жалбоподателя за надлежно оспорване на акта. Съгласно чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, за местната подсъдност на заведеното пред него дело съдът следи служебно и ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Съответно по този начин са гарантирани и правата на жалбоподателя, като за него не настъпват никакви неблагоприятни последици.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. Фактите по делото установяват категорично, че с притежавания от жалбоподателя автомобил е извършено административно нарушение за скорост, при допуснато превишение над допустимата такава с над 40 км/ч. По силата на чл. 172, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на съответните документи, в случая Свидетелството за регистрация на управляваното МПС, на основание чл. 165, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както е процедирано от контролните органи.

Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП, какъвто е и процесният, свидетелството за регистрация на управляваното моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Изискването на закона е показателно, че естеството на ПАМ по чл.171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП, както и целта на мярката, предполага тя да се приложи непосредствено към момента на установяване на административното нарушение. По отношение на жалбоподателя отнемането на СРМПС е станало по-късно - след издаването на ЗППАМ и след предявяването й на 09.02.2026г.