Решение № 466 от 06.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Русе, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20234500100803 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищците М. В. Г. и В. И. Б. твърдят, че на 16.08.2023 г. около 11:00 ч в гр.Русе, на ул.“П." № 1, лек автомобил марка “Х.", модел “Д." с рег. № СА****ТА с водач Д. Р. Б., при добра видимост, но при управление с превишена и несъобразена с градските условия скорост, не спира на пешеходна пътека тип “3ебра" и не пропуска правомерно пресичащата от дясно наляво на МПС пешеходка Г. В. Б., вследствие на което последвал удар и на последната били причинени тежки телесни увреждания. Непосредствено след катастрофата пострадалата била откарана от екип на CMП в УMБAЛ “Канев“-гр.Русе, където била хоспитализирана в интензивно хирургично отделение с опасност за живота.Няколко часа по-късно, в 14:50 ч. на 16.08.2023 г. Г. В.а Б., явяваща се съответно майка и дъщеря на ищците, починала.

Настъпилото произшествие било удостоверено с Констативен протокол за ПTП № 697/198 от 16.08.2023 г. от OД на MBP- Русе, а впоследствие било образувано ДП № 290/2023 г. и ПП № 3041/2023 r. по описа на Окръжна прокуратура-Русе.

Ищците твърдят, че виновен за пътния инцидент е водачът на 1 автомобила-Д. Р. Б., който не пропуснал и блъснал пресичащата на пешеходна пътека тип “Зебра“ Г. Б., като по този начин нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП.

Ищците твърдят, че поради внезапната смърт на Г. Б. за тях настъпили душевни и психически болки и страдания, като тази загуба е най-тежкият момент в живота им.

Отношенията между В. Б. и д. й били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Помежду им имало силна емоционална връзка. През последните години те живели в един дом, били едно семейство, споделяли общо домакинство, радост и тревоги. Всеки ден контактували помежду си, а Г. се грижела за своята майка и за сина си. 3а тях тя била морална и финансова опора. Осигурявала средства за преживяване и прехранване на ищцата, тъй като нейната пенсия била минимална.

Ищецът М. Г. изгубил най-скъпият за него човек на света-майка си, нa кoятo разчитал и която била опора в живoтa му, грижела се за него, помагала му за всичко, когато имал нужда. Заедно с баба му, тримата обитавали един дом. Ищецът преживял изключително тежко смъртта на майка си.Изпаднал в депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел.

Твърдят, че виновният водач, управлявал процесното MПC, бил застрахован в ,,ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД-София със застрахователна полица „Гражданска отговорност" № BG/06/123001874691, валидна от 05.07.2023 г. до 04.07.2024 г.

На 28.08.2023 г. ищците подали пред ответното дружество молба вх. № 94-Н-220 за изплащане на обезщетение за причинените им при инцидента неимуществени вреди. В тази връзка била образувана застрахователна преписка № 43072952300197, по която исканията им били оставени без уважение.

Искат дружеството да бъде осъдено да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. във връзка с настъпило ПTП в гр.Русе на 16.08.2023 г., при което загинала Г. В. Б., със законната лихва от 29.11.2023 г. Търсят се разноски за производството.

2

Ответникът “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София оспорват исковете.

Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Претендира се отхвърляне на исковете, а в условия на евентуалност-намаляване размера на търсените обезщетения, както и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от У-ние за наследници изх.№ 3-4556/22.08.2023 г. и У-ние за родствени връзки изх.№ 1-257/ 25.08.2023 г., издадени от Община-Русе, ищците са майка и син на лицето Г. В. Б., б.ж. на гр.Русе, починала на ****2023 г., на 63 години.

По делото няма спор, че на 16.08.2023 г., около 11,00 часа, в гр.Русе, Г.

Б., при пресичане /от дясно на ляво/ на пътното платно на ул.“П.“ № *, била блъсната от Д. Р. Б., водач на л.а.“Х. Д.“ с рег.№ СА*****ТА, валидно застрахован към него момент при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“. След инцидента жената била откарана от екип на СМП в УМБАЛ “Канев“-Русе, където починала. В изготвения Констативен протокол за ПTП № 697/198 от 16.08.2023 г. от OД на MBP-Русе, с план-схема към него, е отразено, че ударът е настъпил в зоната на пешеходна пътека. При шофьора не е била отчетена употреба на алкохол или наркотични вещества и/или техни аналози.

На 28.08.2023 г. ищците подали молба до “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и дъщеря. На 28.11.2023 г. дружеството отказало да предприеме действия в тази насока /л.82/.

Св.Д.Б. признава участието си в инцидента, но на основание чл.166,ал.2 от ГПК е отказал да даде други показания Към момента на разглеждане на настоящия спор са образувани ДП № 290/2023 г. и ПП № 3041/2023 r. по описа на Окръжна прокуратура-Русе. С писмо от 11.10.24 г. съдът е бил уведомен от надлежния орган, че разследването по случая не е приключило. Към датата на последното заседание свидетелят не е бил привлечен към наказателна отговорност за извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

В Протокол за оглед от 16.08.2023 г. е отразено, че се извършва при сухо 3 слънчево време, много добра видимост и дневна светлина. Посочени са наличните маркировка и пътни знаци, включително за пешеходна пътека, както и че липсват спирачни следи от МПС. Описани са веществени доказателства, сочещи на извод, че ударът е настъпил в дясната лента за движение.

Назначената по делото авто-техническа експертиза, след запознаване с представените в производството доказателства и материалите по ДП № 29082023 г. на ОД на МВР-Русе и ПП № 304182023 г. по описа на РОП, се е произнесла, че произшествието е настъпило на около 100 м след кръговото движение по ул.“П.“. Преди удара процесният автомобил се е движил в дясната лента за движение в посока МОЛ Русе. Експертът не е установил други обективни доказателства, извън описаните в протокола за оглед на ПТП, от които да може да се определи точното място на сблъсъка по дължината на пътното платно. Прието е обаче, че пострадалата е навлязла на обозначена пешеходна пътека, без данни това да е станало внезапно. Поради липса на доказателства за определяне скоростта на движение на автомобила, вещото лице е съобразило констатираните нараняване на жената и настъпилите увреждания по МПС. Експертът е докладвал, че при отчитане на наличния снимков материал по случая, установил, че тялото на Б. достигнало средата на предното обзорно стъкло след съприкосновение с предната част на автомобила в зоната на преден десен фар и дясната част на предната броня.

След удара, то се качило върху предния капак, ударило се в предното стъкло и паднало в дясно на автомобила на пътната настилка от височина около 1,5 м.

Експертът е приел, че скоростта на МПС в момента на удара е била около 64 км/ч. Отстоянието на пешеходката от автомобила при навлизането й на пешеходната пътека е прието за около 24 м. Жената е била в полезрението на водача и няма данни за ограничение на видимостта между двамата участника в инцидента от други ППС или обекти. Експертът е приел, че основната техническа причина за процесното ПТП са действията на водача Божинов, който управлявал лекия автомобил с превишена скорост, без да пропусне Г. Б., която пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека. Вещото лице е посочило, че жената е имала неограничена видимост към МПС, но не е преценила скоростта на движение и възможността за безопасно пресичане на улицата по пешеходната пътека. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието при установената и разрешена 4 скорост за движение, тъй като опасната зона за спиране и в двата случая е поголяма от установеното местоположение на Б.. Според експерта, слънчевата светлина него ден не е попречила на видимостта нито на Д.Б., нито на пешеходката. В съдебно заседание експертът е допълнил, че МПС е започнало интензивно спиране едва след контакта с пешеходката.

Назначената по делото СМЕ, след запознаване с наличната по случая медицинска документация, се е произнесла, че при инцидента жената е получила тежки черепно-мозъчна и гръдна травми, увреждания на централната нервна система, наранявания по корем, таз, крайници, остра кръвозагуба и в рамките на Съчетана травма, довели до смъртта на лицето за около 4 часа след ПТП. Не се установява Б. да е имала придружаващи заболявания, които да могат да имат някаква връзка с настъпване на смъртта й.

Св.Г.А., съседка на ищците, установява, че М. и майка му живеели на първия етаж във входа още от детските години на ищеца. Двамата били много близки, никога не са се разделяли, грижели се един за друг.Г. поддържала домакинството.

През 2020 г. при тях се преместила да живее и ищцата.До него момент тя обитавала имот в с.Т., но там станала авария с водопровод и се наложило жената да напусне къщата.Адресната регистрация на жената е променена на 08.02.2022 г. / л.153/.

Св.Г.А. видяла ищците пред блока непосредствено след инцидента. В. Б. била много зле, плачела.Такова било поведението й и в църквата, при погребението. Г.А. уточнява, че след това е контактувала само с М.. Той зле преживял смъртта на майка си, тъй като връзката им била много силна. При разговори със свидетелката повтарял, че не може да повярва, че Г. вече я няма.Казвал, че тя му била голяма опора, сега оценявал всичко, което е правила за него. М. бил притеснен за баба си, както и финансово, защото поради здравословно проблеми не може да работи. До смъртта на Г., главно тя обезпечавала парично домакинството. Сега ищецът се грижи за баба си, независимо, че тя има и друга дъщеря, която също живее в гр.Русе. Според св.Г.А. отношенията между двете жени не са безпроблемни.

Последното изявление се опровергава от св.А.п., братовчед на Г. Б. и на С.

М., нейна сестра/ л.34/. Същият сочи, че често контактувал с тези си роднини и леля му е била еднакво близка с двете си дъщери. А.п. потвърждава, че между починалата и майка й отношенията били много сърдечни и топли, независимо, че ищцата живеела в с.Т.. Г. редовно я посещавала на село и я приела в дома си, когато 5 аварирал водопроводът. А.п. установява, че леля му много трудно приела смъртта на дъщеря си, била разстроена, плачела. Рухнала здравословно изведнъж. Сочи, че В. Б. продължава да скърби за Г.. Подобни били чувствата и на М.. В началото бил силно разстроен и почти неадекватен.Според А.п., ищецът не е същият човек след инцидента. Вече не бил толкова весел, по-рядко излизал с приятели. Уточнява, че мъжът има здравословен проблем и в момента не работи.

Св.Ст.И., съседка по етаж на ищците, изнася данни за близките отношения между М. и майка му, като сочи, че след смъртта на последната, мъжът много се променил. Липсвали му грижите на Г.. Ищцата също била отчаяна след смъртта на дъщеря си. Свидетелката уточнява, че М. не е споделял с нея за други свои преживявания извън битовите неудобства, които изпитвал след кончината на майка му.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.493а ал.1 изр.1 от КЗ, от застрахователя при сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Според чл.498 ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В чл.493 ал.1 т.1 и т.5 от КЗ е казано, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение, включително неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ. Правната норма на чл.432 ал.1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно поведение лице са сключили договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обезпечаваща тяхната деликтна отговорност.