Определение № 374 от 21.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. КърджА., 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500215 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 от ГПК, във вр. чл. 28 от КМЧП.

Образувано по частна жалба, подадена от А. Г., гражданин на Р. Т., чрез пълномощник адв. М. Ш., против Определение № **/06.08.2024 г., постановено по гр. д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд – А., с което е постановено, че българският съд е международно компетентен да разгледа предявения иск от А. Г. срещу С. М. Г. и насрещния иск на С. М. Г. срещу А. Г. с правно основание чл. 49 от СК, но е международно некомпетентен по съединените с иска за развод, предявен от А. Г. против С. М. Г. и по съединените с насрещния иск, предявен от С. М. Г. против А. Г., претенции за родителски права, лични отношения и издръжка, вкл. за минало време и лихва, считано от предявяването, по отношение на родените от брака деца А.

Е. А. Г. и И. К. А. Г. и е прекратил производството по тях.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че българският съд е международно компетентен да се произнесе по предявения брачен иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака с развод по исков ред, обективно съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК за съвместно разглеждане с небрачни искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака деца, ползването на семейното жилище и фамилното име. Сочи, че международната компетентност на българския съд е уредена в чл. 7 от КМПЧ, съгласно който брачните искове са подведомствени на българския съд, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Р. Б. С оглед, че българският съд е компетентен да разгледа главния брачен иск, то международната му компетентност се отнася и за останА.те, предявени в 1 условията на обективно съединяване на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК , небрачни искове. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районен съд – А. за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна С. М. Г. не е подала отговор.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд - А. е образувано по предявен от А. Г. срещу С. М. Г. иск за развод по чл. 49 от СК, съединен с небрачни искове по силата на чл. 322, ал.2 ГПК за упражняване на родителски права, издръжка и лични отношения с децата А. Е. А. Г. и И. К. А. Г., родени от брака и ползване на семейното жилище, с искане бракът да се прекрати поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне относно вината.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника С. М. Г. е постъпил отговор на исковата молба, с който предявения иск по чл. 49 от СК е оспорен като недопустим, предвид че между страните съществува друго висящо съдебно производство, образувано на същото правно основание и със същия предмет пред брачен съд в гр. И., Р. Т. Производството било образувано по предявен от С. Г. срещу А. Г., иск за развод, поради постоянното местоживеене и обичайно пребиваване на страните и децата в Р. Т. Направила е искане заведеното покъсно дело в Р. Б. да бъде прекратено. Оспорила е исканията на ищеца А. Г. за предоставяне на родителски права, издръжка и лични отношения с децата. В срока за отговор на исковата молба от съпругата С. М. Г., на основание чл.

211, ал.1 от ГПК, е предявен насрещен иск, с който се иска бракът между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, съединен с небрачни искове за родителски права, лични отношения и издръжка на малолетните деца, родени от брака, включително за минало време, ползване на семейното жилище в с. Б. и., общ. А., обл. К.. и запазване на фамилното име на съпруга след прекратяване на брака. Представено е писмено доказателство за нА.чието на висящ съдебен процес между страните със същия предмет – междинно решение от 27.10.2021 г. по дело № 2021/192 на 14-ти Семеен съд Б., Р. Т.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника по насрещния иск и първоначален ищец А. Г. е постъпил писмен отговор, с който е оспорил обстоятелствата, изложени в НИМ. Приложил е като доказателства по делото междинно решение от 21.04.2021 г. по дело № 2021/192 на 14-ти Семеен съд Б., Р. Т. и 14 броя банкови разписки за платени издръжки на децата и съпругата.

Няма спор по делото, че двамата съпрузите заедно с децата си имат обичайно пребиваване в Р. Т.. Ищецът А. Г. е турски гражданин, придобил и българско гражданство на основание сключен с българската гражданка С. М.

Ч. брак. На 28.08.2020 г. е регистриран с постоянен адрес в Р. Б., гр. К., и с 2 настоящ в Р. Т., а ответницата е регистрирана на 18.01.2012 г. с постоянен адрес в Р Б., а от 30.01.2007 г. с настоящ в Р Т.

С определение № 29/24.03.2022 г. по гр. д. № 167/2021 г. по описа на Районен съд – гр. А., производството по делото е спряно до решаването на бракоразводно дело № 2021/192 на 14–ти Семеен съд, Б., Р Т. След инстанционен контрол определение № 29/24.03.2022 г. по гр. д. № 167/2021 г. на Районен съд – А. е потвърдено с определение № 207/10.06.2022 г. по в.ч.г.д.

№ 98/2022 г. по описа на Окръжен съд – К., което с определение № 50385/05.10.2022 г., постановено по ч.г.д. № 2777/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.

С молба вх. № 790/24.07.2024 г., подадена от А. Г., чрез пълномощник е направено искане за възобновяване на производството. Изложени са доводи, че към момента бракоразводно дело № 2021/192 на 14-ти Семеен съд Б., Р Т. не е приключило и предвид изминалото време от образуването му от 14.02.2020 г. до подаването на молбата – 24.07.2024 г., счита, че изискването и преценката за разумен срок на чл.37 от КМЧП не е нА.це. Приложено е междинно решение от 21.04.2021 г. дело № 2021/192 на 14–ти Семеен съд, Б., Р Т. и 3 броя протоколи от проведени на 25.12.2023 г., 27.03.2024 г. и 26.06.2024 г. съдебни заседания, видно от които постъпват нови искания за разширяване предмета на делото и следващото съдебно заседание е насрочено на 14.11.2024 г. в 11:20 часа.

С определение № 63/26.07.2024 г. по гр. д. № 167/2021 г. по описа на Районен съд – гр. А., производството по делото е възобновено.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 69/06.08.2024 г., първоинстанционният съд е постановил, че българският съд е международно компетентен да разгледа предявения от А. Г. срещу С. М. Г. и по насрещния иск на С. М. Г. срещу А. Г. с правно основание чл. 49 от СК, но е международно некомпетентен по останА.те, предявени в условията на обективно съединяване на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК , небрачни искове.

При така установените обстоятелства, настоящият състав прави следните правни изводи:

За своята международна компетентност българският граждански съд следи служебно, независимо от това дА. тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Р. Б., или от КМЧП.

Производството пред първостепенния съд е образувано по брачен иск и насрещен иск с правна квА.фикация чл. 49, ал. 1 СК - за прекратяване на брака с развод по исков ред, обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права, лични отношения, издръжка на родените от брака деца, ползването на семейното жилище и фамилното име, които задължително се съединяват за съвместно разглеждане по чл. 322, ал. 2 ГПК. В случая изрично, съгласно нормата на чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, а определението за нейното нА.чие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.

3

В случая е безспорно, че съпругът е турски и български гражданин, цялото семейство има обичайно местоживеене в Р Т., затова и на основание разпоредбата на чл. 7 от КМЧП , компетентен да разгледа предявения иск за развод е българският съд.

За споровете по искове за упражняване на родителски права, режима на лични контакти на детето, при нА.чие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на децата в страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. – чл. 3b., ратифицирана от Р. Б. на 18.01.2006 г. и от Р. Т. на 25.04.2016 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията, компетентността на съда следва да се определи въз основа на обичайното местопребиваване на детето. Така възприетият критерий е проявление на принципа за гарантиране на висшия интерес на детето, който налага съдът по неговото обичайно местопребиваване да решава въпросите за родителските права. В този смисъл е и Определение № 51/09.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 46/2022 г., III г. о., ГК, с което е прието, че компетентността по въпросите в обхвата на чл. 3 от Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство. Под обичайно местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. В настоящия случай е безспорно установено, че местопребиваването на родените от брака на страните деца е в Р Т., където те са трайно установени и живеят с родителите си, респ. със своята майка след фактическата раздяла със съпруга й – техен баща, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на съединените небрачни искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, компетентен да се произнесе е турският съд. Съгласно чл. 4e от Конвенцията, тя не се прилага за задълженията за издръжка. В такъв случай, по спора за издръжка при нА.чие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС се прилага КМЧП. Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по - благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване – чл. 85, ал. 2 КМЧП .

Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка – чл. 87, ал. 1 КМЧП .

Изключенията от това правило, предвиждащи приложение на отечественото право на търсещия издръжка са в хипотезите, при които отечествено право на търсещия издръжка е по-благоприятно за него – чл. 87, ал. 1 КМЧП , когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава и когато приложимото чуждо право по ал. 1 и ал. 2 не допуска присъждането на издръжка. Следователно компетентни да се произнесат по спора за издръжка са съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка с изключенията, посочени в цитираните норми 4

(Определение № 381 от 18.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2912/2017 г., III г. о., ГК), каквото изключение в случая не е нА.це.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от А. Г. чрез представител по пълномощие против Определение № 69/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 167/2021 г. по описа на Районен съд – А., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5