Решение № 260003 от 04.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260003 гр. Пловдив 04.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Пламен Чакалов

Членове: Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2750 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Длъжникът по изп. д. № 20208240401272г. по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Пловдивски окръжен съд – „Национална електрическа компания” ЕАД, моли съда да отмени Разпореждане изх.

№ 68176 от 06.10.2020г. в частта му, с която се оставя без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, възложени върху длъжника за разликата от 800лв. до 200лв. и моли съда да намали размера на посоченото в поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение до размера от 200лв.

Другата страна по жалбата – взискателят Е.Й.П. не взема становище.

Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано за събиране на сума в общ размер от 21 576.40лв. към момента на образуване на делото.

Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 10, т.2, предл. трето общия размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 788.64лв., от които 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 588.64лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Плащането на целия дълг в срока за доброволно изпълнение няма за последица отпадане на отговорността на длъжника към взикателя, за възнаграждение заплатено за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл. 10, т.2 от Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания казус такова възнаграждение се дължи и на още едно основание – с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил изпълнителни способи – запори върху вземания, ценни книжа, дялове от търговски дружества, възбрана върху недвижим имот, запор на МПС и други движими вещи собственост на длъжника, с което е предприел действия за удовлетворяване на паричното вземане.

Вярно е, че така заплатеното адвокатско вазнаграждение надвишава с 11.36лв. минимума на адвокатското възнаграждение по чл.

10, т.2, предл. трето от Наредба № 1/09.04.2004г., но така определения размер не може да обоснове прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК и затова същият не следва да се намалява.

Ето защо на взискателя се дължи възнаграждение, както за образуване на изпълнително дело, така и за извършване на изпълнителни действия.

Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна и затова обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане изх. № 68176 от

06.10.2020г. постановено по изп. д. № 20208240401272г. по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с район на действие Пловдивски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.