Решение № 459 от 24.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10398/2023
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 24.01.2024
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 459 гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТ. Г. при участието на секретаря А.Г. М. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20231110210398 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ№ гр.София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г. при участието на секретаря А.М. като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №10398 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №23-4332-012038/22.06.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Р. Б. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Р. Б. С. оспорва фактическата обстановка.
Иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.
Жалбоподателят Р. Б. С., редовно призован, се явява лично и с адв.С.а, сочи доказателства.
Адв.С.а поддържа жалбата и претендира разноски.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 04.05.2023 г. около 09:05 часа в гр.С****** с посока на движение от бул.“В*“ към бул.“Г****** Р. Б. С. управлявал л.а.“Инфинити Кю 50“ с рег.
№*******и до №5 при извършване на маневра отклонение в ляво за навлизане в съседна пътна лента, частично навлиза в лява пътна лента, като не пропуска управлявания от св.Д.С. л.а.“Форд Фиеста“ с рег.№********, при което реализирал пътнотранспортно произшествие.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е записано, че има възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели С. и Г., както и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните 2 правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.25, ал.2 от ЗДвП, защото при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ето защо съдът намира, че наложеното наказание глоба във фиксиран от законодателя размер не следва да се изменя.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Нито АУАН, нито наказателното постановлен ие страдат от съществени пороци, които накърняват правото на защита.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-012038/22.06.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4