Решение № 213 от 17.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330100732 по описа за 2026 гоД.

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от Д. М. К. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Ц. Ж. К.- нейн син.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се твърди да е извършен твърдения на домашно насилие. Посочва се, че ищцата и ответникът живеели нормално докато последният не запознал да употребява наркотици. От 2022 год. живеели в един дом. На 08.02.2026 год. отново й искал пари, тя му отказала и той освирепял, започнал да й крещи и заплашва, че ще я убие, размахал срещу нея ножове. Всичко това наложило ищцата да се изнесе на квартира.

Междувременно след като посетила жилището констатирала, че същото се разрушава от ответника, който къртел и продавал материали. Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита, т.к. ищцата се страхува за здравето и живота си , както и за целостта на имота си.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН.Представени са и други писмени доказателства.

В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител на ищцата.

Ответникът, редовно уведомен,се представлява се явява лично и оспорва претенцията.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 08.02.2026 г. , пред родово и 1 местно компетентен съд.

От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че ищцата не е осъждана, а ответникът е осъждан неколкократно. Приети са и удостоверения за родствени връзки, както и справка за налагани мерки по реда на ЗЗДН.

Представени са и писмени доказателства касаещи здравословното състояние на молителката.

По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелката К. - роднина на страните, която със семейството си обитава първия етаж от жилището, в което живеят последните посочва, че откакто ищецът се е прибрал от А. постоянно чува скандали между него и майка му. Последните две години нещата ескалирали, като под въздействие на наркотици ответникът ставал изключително агресивен. Свидетелката посочва, че лично го е виждала да употребява наркотици, както и че същият е изпочупил всичко на техния етаж, подови настилки, мебели ,уреди и др. Често подавали сигнали на 112. Такива погали неколкократно през месец февруари. На 10.02.2026 год. заедно със съпруга си били принудени да се изнесат от имота и да заживеят на квартира, а ищцата се преместила при роднини.

Всички били постоянно под психически тормоз. На същата дата ищцата изключително притеснена и разтреперана им казала, че Ц. отново й искал пари, тя не му дала и той започнал да вади ножове. На 14.02.2026 год. разбрали, че ответникът разкрива покрива на къщата. Съседка ги уведомила и, че е свалил вратите на гаража, вкл. имало разбити врати. Посочва и, че ищцата чето идвала на техния етаж уплашена и спяла в дома им. Физически посегателства не е виждала.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични 2 права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката психическо , емоционално и икономическо насилие, по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита.

Същата се подкрепя напълно от показанията на разпитаната свидетелка , ценени при условията на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал убедителни доказателства в процеса, оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 , т.2 и т. 3 за срок от дванадесет месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.

5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, упоритостта, дързостта и системността в поведението на ответника, близката родствена връзка между страните, обстоятелството, че липсват твърдения и доказателства за осъществявано физическо насилие. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск. Мярката по чл. 5,ал.1,т.4 , съдът приема, че не следва да бъде налага, т.к. от една страна не се твърди ответникът да осъществява връзка с ищцата чрез средствата за комуникация, а от друга самата ищца е посочила, че ответникът не притежава телефон и не е абонат на мобилни оператори.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12, 78 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Ямболският районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на Д. М. К. , ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Ц. Ж. К., ЕГН ********** , КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА Ц. Ж. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. М. К..

ОТСТРАНЯВА Ц. Ж. К. от съвместно обитаваното с жилище, находящо се в гр. Я. *******, за срок от дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 20.03.2026 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ЗАБРАНЯВА на Ц. Ж. К. да приближава Д. М. К., жилището, местоработата и 3 местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м, за срок от дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на 20.03.2026 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.

ОСЪЖДА Ц. Ж. К., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 12, 78 евро.

Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Ц. Ж. К., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок , считано от 17.04.2026 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4