Решение № 71 от 07.02.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. К., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101320 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, частичен иск от сумата от 100 000 лева от И. И. Ц. против Н. Н. М. за претърпени имуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 5 000 лева, частичен иск от сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди.

Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД от Н.

Н. М. против И. И. Ц. за заплащане на сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът И. И. Ц. твърди, че по повод проведено рали състезание на ***г. е публикувано интервю с ответника Н. Н. М., в качеството му на спортен директор, във в. „Д.“ (бр. *** (***) от ***г., в което последният отправил обидни квалификации срещу ищеца, а именно: „Защо се прави на жена?“, „Усеща че вече славата и качествата се изплъзват. Става нервен и неадекватен“, „вижте колко е глупав. Отряза си главата“, „Той е долен лъжец и ще му го кажа в очите“. Ищецът прочел интервюто на ***г. вследствие на което се почувствал стресиран, обиден, злепоставен, чувството му за чест и достойнство били тежко и непоправимо засегнати, накърнено било доброто му име в обществото, тъй като години наред е изграждал авторитета си на автомобилен състезател. Вследствие на преживения дискомфорт в периода ***. /датата, на която узнал за интервюто/ до ***г. /датата, на която УС на БФАС е отнел спортните права на ответника/ претендира сумата от 5000 лева, частичен иск от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът сочи, че публикуваната статия се отразила неблагоприятно на 1 кариерата му, което довело до прекратяване на договор за реклама от ***г. между „Р..“ ЕООД и дружеството, представлявано от него. Договорът бил прекратен едностранно от рекламодателя „Р..“ ЕООД, считано от ***г.

Поддържа, че вследствие на прекратения договор са претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лева, предявени като частичен иск от сумата от 100 000 лева.

Ответникът Н. Н. М. oспорва предявения иск. По повод претенцията за неимуществени вреди сочи, че не става ясно кое е позорното обстоятелство, като преценката му, че ищецът е постъпил глупаво и че е злепоставил интереса си, не представлява такова. Твърдението, че е нарекъл ищеца лъжец също не следва да ангажира отговорността му. Сочи, че не отговаря на обективната действителност посоченото в исковата молба изявление на ответника, че ищецът се държал като жена. Във връзка с обезщетението за имуществени вреди сочи, че искът е неоснователен. Такива вреди не са претърпени от ответника. Сочи, че срещу рекламодателя има открито производство по несъстоятелност, като не е възможно ищецът да е получил претендираната сума.

Ответникът Н. Н. М. предявява насрещен иск против И. И. Ц., в който посочва, че в интервю във вестник „Б. Д.“ /бр. *** от ***г. е публикувано интервю с първоначалния ищец, в което последният твърди, че по вина на Н.

М., през 2000г. на планинско „Ш.“ са загинали двама зрители, което не отговаря на истината.

Това твърдение е причинило на ищеца по насрещния иск сериозни неимуществени вреди, като е засегнало отрицателно професионалната му дейност и качества като човек, отговорен за това което върши, както и е довело до недоверие към него. Предвид това, предявява иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени в неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по насрещния иск и ищец по първоначалния го оспорва като неоснователен. Сочи, че твърдените в насрещния иск съмнения в професионализма на Н. М. са резултат от собствените му действия и постъпки, а не клеветнически твърдения от ответника. Счита, че искът е недоказан. Уточнява, че не е извършен деликт от негова страна, доколкото от Постановление от ***г. от ОС С. се установява, че производството се е водило срещу неизвестен извършител, като никъде не е посочено, че И. Ц. е сигнализирал за извършено престъпление.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното НЧХД № 17622/2017 г. по описа на С. районен съд, с присъда № 267067 от 06.11.2019 г. ответникът е признат за виновен в това, че в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по отношение на частния тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“ престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК вр. чл.

2

55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/лв. Признал е подсъдимия Н. Н. М. за виновен и в това, че в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е казал унизителни за честта и достойнството на ЧТ И. И.

Ц. думи и изрази, а именно израза „Защо се прави на жена?“ и че същия е „глупав“, и „долен лъжец“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Н. Н. М., със снета по делото самоличност, за извършените от него престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.

Видно от приложеното ВНЧХД № 514/2020 г. по описа на С. градски съд, с присъда от 02.06.2020 г. ответникът е признат за невиновен за това, че в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр.

*** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по отношение на частния тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“, поради което и на осн. чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и да е казал унизителния за честта и достойнството на частния тъжител И.И.Ц. израз „Защо се прави на жена?“ Изменя присъдата на СРС,НО, 98 с-в в частта й относно наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл.

146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК и е освободил подс. Н.

М., с установена по делото самоличност, от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Съдът е потвърдил присъдата на С. районен съд, Наказателно отделение, 98 с-в, постановена на 05.11.2019г. по НЧХД № 17 622/ 2017г. по описа на съда в останалата й – наказателно – осъдителна за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК- част.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Н.Р. и Д.Ж.Д..

От показанията на свидетеля Т.Н.Р. се установява, че се намирали в приятелски отношения с ищеца Ц.. Знаел, че ищецът бил съкрушен след като ответникът го нарекъл по медиите „долен лъжец“, и „жена“. След тази случка не бил същият човек. Заявява, че Ц. бил горд човек, насърчавал хората да не се предават, но в този момент, направо ,,се беше предал. Доколкото зная и медикаменти някакви взимаше, ходеше по доктори, не изглеждаше на себе си.

Смея да кажа, че и до ден днешен си остана някакъв белег. Според мен две години си имаше доста притеснен, подтиснат.‘‘ Свидетелят отбелязва, че тогава се оттеглил и генералният рекламодател на отбора. По негово мнение обидата била личностна.

От показанията на свидетеля Д.Ж.Д. се установява, че работи като счетоводител в „М.“ „и в тази връзка съм и счетоводител на организаторите на ралито клуб „Д.“. След края на ралито М., като директор на организацията, докладвал за това как е минало ралито. Заявява, че единствения докладван проблем бил с автомобила на Ц. ***, тъй като имало 3 спорна ситуация. На 27-ми юли спортните комисари преценили, че следва да извикат Ц. да го изслушат, във връзка с претенциите, които има. След неговото изслушване бил дисквалифициран. Заявява, че на 27-ми юли, след ралито, „г-н М. ме извика и ми показа вестник и там г-н Ц. го нарича „убиец“.

Сочи, че след това М. влязъл в обяснителен режим като след тази публикация всичките му колеги и партньори започнали да се отдръпват. Твърди, че М. се затворил, започнал да избухва по-често. Казаното в статията рефлектирало и върху дейността на фирмата като „много работници започнаха да се сконфузват, двама трима напуснаха след състезанието, това продължи 3-4 месеца“. Свидетелят сочи, че тази обида, която е нанесена на М. се разнасяла в публичното пространство в целия град. Оборота намалял драстично с 50-60 хиляди лева в сравнение със същия период на предходната година. Сочи, че присъствал през 2000 г. като зрител на това състезание. Знаел, че дълго време имало следствие срещу организаторите. „Г-н М. беше оневинен. Има официален документ за това, че той е невинен“.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, негативни емоции, влошаване на здравословното състояние.

По първоначалния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи: противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата, вина. Тези елементи се уреждат от чл. 45 ЗЗД, който установява деликтната отговорност като санкция за извършеното правонарушение.

Задължението за обезщетяване има вторичен, санкционен характер, възниква от общото задължение „да не се вреди другиму“, произтичащо непосредствено от закона. Виновното и противоправно поведение на Н. М. е установено с влязла в сила присъда по ВННЧХД № 514/2020 г. по описа на С. градски съд, с което е признат за невиновен за това, че в интервю, дадено от него по телефона на журналиста О.Г. и отразено в бр. *** от ***г. във вестник „Б. Д.“ е разгласил позорни обстоятелства по отношение на частния тъжител И. И. Ц., а именно, че същия е „неадекватен“, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и да е казал унизителния за честта и достойнството на частния тъжител И.И.Ц. израз „Защо се прави на жена?“. Изменена е присъдата на СРС,НО, 98 с-в в частта й относно наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал.

1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК и е освободил подс. Н. М., с 4 установена по делото самоличност, от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. Съдът е потвърдил присъдата на С. районен съд, Наказателно отделение, 98 с-в, постановена на 05.11.2019г. по НЧХД № 17 622/ 2017г. по описа на съда в останалата й – наказателно – осъдителна за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК- част.

Освен това делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля Т.Н.Р. се установява, че инцидентът се отразил на психическото състояние на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 413 НПК, решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 340/2011 г., І т.о.

Разпечатката съдържа 41 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/695f21a7-d7db-491a-941d-5ead99f90f43