Определение № 162 от 07.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. София, 07.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Частно касационно търговско дело № 20228003902359 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

„Виков Ем Джи Ай а.с.“, Чешка република, гр. Прага, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в гр. Прага чрез адв. Х. М. обжалва определение № 2149/17.08.2022 г. по ч.гр.д. 2174/22 г., САС, 4 състав, с което е потвърдено определение № 1125 от 04.04.2022 г. на СГС, ТО, VI-3 състав, по т.д. 1281/21 г., в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника „Виков Ем Ди Ай а.с.“, Чешка Република за липса на международна компетентност на българския съд.

Излага доводи относно недопустимост на постановеното определение, както и относно неговата неправилност. Сочи, че в исковата молба ищецът бил изложил твърдения за това, че се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу отговорното за вредата лице. Счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Регламента, тъй като искът не бил изпълнение на договор, а обезщетение поради неизпълнение на договор.

Мястото на изпълнение на договора съгласно представените доказателства било определено, като те не били свързани с допълнителни дейности.

Подсъдността следвало да се определи само с оглед твърденията на ищеца.

Счита, че са приложими разпорежданията на чл. 4, ал. 1 от Регламента.

1

Моли да се обезсили решението, а ако не бъде обезсилено да бъде отменено и въпросът да се разреши по същество, като се прекрати производството по делото поради липса на международна компетентност.

Моли да се присъдят разноски.

Счита, че е налице очевидна неправилност на определението.

Формулира следните правни въпроси:

1. Може ли въззивният съд да игнорира/не зачете твърдения на страната по делото по своя преценка, счита, че този правен въпрос е разрешен в отклонение от практиката на ВКС решение № 113 от 20.01.2016 г. по т.д.

955/14 г., II ТО, решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. 866/12г, ВКС, ТК, 1 ТО, решение № 212 от 1.2.2012 г. по т.д. 1106/10 г, II ТО на ВКС,, решение № 117 от 18.07.2011 г. по т.д. 1076/10 г., ВКС, II ТО, с което мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК 2. Може ли да се приложи чл. 7, пар. 1 от Регламент, ако ответникът не е поел доброволно задължение към ищеца? По отношение на този правен въпрос сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК – противоречие с практика на Съда на ЕС. Конкретно сочи разрешението с дело С-375/13 г. и дело С-204/08 г. Според изложените съображения от частния жалбоподател правната квалификация следвало да се извършва автономно.

3. Следва ли чл. 7, пар. 1 от Регламента да се прилага към всички искове, имащи основание един и същи договор? Главното задължение по договор било ремонт през 2015 г., а последващият ремонт по твърденията на ищеца представлява израз на гаранционната отговорност, която е обусловена от основната услуга (ремонтът през 2015 г.) Въззивният съд не бил отчел, че основното задължение по договора е това относно извършването на ремонта през 2015 г. и това било обусловило извода на въззивния съд, че ремонтът през 2016 г. , извършен в България следвало да е решаващ за определяне на международната компетентност и съответно бил определил, че българският съд бил компетентен да разгледа и разреши спора. Съсредоточаването на съдебната компетентност на мястото на предоставяне на услугите съгласно разглеждания договор и чрез определянето само на една компетентна юрисдикция за всички искове, основани на този договор, не 2 можело да бъде различно в случай на множество места на предоставяне на разглежданите услуги в различни държави. По отношение на този правен въпрос, твърди, че е осъществено допълнителното основание съгласно чл.2 80, ал.1, т. 2 от ГПК, като същият въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на СЕС , изразена в решение С-204/08 г.

4. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Регламента приложима ли е в случаите, при които искът не бил за изпълнение на договор, за обезщетение поради неизпълнение на такъв? Счита, че по този правен въпрос са налице предпоставките, предвидени в т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не била приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Регламента и не била учредявала компетентност на българския съд. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Регламента, застрахователят можел да предяви иск само в съдилищата на държавата членка, в която ответникът имал местоживеене, независимо дали той е притежател на полицата, застрахован или трето ползващо се лице.

Седалището и адресът на управление на ответника по делото били в Чешката република, поради което застрахователят-ищец, можел да предяви иск само в тази държава.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението на въззивния съд е връчено на жалбоподателя на 29.08.2022 г. Частната жалба е постъпила в предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок на 05.08.2022 г.

За да потвърди определението на Софийски градски съд за оставяне без уважение възражението на ответника за международна некомпетентност на българския съд, Апелативен съд – София е приел, че според изложените твърдения в исковата молба, ищецът като застраховател, на основание сключен от него договор за имуществена застраховка с „Кунино Енерджи“ АД, е заплатил застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на покрит от договора риск – повреда на машини в МВЕЦ „Кунино“, като ищецът-съзастраховател е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното и претендира, че отговорен за вредите е ответникът.

Твърдяло се е, че ремонтът на аварирала на 12.02.2016 г. хидротурбина, който ответникът се задължил да извърши при „гаранционни условия“ /след един 3 предшестващ ремонт през 2015 г. в завода Виков, Чехия/, посочени в договорна оферта № NAB 150456/15.05.2015 г., е бил изпълнен със забава, зачитана от 22.02.2016 г. – датата на уведомяване до 24.04.2016 г. – датата на приключване на ремонта и забавата е станала единствената причина за заплащане на обезщетение на претърпяната от дружеството вреда. Възприето е, че увреждащото действие е първият ремонт през месец май 2015 г, извършен недоброкачествено и не „според правилния проект и по установените стандарти“ от служителите на ответното дружество. Прието е, че ремонтните работи, съгласно представената оферта са извършени със забава от предвиденото в договора, като това е единствената причина за заплащане на обезщетение на дружеството, като застрахователят, изплатил обезщетението търси отговорността на неизпълнилия в срок задължението си.

Направен е извод, че вредата се търси на договорно основание. Прието е, че мястото на изпълнение на договорното задължение е в електроцентралата в с. Кунино, област Враца, Р България и ремонтът фактически е извършен там.

С оглед приетото основание на иска - обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, според въззивния съд правната квалификация е чл.

410, ал. 1, т. 1 от КЗ. В случая, въззивният съд е счел, че приложима е разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламент № 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, „дело, свързано с договор.“ Прието е, че съгласно трайната практика на СЕс, в т.ч. решение от 28.1.2015 г. по дело С- 375/13 и решение С-249/17, прилагането на правилото за специалната компетентност предоставя определянето на правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца. Посочено е, че е достатъчно искът да се основава на вземане, основано на договор, а предявеният иск бил точно такъв и към него следвало да се приложи правилото на чл. 7, т. 1 б. А вр. б. „б“ от Регламент 1215/12 г. Съгласно цитираното правило, искът срещу лице със седалище в друга държава членка можел да се предяви пред съд на друга държава-членка по мястото, където съгласно договора, услугите е следвало да бъдат предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Безпротиворечиви били твърденията на страните, че ремонтът през м. април 2016 г., от чието забавяне произтичали претендираните за обезщетяване вреди, бил извършен на място в застрахования обект в България. С оглед правилото на чл. 7, т. 1 б. А от Регламента, българският съд бил компетентен да разгледа делото, като са изложени и допълнителни аргументи, че и на 4 основание чл. 7, т . 2 от Регламента, също може да се предявят исковете пред българския съд.

Допускането на касационно обжалване се извършва, на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установиха основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 , пр. 1 и пр.2 от ГПК.

При извършената проверка, не може да се установят основания за недопустимост на постановеното определение. Липсва соченото от касатора основание за недопустимост, поради невъзприемане на сочените от ищеца факти, на които се основава искът. Ясно е определено основанието на иска – неизпълнено в срок задължение за извършване на ремонт , който не се е състоял в срок и чиято необходимост е възникнала в следствие на предходен некачествен ремонт, като вредата се е проявила в гаранционния срок, учреден от изпълнителя след първия ремонт.

С оглед формулираното основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав не намира наличие на това основание. Актът на въззивния съд не съдържа мотиви, които да представляват приложение на закона в противния му смисъл или приложение на несъществуваща правна норма, както и не може да се установи противоречие в мотивите, което да обуслови извод за необоснованост на определението или да се установи наличие на съществено процесуално нарушение.

По отношение на първия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че в исковата молба са посочени фактите относно изплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен между ищеца „Кунино Енерджи“ АД и „Дженерали застраховане“ АД застрахователен договор. Застрахователният договор е относно риск финансови загуби на застрахования, реализирани в резултат на пълно прекъсване или намаляване на обема на дейността му, поради настъпването на повреда на машини, собственост на застрахования и обект на застраховане по сключения застрахователен договор, в т.ч. и в резултат на повреда на машини в рамките на гаранционния им период. Изложени са твърдения за настъпила авария на 12.2.2016 г., за която е установено, че е от увреждане на лагер от изходящ вал, част от редуктор Хидрогрупа 1, спрямо който лагер през 2015 г. бил извършен ремонт в завод Виков, който не бил осъществен по правилния проект и 5 стандарти. В резултат на аварията мощността на хидротурбината била намалена с 20 %. В цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от ищеца молба е посочено, че твърдението е за виновно неизпълнение на задължения (описано непозволено увреждане), изразяващо се в недоброкачествен ремонт на редуктор на „Хидрогрупа 1 от МВЕЦ „Кунино“, извършен през май 2015 г. от служители на търговско дружество „Виков Ем Джи Ай“ и забавено изпълнение на задължението, поето като гаранционно задължение да се извърши ремонт на проявените недостатъци в учреден от изпълнителя гаранционен срок.

Въззивният съд е възприел изложените твърдения от молителя в исковата молба и молбата от 29.03.2022 г. по отношение на твърдението за неизпълнение на задължението да ремонтира в срок дефектиралия лагер, така както е поел задължение съобразно сключения договор през 2015 г. при ремонт, за който е издадена гаранция за срок от 2 години. Основният твърдян факт е, че проявилият се недостатък на 12.02.2016 г., авария в хидротурбина в резултат на увреждане на лагер от изходящ вал, част от редуктор на Хидрогрупа 1, е следвало и е бил отстранен на основание гаранционна отговорност, по гаранция, издадена от ответника при предходен ремонт. При редовна искова молба, с твърдение за изплатено обезщетение на основание, възникнал застрахователен риск и право на застрахователя да се суброгира в правата на застрахованото лице, въззивният съд е приел, че е налице основание на иска – договорна отговорност на ответника за неизпълнено задължение в срок. Не може да се приеме, че въззивният съд е игнорирал твърденията на ищеца, поради което настоящият правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Не може да се приеме, тезата, изразена в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК относно необсъждане на всички твърдения на ищеца, конкретно – некачествен ремонт през 2015 г. Посочените факти, осъществени през 2015 г. са относно твърдението за проява на гаранционна отговорност и осъществен ремонт на това основание, но не водят до обуславяне на постановения изход по разрешения по същество правен въпрос, относно спазване правилата за международна компетентност.