Решение № 510 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001001019 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 260 327/ 04.09.2023 г. по т. д. № 1719/2017 г., Софийски градски съд, ТО, 6 състав е осъдил „В & ВГД Оранжерии - Петрич“ ООД /н./, ЕИК 811202228, да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485 на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с договор №206-2013/13.12.2013г. за доставка на природен газ следните суми:

1/. сумата от 57 385.98 лева, представляваща дължими договорни неустойки, поради забавено плащане на договорните задължения, начислени по фактури, размери и периоди, както следва: по фактура №162432/05.03.2014г. с падеж 10.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 4 624.55 лв. за периода от 11.03.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 4 665,65лв., поради неоснователността му; по фактура №162794/12.03.2014г. с падеж 17.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 14 035.43 лв. за периода от 18.03.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над 1 уважения до предявения размер от 14 067,53лв., поради неоснователността му; по фактура №162951/02.04.2014г. с падеж 04.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 11 867.66 лв. за периода от 05.04.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 11 901,40лв., поради неоснователността му; по фактура № 163105/07.04.2014г. с падеж 11.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 1 325.50 лв. за периода от 12.04.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 1 329,22лв., поради неоснователността му; по фактура N90000163317/10.04.2014г. с падеж 15.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 23 718,12 лв. за периода от 16.04.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 23 766,17лв.; по фактура №0000164317/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 2 014.40 лв. за периода от 14.06.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта над уважения до предявения размер от 1 018,86лв., поради неоснователността му.

2/. сумата от 1 078 527.79 лева, представляваща стойността на заявени и доставени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 год.;

3/. сумата от 56 347.47 лева, представляваща начислените договорни неустойки, поради неизпълнение на задължението върху главниците, ведно със

4/. сумата от

276

162.80 лева, представляваща начислените мораторни лихви, поради неизпълнение на задължението върху главниците по следните фактури: фактура №163472/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г., с главница от 609 148.05 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 31 351,68 лв. за периода от 11.05.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта, над уважения до предявения размер от 31 392,58лв., както и мораторна лихва в размер на 156 220.62 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.; фактура №163634/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г., с главница от 1 379.66 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 64.64 лв. за периода от 2

15.05.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 352.56 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.; фактура №163826/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г., с главница от 432 235.64 лв. и договорна неустойка в размер на 21 119.81 лв. за периода от 20.05.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта, над уважения до предявения размер от 21 219,48лв., както и мораторна лихва в размер на 110 450.61 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.; фактура №163974/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г., с главница от 35 764.44 лв. и договорна неустойка в размер на 3 739.63 лв. за периода от 07.06.2014г. до 29.10.2014г., като е отхвърлил иска в частта, над уважения до предявения размер от 3 744,57лв., поради неоснователността му, както и мораторна лихва в размер на 9 139.01 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.,

Недоволен от решението са останали синдикът на „В§ВГД“ Оранжерии – Петрич“ ООД /н./, В. С. и дружеството, чрез управителя В. Г., които го обжалват, в частта, в която исковете са уважени, с доводи за неправилност и молят решението да бъде отменено.

В жалбата на синдика, възраженията срещу атакуваното решение се изчерпват с доводите, че съдът неправилно е приел за преклудирани възраженията за нищожност на актовете на КЕВР и за злоупотреба с монополно положение, поради разрешаването на спора в тази част по т. д. № 88/ 2014 г. и т.д. № 138/ 2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Синдикът твърди, че при уважаване на частичен иск, силата на присъдено нещо обхващала само предявената част от спорното право, но не и посочените възражения, поради което намира, че като не ги е обсъдил, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на решението.

С жалбата на „В§ВГД“ Оранжерии – Петрич“ ООД /н./, адв. Й., като повереник на управителя В. Г. твърди, че съдът не е обсъдил едно от най – важните възражения за недължимост на сумите, свързано с определянето на цените за доставка на природния газ и за изкупуване на произведената електрическа енергия въз основа на нищожни решения на КЕВР.

Възражението за нищожност обоснова с нарушение на правилата на конкуренция и злоупотреба с господстващо положение, съгласно практиката 3 на СЕС по чл. 102 ДФЕС.

Навежда, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за недопустимост на предявените искове, както и искането за прекратяване на делото, респективно за спиране на производството, тъй като това било в нарушение на забраната за водене на два съдебни процеса за едно и също вземане, макар и частично предявено.

Поддържа изложените с жалбата на синдика В. С. съображения.

Ответникът по жалбите „Булгаргаз“ ЕАД ги оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Поддържа, че аргументите на ответниците за косвен съдебен контрол от граждански съд върху валидността на решенията на КЕВР, като административни актове не са свързани с обуславящ по делото въпрос, поради което и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е неприложима.

Оспорва тезата на ответниците, че е налице основание за прекратяване на производството, поради тъждество с предмета на т.д. № 138/2014 г. и по т.д. № 138/2014 г. по описа на ОС – Благоевград, като твърди, че макар и вземанията на ищеца да имат своето правопораждащо основание в едни и същи облигационни връзки между страните, претендираните вземания по двете дела не са идентични, тъй като касаят различни периоди и не е налице водене на два паралелни процеса за части от едно и също вземане.

Третото лице помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва жалбите и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лица с право на жалба, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Решението е валидно и допустимо.

Притезанията в размер на 1 000 000 лв., предявени с исковете по т. д. № 88/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, представляват цялата първа и втора вноска от сключеното между страните споразумение от 26.03.2014 г., с което се уреждат задълженията на ответника в размер на 5 478 926, 26 лв. по същия договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г. за периода м.11.2013 г. – м.02.2014 г. Предмет на делото е и установяване на задължение на ответника за договорна неустойка в размер на 4

10 885 лв., изчислена за периода от 01.04.2014 г. до 30.05.2014 г.

Предмет на т. д. № 138/2017 г. е остатъка от главницата по споразумението в размер на 4 417 951, 54 лв., както и неустойка за забава по т.

1.2 от споразумението начислена върху пълния размер на главницата от 5 478 962, 26 лв. към 10.03.2014 г., неустойка за забава по т. 3 от споразумението начислена върху пълния размер на главницата, но за периода от 11.03.2014 г. до датата на сключване на споразумението 26.03.2014 г. и неустойки по т. 5 и т. 6 от споразумението, върху неизплатените в срок вноски от датата на падежа на всяка просрочена вноска по погасителния график към споразумението, до датата на предявяване на иска 26.11.2014 г.

Предмет на настоящото производство са вземания за неустойки за забавено плащане на главниците по издадени фактури за периода от 05.03.2014 г. до 10.06.2014 г. за договорени количества природен газ, стойността на заявени в годишната програма количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 г., както и неустойки по т. 9.5.9 от договора, върху главниците по предходното вземане за заявени количества, изчислени за периода до 29.10.2014 г. и мораторна лихва върху вземанията за неустойки, изчислени за периода от 30.10.2014 г. до 05.05.2017 г.

От изложеното е видно, че липсва идентитет между посочените три дела, поради което и възражението на ответника за недопустимост на предявените по това дело искове, респективно за недопустимост на решението е неоснователно.

При разглеждането на спора по същество, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата по отношение пороците на обжалваното решение.

Единственото изключение, когато въззивният съд служебно отстранява допуснато от първоинстанционният съд нарушение, независимо дали жалбоподателят се е позовал на него е когато то се отнася до нарушението на императивни материалноправни разпоредби /каквато хипотеза в случая не е налице/. Относно изводите си за фактите, въззивният съд е обвързан от посочените в жалбите и в отговорите основания за неправилност. Въззивният съд не проверява изцяло правилността на решението, а е ограничен до посочените конкретни основания за неправилност, като проверява законосъобразността само на посочените съдопроизводствени действия и обосноваността само на указаните в жалбата фактически констатации.

5

По делото, всички доводи изложени в жалбите са насочени към твърдението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционният съд, затова, че не е обсъдил възражението за недължимост на сумите, предвид определянето в договора на цените за доставка на природен газ, въз основа на решения на КЕВР, които били нищожни. Оплакванията са свързани с разбирането, че тази нищожност следва да бъде установена, по реда на косвения съдебен контрол осъществяван върху административни актове, каквито са и процесните решения на КЕВР, с които според ответника, комисията е утвърдила цени за продажба на природен газ и на електрическа енергия, в нарушение на правилата на конкуренцията и при злоупотреба с господстващо положение, съгласно практиката на СЕС по чл. 102 ДФЕС.

Обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат установените с решението общи правопораждащи факти, а именно, основанието на спорното право. В случая, между страните са налице влезли в сила решения по т.д. № 88/2014 т. и по т. д. № 134/2014 г. и двете по описа на Окръжен съд – Благоевград, предмет на които са вземания, произтичащи от процесния договор за доставка на природен газ № 206-2013 от 13.12.2012 г.

Следователно, въпросът за действителността на договора и в частност за валидността на цената на доставката на природния газ е обхванат от преклудиращото действие на силата на присъдено нещо, поради което и не може да бъде поставен в настоящия процес. Ето защо, като не е уважил искането на ответника по чл. 17, ал. 2 ГПК и не е обсъдил изложените във връзка с нищожността на решенията аргументи, съдът не е допуснал процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на решението.

Само за пълнота на казаното, произнасянето на съда по валидността на решенията на КЕВР, с които се определя цената на изкупувания от „В§ВГД“ Оранжерии – Петрич“ ООД /н./ електрически ток е и неотносимо, тъй като в конкретната хипотеза, предмет на спорното право са задължения на ответника за заплащане на доставения от ищеца природен газ и без правно значение за решаване на делото е начина по който, купувачът формира приходите си, а именно, цената която получава, за изкупения от НЕК електрически ток.