Решение № 973 от 20.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Варна, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100500078 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ЧСИ Н.П. Г., рег. № 716, район на действие-ВОС, адрес на кантората гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 1, вх.

А, ет. 1, офис 1, чрез адв. А.К., против решение № 262761/04.11.2021г. по гр.д. № 200/2021г. на 51-ви състав на ВРС, с което е осъден да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Г. С. Р.“ № 24, ап.16, сумата от 273.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело № 20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т.

5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, както и сумата от 50.00 лв., представляваща сторените по първоинстанционното дело разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като решението е постановено при участие на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника ЧСИ Н.П. Г. с рег. № 716 на КЧСИ.

1

Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. ВРС е приел, че увреждащото ищеца действие на ЧСИ се състои в това, че ЧСИ е възложил в тежест на ищеца-длъжник по изп.д. разноски за изпълнителни способи, които не са приложени, обосновавайки този извод с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това незаконосъобразно според съда действие е станало причина ищецът да обжалва пред ВОС постановлението за разноски по изп.д. и е получил благоприятно за себе си решение по в.гр.д. № 3376/2020г. по описа на ВОС, но съдът е отказал да му присъди сторените от него разноски в съдебното производство, като е приел, че ответникът Община Варна не е дал повод за водене на делото. Направените в съдебното производство разноски от ищеца в размер на 273.00лв. съдът е приел, че представляват имуществена вреда, която следва да бъде репарирана от ЧСИ. Това решение е неправилно. При преценка за законосъобразността на действията на ЧСИ, съдът следва да преценява дали всички предприети от него действия за обезпечаване вземането на взискателя чрез налагане на обезпечителни мерки в рамките на определен изпълнителен способ, са в необходимия обем, за да гарантират успешното приключване на изп.производство. В конкретния случай, според ЧСИ действията му са в необходимия обем и длъжникът дължи разноски, т.к. се отнасят до законосъобразно приложени изпълнителни способи. Позовава се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Длъжникът е станал причина за След решението по в.гр.д. № 3376/2020г. на ВОС, ЧСИ е възстановил на длъжника надвнесената сума. Настъпили са конститутивните последици на съдебното решение, чиято проява изключва противоправността на действията на ЧСИ, а без противоправност, няма деликтна отговорност-. Цитира практика на ВКС в този смисъл.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 24, ет. 4, ап. 16 ,чрез адв. Р.Д., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Цитираната от въззивника съдебна практика не намира приложение по настоящия казус, доколкото претенцията се отнася до имуществени вреди, представляващи сторени разноски в съдебното производство по обжалване действията на ЧСИ. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Налице е и хипотезата на чл. 442, ал. 2 от ГПК. Освен това, длъжникът, който не е платил доброволно публично задължение и е станал причина за завеждане на изп.д., не следва да заплаща всички сторени разноски.

ВОС съобрази следното:

С исковата си молба В. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 24, ет. 4, ап. 16 ,чрез адв. Р.Д. е предявил срещу ЧСИ Н.П. Г., рег. № 716, район на действие-ВОС, адрес на кантората гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 1, вх. А, ет. 1, офис 1, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр чл. 441, ал. 1 от ГПК, и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, като се моли да бъде осъден ЧСИ да заплати сумата от 273.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело № 20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т.

5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща 2 заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно изплащане на задължението и сторените разноски.

В исковата молба излага, че по молба на Община Варна, ЧСИ Н.Г. е образувал и.д. № 20207160400320 на 29.06.2020г. срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 1257.99лв., въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-3721/06.04.2017г., влязъл в сила на 13.07.2017г., като в молбата взискателят е упълномощил съдебният изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

На 08.09.020г. му е връчена ПДИ изх.№ 7375/14.08.2020г., с посочено в нея задължение по изпълнителното дело в размер на 1730.96лв., от които 1257.99 лв. неолихвяеми вземания и 472.97лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ.

На 04.09.2020г. трето задължено лице – "ЦКБ" АД, в изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на длъжника, е извършило паричен превод за 1730.96 лв. с получател ЧСИ Н.Г. и основание – номера на и.д. 20207160400320.

Срещу определения размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, е депозирана жалба пред ВОС с вх. № 5992/07.10.2020г., по която е образувано в.гр.д. № 3376/2020г. С решение № 1582 от 04.12.2020г., влязло в законна сила на същата дата, ВОС е приел за основателна жалбата му и е отменил атакувания акт на съдебния изпълнител, с който са определени такси по Тарифа към ЗЧСИ за разликата над законоустановения размер от 246.77лв. до приетия в размер на 472.97лв. С решението си ВОС е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в полза на въззивника като неоснователно, тъй като въззиваемата страна – Община Варна, с поведението си не е дала повод за завеждане на делото.

От друга страна той направил съдебни разноски за администриране на жалбата до компетентния съд, разглеждането й по реда на ГПК и осъществена в съдебното производство процесуална защита, представляващи внесени държавна и съгласно ТТРЗЧСИ такси, както и възнаграждение за адвокат, в общ размер на сумата от 273.00лв., от които сумата в размер на 48.00 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалбата, сумата в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по сметка на ВОС и сумата в размер на 200.00 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита по аргумент на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатен в брой на представляващия жалбоподателя адвокат.

Преди получаване на ПДИ, на 04.09.2020г. чрез извършен паричен превод от трето задължено лице, дългът е погасен изцяло от него. Поради това ВОС е приел, че таксите определени за изпълнителни способи, които не са приложени и попадащи в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да бъдат поставяни в негова тежест, като длъжник по изпълнението. Такива според ВОС са за насочване на изпълнението върху евентуално получаваното трудово възнаграждение, недвижими имоти и М на МПС, за наложена възбрана, за изпратените по пощата уведомления и за изпращане на съобщения зза наложените възбрана и и запор на МПС . Доколкото е постъпило изпълнение, то тези действия касаят изпълнителни способи, които не са осъществени. . Той не следва да носи отговорността за заплащането на тези разноски. Сочи, че няма банкови сметки в "ПИБ" АД и поради това дължи разноски за три запора, а не както е прието от ВОС за четири. ВОС е приел, че ищецът следва да понесе разноските за пет броя справки за установяване имуществото на длъжника, като счита, че този извод не кореспондира с нормата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Съдът не е бил длъжен да изследва нейното на прекомерно обезпечение, предвид характера на производството по чл. 435 ГПК.

3

В момента на образуване на производството по и.д. № 20207160400320 са били налични пред ответника и.д. № 20207160400318, и.д. № 20207160400319, по които взискател е също Община Варна и длъжник – ищеца. И по трите изпълнителни дела са извършени идентични справки за наличието на имущество, собственост на ищеца, като счита, че разноските по изпълнението за справките, свързани именно с проучване имущественото състоянието на длъжника е можело да бъде спестено по настоящото изпълнително дело, като има справката по предходните заведени изп. дела. Следвало е да понесе разноски само за образуване на изп.д.-24.00лв., за връчване на ПДИ в размер на 24.00лв., за налагане на три броя запори върху банковите му сметки в размер на 54.00лв. и пропорционалната такса предвид размера на дълга от 114.77лв. или общ сбор на разноските от 246.77лв.. Доколкото в ПДИ са определени 472.97лв., следва да се приеме, че ЧСИ е извършил процесуално незаконосъобразни действия в изп.процес, което да ангажира неговата отговорност по чл.

441 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ Н.П. Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Не оспорва, че на 29.06.2020г. в кантората му е депозирана молба от Община Варна за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като в същата молба взискателят му възложил всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. Въз основа на постъпилата молба е образувано и.д. № 20207160400320 и са предприети следните действия за проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението: