Определение № 4863 от 07.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4863 гр. Варна, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502186 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството в с правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№75246/20.09.2024г, предявена от Б.

И. К., чрез адв. К. Т., срещу разпореждане № 20642/02.06.2023г., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по същото ч.гр.д.

№6348/2023г. по описа на ВРС заповед за изпълнение.

Жалбоподателят намира, че неоснователно заповедният съд е постановил незабавно изпълнение на заповедта. Навежда, че извлечението от счетоводните книги на банката, представляващо документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, не удостоверява подлежащите на изпълнение вземанията. На първо място в извлечението липсва яснота относно основанието на вземането и фактите, обуславящи възникването на предсрочната изискуемост на дълга.

На следващо място намира, че заявителят не е представил доказателства за надлежното упражняване на преобразуващото право да направи дълга изискуем преди падежа. Сочи, че длъжникът не е нарочно уведомен за това.

Навежда и че вземанията не са конкретизирани във връчената му ПДИ и доколкото между страните са възникнали няколко правоотношение, то длъжникът не може да обосновано да упражни правото си на възражение. Въз основа на изложеното, настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения срещу длъжника изпълнителен лист.

В законоустановения срок от страна на "Банка ДСК" АД е постъпил отговор, в който се претендира за отхвърляне на жалбата. Настоява, че се позовал на предсрочна изискуемост, като основание за правата си.

Жалбата е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК от връчване на ПДИ, от надлежно легитимирана страна- длъжник, оспорил своевременно 1 издадената срещу него заповед за изпълнение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В производството по ч. гр. д. №6348/2023 г. по описа на РС Варна е удовлетворено заявление на "БАНК ДСК" АД, по чл. 417 от ГПК и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. И. К. за сумата 14440.51 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща главница по сключен между страните на 19.09.2019 г. договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 1667.25 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.02.2022 г. – 18.09.2022 г.; сумата 871.25 лв. /осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.09.2022 г. – 10.04.2023 г.; сумата 62.90 лв. /шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължими такси за теглене от АТМ, които тегления са извършени в срока на договора; сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща дължими такси за нереволвиране на кредита – 5 бр. пълни такси за невнесена минимална сума, дължими от м. февруари 2022 г. до м. юни 2022 г. вкл , както и разноски в заповедното производство.

Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК, преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418, ал. 2 изр. 1 и ал. 3 от ГПК, и наличие за неравноправна клауза.

Относно оплакванията, че документът по чл. 417, т. 2 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съдът намира следното: Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банкатазаявител. Същото съдържа вида и датата на сключения договор с потребител, а именно за кредитна карта, посочена е датата на разрешаване на кредита – 19.09.2019 г., договорения размер от 14500 лева, срока от 36 месеца и валутата на кредита, крайният падеж на договора – 19.09.2022 г., броят и размерите на минимални непогасените, респ. частично погасените суми за револвиране до датата на преустановяван ползването на лимита, размерът на неиздължената главница, този на възнаградителната лихва и периодът й, конкретните такси по пера и общо дължимата сума, поради което и същото удовлетворява в пълнота изискванията за редовност на документа, формирали се в съдебната практика, респективно твърденията в обратна насока са неоснователни.

2

В случая банката не се позовава на предсрочна изискуемост на вземанията, а на настъпил редовен падеж, съвпадащ с крайната дата, до която на кредитополучателя е предоставена възможност да ползва кредитния ресурс. В този смисъл неоснователни са съображенията в жалбата, че в извлечението от счетоводните книги не се съдържат данни за пропуснатите вноски, дали основание на кредитора да иска обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Срокът на договора, съгласно приетите от потребителя ОУ/чл.86/ съвпада със срока на валидност на издадената кредитна карта.

Последният срок път е обективиран в приложените условия за издаване и ползване на кредитни карти/т.VI/, също подписани от длъжника. Няма данни, а и не твърди в жалбата, след изтичане на този срок банката да е преиздала автоматично кредитна карта, в който случай действието на договора би се подновило автоматично-чл. 86, ал. 2 от ОУ. По вече изложените съображения заявителят не следва да представя и доказателства по чл. 418, ал. 3 от ГПК за настъпилата изискуемост на вземания.

Аргументите в жалбата, че в ПДИ не са конкретизирани изобщо не могат да бъдат разглеждани в настоящото производства. В заповедта ясно е посочено за вземанията по кой договор за кредит се издава заповедта, поради което доводите на страната, че не е могла да се ориентира при подаване на възражението, освен че са неотносими, са и неоснователни.

Макар подобни доводи да не са изрично посочени в жалбата, съгласно чл. 418, ал. 2 изр. 1 и ал. 3 от ГПК, и доколкото незабавното изпълнение е допуснато по заповед, издадена срещу потребител, съдът дължи проверка и относно наличие за неравноправна клауза. В рамките на тази проверка съдът на констатира нарушение на правилата за потребителска защита. Договорът е съставен на ясен и разбираем език и съдържа изискуемите реквизити по чл. 11 от ЗПК- изрично е посочена сумата по кредитната карта с револвиращ кредит за физически лица, годишният размер на лихвата, респективно дневният такъв, посочена е и базата за изчисляването му и начинът – за карти в BGN.

Изрично е посочено в договора при какви условия се променя лихвения процент, които са ясни и разбираеми за потребителя-чл. 1.2 от договора.

Посочен е ГПР – 16. 02%, който не надвишава лимита по чл. 19 от ЗПК, както и общо дължимата сума.

В контекста на изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На ответника по жалбата, във връзка с отправеното искане, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на осн. чл. 25а ал. 3 от НБПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 20642/02.06.2023г., на ВРС по ч. гр.

3 д. № 6348/2023 г. по описа на Варненски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 3221/02.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ************ да заплати на "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, гр. София, сумата от 50 /петдесет/ лева за процесуално представителство от юрисконсулт, на осн. чл.

78, ал. 8 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4