Решение № 29 от 17.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. ***, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на седЕ.надесети ноЕ.ври през две хИ.яди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело № 20213300900028 по описа за 2021 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД , вр. чл. 121 от ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу Ю.. И.. Е.., ЕГН ********** - за признаване съществуването в полза на ищеца на взЕ.ане, солидарен длъжник по което е ответника, а именно – взЕ.ане по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД , вр. чл. 430 ТЗ в размер на 57 243.43 евро от дължимата, изискуЕ.а и непогасена главница по по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № ******г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително споразумение № 4 от 04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване по пощата на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.11.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на РС ***.

Твърди се в исковата молба, че по сИ.ата на посочения договор за кредит предоставИ. на кредитополучателя "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД , ЕИК ********* инвестиционен кредит в размер на 230 000 евро с целево предназначение – Погасяване на задължения към Национална агенция по приходите в размер на левова равнстойтност на 230 000 евро. Уговорена е бИ.а солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД на ответника и на "ЛОГИС" ЕООД, ЕИК ********* за задълженията на кредитополучателя към банката, в качеството на солидарен длъжник.

1

Твърди се, че договора за кредит е изменен с Допълнително споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително споразумение № 4 от 04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г. Срокът на кредита е 15.10.2017г. Кредита се усвоява по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита при ищеца. Кредитът е усвоен еднократно на 25.09.2017г., за което представя бордеро за усвояване.

Усвоения размер е 203 456 евро. Погасената е част от главницата, част от главницата в размер на 146 221.53 евро. Първоначално уговорения падеж е 21.09.2021г. С подписването на допълнителните споразумения към договора за кредит, страните са внасяли промени в сроковете и начините на погасяване на задължението.

Сочи, че с посочените анекси, подписани и от ответниц ата като солидарен длъжник е уговорен падежа на задължението за връщане на кредита, като с последното допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., с което процесният договор е изменен, крайният срок за връщане на главницата по кредита е уговорен на дата 21.08.2022 г. Към 21.09.2020г. кредитополучателят и солидарните длъжници, изпаднали в забава за взЕ.ането за главница и на 22.06.2020 г. за взЕ.ането за лихва. Банката обявИ.а кредита за изцяло предсрочно изискуЕ. преди крайния срок за погасяване на осн. чл. 3.7. неизпълнението на биква b ) т.5 , във вр. чл. 3.7, буква а),т. т.1 и т. 5 от Договора за кредитизпращайки покани за изпълнение на кредитополучателя и солидарните длъжници. Въпреки редовното връчване на поканите, последната бИ.а връчена на 26.10.2020г. на ответницата, дължимото просрочеие не е погасено в дадения 5 дневен срок. Ето защо, ищецът сочи, че на 03.11.2020г. предсрочната изискуЕ.ост е настъпИ.а. След това – на 09.11.2021г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК Твърди се, че кредита е усвоен, като към датата на предсрочната изискуЕ.ост – 03.11.2020 г. е останала непогасена изискуЕ.а главница от 57 243.47 евро.

Сочи се, че на 11.11.2020г. за процесната сума от 57 243.47 евро, на банката ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на PC- ***, като заявлението бИ.о насочено срещу горепосочения кредитополучател и двамата солидарни длъжници. Възоснова на издънение изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело № 691/2020г. по поиса на ЧСИ Д. Д., с рег. № *** от Камарата на ЧСИ.

С оглед разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, предвид връчването на заповедта за изпълнение на длъжника – сега ответник при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, обусловено предявяване по реда на чл. 422 ГПК на настоящия иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответницата, чрез назначения на осн. чл. 47, 2 ал.6 ГПК, особен представител адвокат Ж.Ч. от АК – ***, изцяло оспорва предявения иск. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в представения Договор за предоставяне на инвестиционен кредит не се съдържат задължения на ответницата като солидарен длъжник и няма основание за реализиране на облигационната й имуществена отговорност.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищеца, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Д. Ч. - А. депозира допълнителна искова молба. Поддържа първоначалната искова молба и намира направените в отговора на исковата молба възражения и искания за неоснователни.

В срока по чл.373, ал.2 ГПК, особения представител на ответницата депозира допълнителен отговор. Поддържа първоначалния си отговор и излага допълнителни съображения.

В съдебно заседание ишеца, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.

Д. Ч. - А., поддържа иска и претендира разноски . Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В съдебно заседание особения представител адвокат Ж.Ч. от АК – *** оспорва иска. Сочи, че основателността на предявения иск може да се обсъжда само да размера на сумата от 2 550 евро - това е падежиралата и неплатена вноска на 21.10.2020г., съобразно последното допълнително споразумение и прИ.оженията към него. Към 03.11.2020г. неизпълнението е само в размер на 2 550 евро.

***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното:

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: постигане на съглашение между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, с което последния е поел задължение да отговаря за връщане на заЕ.на сума, предоставена по договор за кредит, сключен между трето лице и кредиторът; възникване в полза на ищеца – кредитор на взЕ.ането за главния дълг.

От прИ.оженото ч. гр. д. № 1824/2020 г., по описа на РС ***, се установява, че е бИ.а издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3171/11.11.2020 г., срещу длъжника "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, "ЛОГИС" ЕООД, ЕИК ********* – представлявано от управителя – настоящ ответник, както и срещу длъжника - настоящ ответник, да заплатят солидарно на кредитора /ищец в исковия процес/ сумата от 57 243.47 евро, изискуЕ.а и непогасена главница по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № ******г., изменен с Допълнително споразумение № 1 от 30.05.2018г., Допълнително споразумение № 2 от 05.02.2019г., Допълнително споразумение № 3 от 17.05.2019г., Допълнително споразумение № 4 от 04.09.2019г., Допълнително споразумение № 5 от 11.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване по пощата на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.11.2020г. до окончателното изплащане

3

Н а същата дата – 11.11.2020г. въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца е издаден изпълнителен лист за горепосочената сума, срещу длъжниците.

Относно горепосочените две Ю. /кредитополучател и солидарен длъжник/ заповедта е върчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и възражения не са депозирани.

До ответницата заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. Ето защо, съдът е указал на ищеца, да предяви иск за установяване съществуване на взЕ.ането си. В законоустановеният срок ищецът е подал настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК .

Не е спорно, че с горепосочения договор за инвестиционен кредит ищецът, в качеството на кредитор е предоставИ. на кредитополучателя "ЛОГИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК ********* инвестиционен кредит в размер на 230 000 евро с целево предназначение – Погасяване на задължения към Национална агенция по приходите в размер на левова равнстойност на 230 000 евро. Ответницата и "ЛОГИС " ЕООД са солидарни длъжици по този договор. В последствие горепосочените лица сключИ.и общо 5 броя допълнителни споразумения /л.11-37/, като съгласно последното споразумение дължимата главница е в размер на 57 243.47 евро, като в същото е посочени и посогасителен план, с краен падеж 21.08.2022г.

Видно от заключението на ССЕ, което съдът приЕ.а като пълно, ясно, обосновано правИ.но, е че: С последния анекс № 5 от 11.05.2020г. кредитополучателят се е задължИ. да издължи текущия остатък по главницата на кредита в размер на 57 243.47 евро, при спазване на погасителен план, с кроен срок 21.08.2022г. Както към датата подаване на заявлението - 10.11.2020г., така и към датата на подаването на исковата молба, така и към датата на изготвяне на заключението размера на дължимата главница е един и същ - 57 243.47 евро. Вещото лице е категорично, че към датата на която кредиторът е обявИ. кредита за предсрочно изискуЕ. – 03.11.2020г., кредитът не е бИ. обслужван, поради и което размера на главницата е останал същия - 57 243.47 евро /въпреки че в погасителния план на последното споразумение е предвидена вноска за погасяване на главницата в размер на 900 евро на дата 21.09.2020г., но очевидно същата не е бИ.а платена, поради и което размера на главница е останал същият какъвто е бИ. посочен и в споразумението от 11.05.2020г./. Към тази дата е налице и наказателна лихва поради забава, като същата е в размер на 109.03. евро.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявения в настоящето производство иск по реда чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, има за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парични 4 задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните взЕ.ания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, същият се явява процесуално допустим.

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича взЕ.ането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу взЕ.ането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по сИ.ата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно И.и частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, срещу ответника, като солидарен длъжник по см. на чл. 121- чл. 123 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че договора за встъпване в дълг от който черпи права е валиден. Негова е тежестта да установи и наличието на съгласие между встъпващия и кредитора И.и длъжника съгласно изискването на чл. 101, изр. 1 от ЗЗД.

В производството по чл. 422 ГПК ответникът по иска следва не само да направи, но и да изчерпи и докаже своите правопогасяващи възражения.

Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на доказване по иска по чл. 422 ГПК.

В случая се установи, наличие на валидно правоотношение между банката ищец и кредитополучателя, по горицитирания договор за кредит, по който ответникът е солидарен длъжник. От заключението на ССчЕ се установи, и че размера на дължимата главница съответства на исковата сума .

В случая исковата претенция се основава на обявена предсрочна изискуЕ.ост.