Решение № 64 от 17.02.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. П., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100450 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Непълнолетният ищец – А. Н. И., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 19, ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н. А. И.а, твърди, че на 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, управляван от И.

Д. И.ов, и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, управляван от А. Л. А..

Пояснява, че е бил пътник в лекия автомобил „Ауди А6“, а произшествието е било виновно причинено от водача на другото превозно средство, поради неправомерно навлизане в насрещната лента за движение. Изтъква, че в резултат на транспортната злополука е получил телесни наранявания, по повод на което е търпял болки и страдания, за които му се полага обезщетение от 2 000 лв. Смята, че ответникът дължи репарирането на тези неимуществени вреди, защото към момента на пътния инцидент за автомобила, управляван от виновния водач, при него е била сключена задължителна гражданска отговорност „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО). Счита, че върху обезщетението трябва да му бъде заплатена и законна лихва за забава, която се дължи от деня, в който е сезирал застрахователя за доброволно уреждане на спора (19.09.2022 г.) до окончателното погасяване. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираната сума да му бъде присъдена, ведно с посочената законна лихва. Предлага в полза на адвоката, който му е оказал безплатна помощ по делото, да бъде определено 1 съответно възнаграждение.

Ответникът – „ЗД „Б. И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, намира предявения иск за неоснователен, настоява за неговото отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на процесуалната си позиция развива доводи, че: липсва виновно и противоправно поведение на лицето, управлявало превозното средство, застраховано при него; в условията на евентуалност, има съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е бил без поставен обезопасителен колан; размерът на търсеното обезщетение е завишен и не кореспондира с вида и характера на сочените вредни последици.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

Уважаването на предявения иск е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови условия, свеждащи се до: 1/ валиден застрахователен договор по ЗЗГО, сключен между ответника (застраховател) и трето лице (застрахован); 2/ настъпването на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ събитието да е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования (делинквент); 4/ претърпяването на конкретни вреди (имуществени и/или неимуществени) от ищеца (увредено лице) и 5/ пряка и непосредствена причинна връзка между събитието и вредите.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на разглежданата искова претенция, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е да опровергае тази презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.

С доклада по делото е било отделено за безспорно и съответно за ненуждаещо се от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелството, че към датата на процесното ПТП за лекия автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, при ответното дружество (като застраховател) е имало сключена валидна ЗЗГО.

От приетите като писмени доказателства копия на материали от административно-наказателна преписка, представена от РУ на МВР – гр. П., от показанията на свидетелите К. З. (полицейски служител) и А. А. (водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, участвал в транспортната злополука), както и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, се констатира, че:

- На 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“ е било реализирано ПТП между горепосочените два леки автомобила – „Ауди А6“ и „Фолксваген Поло“.

- Първото МПС е било управлявано от И. Д. И.ов, а второто – от свидетеля Ал. А..

2

- Ищецът е бил пътник на задната седалка в автомобила „Ауди А6“.

- Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:

= И. Д. И.ов се е придвижвал от ул. „Ц. Б. III“ към ул. „С.“, а свидетелят А. – в обратната посока;

= в района на „Евенгалистката църква“ и магазин „Рай“, намиращи се на ул. „С.“ в гр. П., превозното средство, с което се придвижвал А., е навлязло в насрещната пътна лента, където се е намирал автомобилът, управляван от И.ов, при което между управляваните от тях автомобили се е стигнало до удар;

= ударът е бил концентриран в предните десни части и на двата автомобила, тъй като лекият автомобил „Фолксваген Поло“ на практика е бил изцяло навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди А6“;

= за И.ов, като водач на лекия автомобил „Ауди А6“, дори и при движение със скорост от 50 км/ч, която е позволената за пътния участък, инцидентът е бил непредотвратим от техническа гледна точка.

- Автомобилът „Ауди А6“, участвал в произшествието, фабрично е снабден с предпазни колани, включително на задните седалки, като тяхната употреба значително намалява риска от травми, основно при челни удари.

От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля Т. К.

(сочен за биологичен баща на ищеца), от писмените медицински доказателства (копие на амбулаторен дневник и на фиш за спешна медицинска помощ, издадени от Филиала за спешна медицинска помощ /ФСМП/ – гр. П.), както и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, става ясно, че:

- В резултат на пътния инцидент ищецът е получил разкъсно-контузна рана на горната устна. След процесния пътен инцидент той е бил прегледан във ФСМП – гр. П., но в представената медицинска документация липсва отразяване на извършените манипулации и на проведеното лечение. Обичайната практика в такива случаи е да се направи първична хирургична обработка на раната, като е напълно възможно да се наложат и хирургични шевове, за което се споменава в показанията на свидетеля К., който говори за поставянето на три, четири такива шева.

- Описаното телесно увреждане отговаря на времето и на механизма на транспортното произшествие, по повод на което се води делото, и е в причинноследствена връзка с него.

- Във връзка с нараняването ищецът е изпитвал болки с лек до умерен интензитет, като те са му създавали и известни затруднения при хранене.

- Няма медицински данни за предписана медикаментозна терапия, но адекватното лекарствено лечение е било със симптоматична насоченост (чрез нестероидни противовъзпалителни средства).

- Възстановителният период е бил около 15 дни (плюс/минус 2 дни), след преминаването на който следва да настъпи пълно възстановяване, без бъдещи 3 последици за здравословното състояние.

- Анализираното травматично засягане, чиято телесна локализация е в областта на главата на пострадалото лице, би могло да се получи и при ползването на обезопасителен колан, той като последният не е в състояние да предотврати травми, получени при свободното движение на крайниците и на главата на пътник в автомобил, участващ в ПТП.

- Настъпилият инцидент е дал известно негативно отражение и в емоционален план за ищеца, който за период от около един, два месеца е бил тревожен, имал е нарушения на съня, изпитвал е страх от качване в автомобил, наложило се е да отсъства от училище, което е довело и до понижаване на успеха му там.

Коментираните по-горе доказателствени източници (свидетелски показания, писмени доказателства и експертни заключения) подлежат на цялостно кредитиране в така обсъдените им части, тъй като не съдържат никакви значителни противоречия по релевантните факти и не се опровергават помежду си, а взаимно се допълват.

В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е доказан от гледна точка на основанието му, защото се установи, че:

- Ищецът е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), претърпяло конкретни неимуществени вредни последици (физически и душевни болки и страдания).

- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).

- Застрахователното събитие е било предизвикано противоправно и виновно (не беше оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от субект, имащ качеството на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 2 КЗ) при ответника (като застраховател).

Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление № 4/68 г., Пленум на ВС). Такива релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие; начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото обществено и социално положение (вж. Решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/12 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/14 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС).

4

В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която се явява адекватна за понесените от ищцовата страна неимуществени вредни последици, трябва да бъде фиксирана на сумата от 1 500 лв., по повод на което са взети предвид: младата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента (14 години); начинът на получаване на уврежданията (внезапно настъпил пътен инцидент, докато ищецът е бил пътник в лек автомобил, който се е движил правомерно); конкретните медикобиологични особености на засягането на телесния интегритет, които са с нисък интензитет; липсата на необходимост от специално и продължително лечение, с прогноза за пълно възстановяване; претърпяването и на душевни терзания, които не са оказвали дълготраен негативен ефект върху психиката на увредения.

2. Относно законната лихва върху обезщетението:

Законна лихва върху главницата по уважения иск може да се присъди само от датата на завеждането на исковата молба до окончателното погасяване.

Присъждането й от по-ранен момент може да стане въз основа на отделен акцесорен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ, какъвто в настоящия казус не е бил предявяван, доколкото това предполага заявяването на конкретен размер на търсената мораторна лихва, както и очертаването на период на забавата, предхождащ образуването на исковия процес.

3. Относно съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебния разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).

Ищецът не е направил съдебно-деловодни разходи по делото, но е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на сумата от 400 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото, при отчитане на частичната неоснователност на предявения иск и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз, при произнасянето по разноските за адвокатско възнаграждение, трябва да концентрират преценката си върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с 5 юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за дейността си.